КлинКлинАя Бесаисо е 24-годишна палестинка, която в продължение на години понася жестокостта на израелската окупация в Палестина. На 7 декември 2023 г., точно два месеца след началото на войната на 7 октомври, тя получава ужасяващо съобщение, който ще промени живота ѝ завинаги.
„Казаха, че къщата на баба ми е била ударена от танков снаряд. Братовчед ми Ахмад е бил на горния етаж с брат си и сестра си, и се е опитвал да запали огън, за да могат да сготвят и да си сварят чай. Съобщиха ми, че Ахмад е бил улучен от снаряда, изгорял е напълно и е загинал на място“, разказва Ая за израелското нападение срещу семейството ѝ в Газа пред КлинКлин.
„Телата им били напълно обгорени. Дори видях видео, на което се вижда как Ахмад просто лежи на пода и цялото му тяло е изгоряло“.
Ая живее в Газа до 19-годишна възраст. Продължава да учи висше образование, като получава бакалавърска степен в България, където се дипломира през 2022 г. След като завършва обучението си, тя се премества в Канада, където живее в момента.
По време на детството си в Газа, Ая губи няколко приятели и близки роднини, а домът ѝ е бомбардиран няколко пъти. Тя също така става жертва на несправедливо отношение по време на израелската окупация. Тя разглежда оцеляването си като форма на съпротива:
„Баба ми е живяла в Беер Ел Сабех, който сега се нарича Беер Шева и през 1948 г. е била само на четири години, когато са я изгонили от дома ѝ. И до ден-днешен тя все още носи ключа за къщата си от Беер Ел Сабех. В петъците аз и братовчедите ми ходихме да я посещаваме. Тя изваждаше ключа си, носейки документите, които доказват, че е имала къща там, и ни разказваше истории за това как се е случила Накбата.“
Ая и нейните съученици в Газа. Снимка: Личен архив
След като получават подкрепата на британското правителство за създаването на еврейска държава в Палестина, ционистките сили провъзгласяват държавата Израел на 14 май 1948 г., веднага след изтичането на британския мандат. Тази декларация предизвиква първата арабско-израелска война. По време на конфликта ционистките военни сили прогонват най-малко 750 000 палестинци от домовете им и завземат контрола на над 78% от историческа Палестина. Останалите 22% са разделени на територии, известни днес като окупирания Западен бряг и обсадената ивица Газа. Това изселване на палестинците и лишаването им от родна земя се нарича Накба, което в превод от арабски означава „катастрофа“ или „бедствие“.
„Това винаги е била реалността на палестинците, откакто Израел става държава през 1948 г. И само защото Израел е ударен на 7 октомври и по-голямата част от вниманието е насочено към тях, това не означава, че хората не трябва да получат по-значителна информираност по отношение на тази война. Все пак това се случва на палестинците от години“.
Ая описва живота си под окупацията като живот в затвор. През 2007 г., след като палестинската групировка Хамас, чието име означава „Ислямско движение за съпротива“, поема военния контрол над Газа, Израел налага въздушна, морска и сухопътна блокада на ивицата Газа. Движението на хора, храна, гориво, интернет, електроенергия и вода във и извън Газа е силно контролирано от Израел.
Израел твърди, че тази блокада е необходима за неговата сигурност поради повтарящите се ракетни атаки и нахлувания на Хамас. Експертите на ООН обаче твърдят, че блокадата е незаконна и представлява колективно наказание за цивилното население, като ограничава свободата му на придвижване и води до икономически затруднения. Това се счита за военно престъпление съгласно международното право.
„Искате ли да пътувате, да учите в университет и да търсите нещо по-добро в бъдеще? Това може да не е възможно, защото не ви е позволено да напускате Газа, освен ако нямате разрешение от Израел. Искате ли да имате летище? Но вие нямате летище – то е бомбардирано през 2002 г. Не ви е позволено да летите никъде.“
Ая и семейството ѝ в Газа. Снимка: Личен архив
След като завършва гимназия, Ая иска да следва бакалавърска степен по политически науки в България. Кандидатства за разрешително и получава отказ, но намира начин да надхитри системата.
„По това време баща ми беше много болен и трябваше да кандидатстваме за медицинско разрешително, за да може той да замине и да получи по-добро медицинско лечение извън Газа. И това също е едно от несправедливите неща в окупацията – не можем да потърсим медицинско лечение дори в собствената си страна“, казва тя.
„Помолих да бъда негов придружител на медицинското разрешително и така получих позволение и да напусна Газа и да дойда в България.“
Ая се сблъсква с някои предизвикателства, за да получи висше образование, но въпреки това тя не спира да се бори. По данни на Програмата на ООН за развитие, Газа е с най-висока грамотност в Палестина – около 96,8%. Това показва, че повечето жители на Газа са точно като Ая – настроени към едно по-добро бъдеще.
