от Айн Маркс

„МузиКЛИНика“ е скромно пространство за ритми в рамките на Клин/Клин. В него най-вече ще ви сглабяме по някой плейлист, който да придружава делничното безпокойство и самосъжаление, петъчно-съботното нацокване и неделния махмурлук.  Носталгия, трендсетинг, любов. Следвайте МузиКЛИНика в Спотифай.

Вятър ечи, Балкан стене, българинът пак протестира! Не го казваме с насмешка! Докато си пишем, хиляди хора в цялата страна затварят магистрали, ГКПП-та и размахват среден на властта. Втръснали „говорещи глави“ по телевизията, медиите на Прасчо, цунгираното правителство и претенциозната градска интелигенция обединиха глас в налагането на тезата за „неавтентични“, „режисирани“ демонстрации на „прости“ и „съмнителни“ хора, неспособни да излязат за ценности, а само за бензин. Естествено, на демонстрациите има и неприятници, но само човек с глава в гъза си може да oбвива в съмнение и заплюва от високо исканията за по-добър жизнен стандарт в тоалетната на ЕС. Слепотата за отчаянието може да се обясни единствено с идиотизъм и интересчийство.

И ни пречи да обръщаме внимание на важните въпроси. Спешно ни трябва нова протестна музика! Вероятно няма по-добро олицетворение на българската безизходица и отчаяние от факта, че плейлистът на недоволството не може да избяга от общо 10 песни на Слави Трифонов, Васко Кръпката, Милена, Валди Тотев, Асен Гаргов, няколко хора и ръченици. Колкото и справедлива да е една кауза, озвучаването и с „Боят настана“ или „Вдигни очи“ я прави по-отегчителна от коледната програма на телевизиите.

Виж още: Безкрайният музикален преход – защо от 20 години слушаме едни и същи песни?

Скуката поражда апатия! Нужна ни е смяна на музикалния фон, иначе нищо няма да постигнем! Ето малко предложения:

Нека започнем от чуждестранния дял от протестния звук, вечна територия на цифром и словом 3 (три) песни на Скорпиънс, Пинк флойд, и Битълс. Съжаляваме, но Пол Маккартни не може да те накара да буташ правителства. Нужна ти е сурова градация от блага мелодичност до абсолютен хаос, каквато предлагат Sublime в този си прочит на пънк-иконите Bad Religion.

Уикеда имат доста химни на недоволството, които звучат хиляди пъти по-добре от „Катерино моме“, като може би най-популярна си остава „Обичам“. За да остане разнообразието приоритет, тук ще предложа друга класика на пичовете. Като личен фаворит ще спомена и „Сканархия“.

Не всичко е любов, но всичко е лъжа. Избрах малко по-лирично включване от Ману Чао заради чудесния текст. Не трябва да се забравя, че от над 30 години насам човекът предпочита да озвучава социалното недоволство с песни за подскачане и мятане на предмети като El Hoyo.

Ако до този момент витаехме в облаците с метафорки и общи приказки, то сега бъркаме в българската рана с пръст, обвит в сол, благодарение на бруталния първи куплет на Жлъч, който би трябвало да те накара да вържеш Корнелия Нинова и Цветан Цветанов в някое мазе. Поглеждайки към съвременния български рап, отдаваме значимото и на натоварващата музика на хора като Прим & Nerve и (разбира се) Атила.

Реално Дубиоза вече ги слушат всички – от тези в мазетата, през тези в аптеките, до тези в чалготеките. И малко на заден план остана фактът, че тази парти музика е много подходяща за танци с полицията.  Казвайки това няма как да не си спомним чудесни по-стари шансони на босненската група като „Vlast i policija“ и „Firma Illegal„.


Преди това в Музиклиника: 

Нови тави (но не с тиквеник)

Най-великите рок и метъл кавъри
Фарук от друга планета
Соцдискотека!