„Окупацията не иска да получаваме образование и въпреки всичко това хората от Газа се противопоставят на този вид несправедливо отношение, като се образоват, ходят в университети и търсят образование онлайн, ако не могат да напуснат Газа“, казва тя.
„Това ме кара да мисля, че за нас това също е форма на съпротива.“
Газа е обект на израелски бомбардировки още от Суецката криза през 1956 г., а след това и по време на Първата интифада от 1987 до 1993 г. През 2002 г., по време на Втората интифада, тя отново става мишена. През 2008 г. Газа става обект на по-мащабни бомбардировки по време на операция „Излято олово“, в резултат на която загиват над 1400 палестинци и 13 израелци.
„В Израел са построени бомбоубежища, които са под земята и са направени специално, за да предпазят от ракети или бомби. Но в Газа нямаме бомбоубежища, така че търсим убежище в мазетата си, защото по онова време смятахме, че е безопасно. Но не беше, защото все още виждахме как падат ракети, как се чупят стъклата на прозорците и как цялото място се тресе.“
През 2012 г. Израел започва осемдневна война в Газа, известна още като операция „Стълб на отбраната“. Две години по-късно избухва операция „Защитно острие“: 50-дневна война.
„Като 8-годишна през 2008 г. си мислех, че това е най-голямата агресия, която мога да видя в живота си. Но след това дойде и войната от 2012 г., която беше по-жестока. Зашеметяващо е колко хора, които лично познавам, съм загубила, колко места са били разрушени. Не можех да си представя, че може да се случи нещо по-лошо, но ето че и дойде войната от 2014 г. Струваше ми се, че всяка година натискът срещу Газа ставаше още по-настъпателен“.
Както може да се очаква, постоянният страх да загубиш живота си и близките си при жестоки нападения се отразява негативно на психиката на палестинците. Според доклад на Световна банка, публикуван през ноември 2022 г., повече от половината възрастни палестинци, включително 71% от тези в ивицата Газа и 58% от тези в окупирания от Израел Западен бряг, показват признаци на депресия. Психичното здраве на палестинците е посочено като едно от най-ниските в света.
„Не бях толкова наясно с психичните проблеми, които ще дойдат от бомбардировките, докато не напуснах Газа и не отидох в България, защото в Газа нямаш време да мислиш за това. И до ден-днешен, когато чуя гръмотевична буря, винаги скачам от мястото си. Изплашвам се, защото това ми напомня за бомбардировките. И знам, че това не е нормално.“
На 7 октомври 2023 г. Хамас извършва нападение срещу Израел, при което загиват около 1200 души, а други над 250 са взети за заложници.
Хамас оправдава нападението си, като се позовава на израелски престъпления срещу палестинците. Сред тях са операциите за сигурност в джамията Ал-Акса в окупирания Източен Йерусалим, разширяването на еврейските селища в окупирания Западен бряг и задържането на хиляди палестинци в израелски затвори. Хамас също така иска прекратяване на блокадата на ивицата Газа, наложена от Израел и Египет, която според двете страни е необходима от съображения за сигурност.
Хамас е посветена на създаването на палестинска държава в нейните собствени граници и преследва тази цел чрез многобройни нападения, насочени срещу израелски войници, заселници и цивилни граждани, както в палестинските територии, така и в Израел. Израел, САЩ, ЕС, Обединеното кралство, Канада, Египет, Япония и Аржентина считат Хамас за терористична организация.
„В момента, в който това се случи, единственото, за което можех да мисля, беше семейството ми. Единственото, за което си мислех, беше колко силно ще удари този път“, казва Ая за началото на войната на 7 октомври.
Семейството на Ая не е очаквало бомбените атентати да се разраснат толкова бързо и е смятало, че те ще продължат само няколко дни, седмица или месец. Те не са имали планове да се местят, защото са свикнали с подобни нападения.
Ахмад, братовчедът на Ая, който загива в Газа. Снимка: Личен архив
В Газа е имало и наземно нахлуване с танкове, което е довело до големи разрушения на инфраструктурата, травми и страх сред цивилното население и до увеличаване на смъртността.
„Танковете бяха буквално на улицата пред къщата на баба ми, обикаляха денем и нощем, минаваха напред-назад. И ако има някакво движение, те стреляха. Не ги интересуваше кой си. Така че ако някой направи движение, те го убиват“.
Така братовчедите на Ая – Ахмад на 16 години, Мохамед на 8 години, и Сара, която току-що е навършила 18 години, стават мишена на 7 декември 2023 г. Те мислят, че танковете са напуснали квартала им и решават да се качат на втория етаж, за да запалят огън.
Ахмад е убит на място. Тялото на Мохамед е почти 90% обгорено, а Сара е обгорена между 60% и 80%.
Когато Ая научава за случилото се с братовчедите ѝ, тя прави всичко възможно да помогне, въпреки че се намира на другия край на света, в Канада. Тя се обажда на свои познати в Газа, на няколко организации и на Червения кръст в Канада, за да може да изпратят линейка и да придружат Мохамед и Сара до близката болница, тъй като районът е превзет от танкове.
За съжаление Мохамед не успява да получи никаква помощ в продължение на три дни и накрая умира в агония.
„След като Мохамед почина, той беше погребан до Ахмад в задния двор на къщата на баба ми“.
Братовчедът на Ая Мохамед, преди да почина. Снимка: Личен архив
Минава цял месец и танковете най-накрая се оттеглят от района. Тогава една линейка успява да откара Сара в близката болница.
Там обаче нямало нито място, където да остане, нито достатъчно медицински средства. Затова Ая и семейството ѝ се обръщат за помощ към „Излекувай Палестина“, хуманитарна организация с неправителствена цел. Организацията успява да впише името на Сара в граничния списък на Рафах, за да я изведе от Газа за първоначално лечение в Египет.
„Дори така Сара все още трябваше да премине през пропускателния пункт от северната до южната част на Газа, което щеше да отнеме пет часа. И всичко това се контролираше от Израел. Намерихме ѝ инвалидна количка, на която да седне, но тя дори не можеше да седне заради изгарянията си. Дори когато седеше, тя плачеше, защото я болеше. А в южната част на страната тя спа на стоманено легло без матрак в палатка в продължение на няколко дни, преди да пресече границата с Египет.“
Днес Сара се лекува в Центъра за изгаряния на Университетската болница „Стейтън Айлънд“ в Бруклин, Ню Йорк. Това става възможно благодарение на Стив Сосеби, основател на „Излекувай Палестина“, който успешно събира средства за нея. За Сара беше създаден и фонд за набиране на помощи, който покриваше пътните ѝ разходи, тъй като тя трябваше да бъде транспортирана с медицински самолет до Ню Йорк.
„Наскоро чух новината, че тя вече може да говори, да се храни, да ходи и да вдига ръцете си. Но тя все още се подлага на операции за присаждане на кожа. В момента тя се справя много по-добре, Алхамдулиллах*. Но все още ѝ се налага да ходи в болницата от време на време за физиотерапия“.
Връзката с други хора в социалните медии играе важна роля в подпомагането на Сара да покрие лечението си и в повишаването на осведомеността за това, което се случва в Палестина. Палестински цивилни граждани и журналисти рискуват живота си, документирайки войната в социалните медии, за да разкрият истината пред света. Те ни предоставят една цялостна картина на всяко нападение, разрушение и убийство, извършени от израелската окупация.
Сара по време на възстановяването си. Снимка: Личен архив
Човек би си помислил, че инфлуенсърите, известните личности, приятелите или семейството ще се погрижат с препубликуването и разпространяването на информация за войната и несправедливостта в Палестина. Всъщност, със или без голям брой последователи, повечето все още не обръщат внимание на тази война, която е отнела живота на около 40 000 палестинци , считано от юли 2024 г.
„Ако сте толкова невежи и ако сте толкова повърхностни, че дори когато виждате всички тези снимки и видеоклипове и имате достъп до цялата тази информация, вие все пак избирате да не обръщате внимание на този геноцид и да си затваряте очите за него, тогава ви казвам отново, че това е ваша вина като човек. Тогава може би трябва да поставите под въпрос морала и етиката ви като личност,“ коментира Ая
Към края на разговора, Ая зачеркна и темата за бъдещето, като отбеляза, че ще продължи да се бори и никога няма да обърне гръб на своя народ – това е нейният отпимизъм:
„Газа беше различна, хората бяха различни. Това е толкова малък град, в който всички са толкова свързани, като едно семейство. Имам чувството, че никога повече няма да видя това. Но имам надежда. Иншаллах** някой ден ще успеем да я възстановим и аз ще мога да заведа децата и внуците си там. Искам да им покажа къде съм израснала и да споделя с тях тази привързаност и това чувство за идентичност, както и откъде идват те.“
––––––––––––––––
*Алхамдулиллах: Израз на арабски език, който означава “Слава на Аллах”.
**Иншаллах: Израз на арабски език, който означава “Ако е рекъл Аллах”.
Автор: Антоан Хосейни е студент към Американския университет в Благоевград, негови статии са публикувани както в Medium, така и в КлинКлин.
