Тук поместваме превод на два текста на еднаква тематика от американския сайт NPR (National Public Radio), свързани с все по-разпространената тенденция в Швеция за поставяне на микрочипове в хора. Т.нар. потребители на технологията твърдят, че чиповете кардинално улесняват живота им. Какви обаче са моралните и други дилеми пред чипирането и „киборгите“?

Превод: Стела Михайлова

Любопитна тълпа се събра около Амал Граафстра, който внимателно разопаковаше комплект ръкавици, малко стерилна пелена и огромна игла. Голямата група хора чакаше да имплантират малки чипове в ръцете им.

Граафстра прави щанд в средата на изложбена зала в конгресния център в Остин, столицата на Тексас. През септември там се събраха стотици „боди хакери“ или “хакери на тела” – хора, които разширяват границите на имплантирането, в името на подобряване на човешкото тяло.

Движението им предизвиква опасения по отношение безопасността и етиката и бързо навлиза в научно-фантастични въпроси относно границата между човека и киборга. Граафстра е пионер в тази област. Използвайки собственото си тяло за експериментиране, той проектира био-безопасни магнити, a сега трябваше да имплантира микрочип в ръката на А. Дж. Бът, висок, спортен тип, е RFID. 

Имплантируемите RFID (радиочестотна идентификация) чипове съдържат криптирана информация и уникалните им идентификационни номера могат да се използват за отваряне на врати или за отключване на смартфона на собственика, което искаше да прави Бът.

Бът си пое дълбоко дъх. Иглата се гмурна в кожата му в основата на палеца. Чип, не по-голям от зърно от ориз, се плъзна точно под повърхността.

Саша Роуз, която работи в зала за медитация, наблюдаваше как хората се подреждат, за да бъдат „чипирани“. Тя поклати глава: Това беше най-ненормалното нещо, което беше виждала. Чудеше се за квалификацията на Граафстра. Тя смяташе, че това е медицинска процедура и се съмняваше, че той трябва да я изпълнява. Знаеха ли клиентите си какви са потенциалните последици от носенето на лична информация на устройство в кожата?

„Повече от налудничавата концепция, е всъщност желанието на хората да я приемат без въпроси, затова е немислимо за мен“ – каза Роуз. „Хората са готови само да отидат и да кажат: ”Да, просто ми сложете чип.”

През нощта много от участниците в конгреса се събраха в клуб на ул. Остин 6.

Граафстра беше отвън с Райън О’Ший, чиято компания „Grindhouse Wetware“ накара интернет пространството да се разпали по-рано през годината, когато пуска видеозапис от имплантирането на чипа Northstar. Във видеото човек получава малък разрез в ръката си и след това с метален инструмент кожата се повдига, за да се получи кухина, където се поставя кръгъл имплант с пет LED светлини. Резултатът изглежда дистопичен – разрезът е зашит с черен шев, а диодните светлини осветяват кожата на ръката в червено.

Но т.нар. хакери на тела гледат на света по различен начин, смята Граафстра. Те вярват, че технологията достига точка, в която може да подобри човешкото тяло, а не просто да поправи това, което е счупено.

„Пациент може да дойде съвсем скоро и да каже: „Окото ми е напълно ок, но искам такова, което да вижда инфрачервена светлина. И искам око, което да може да увеличава образа.“

Това бъдеще, в което човешкото тяло се допълва от технологията, е целта на много от тези експерименти.

O’Ший казва, че ‘Grindhouse Wetware’ използват своето LED устройство, за да тестват колко дълго то може да остане заредено в тялото. Според Граафстра, неговият RFID чип е малък опит за сливане на дигиталната с физическата идентичност.

„Когато хората си кажат „О, добре е, че баба ми има пейсмейкър“, те ще започнат да приемат това. Знаеш ли, бих казал, че ерата на трансхуманизма е тук. Нека го приемем и да видим къде ще ни отведе логично”, казва О’Шей. 

Четете още: Неразказаната история на“NOTPETYA“: Най-разрушителната кибертака в историята

Вътре в клуба, над дансинга летеше дрон. Лъскавата стомана и електронната музика придаваха футуристичен привкус на мястото. Близо до бара стоеше Тони Салвадор от Intel, който изучава социалните ценности и как те влияят на технологиите. Той беше на конференцията, за да разбере кога и дали чипирането на тялото може да стане мейнстрийм.

„Понякога технологията се движи прекалено бързо и изпреварва приетите социални граници – да не говорим за закони“, смята Салвадор. Той твърди, че това е част от причината, поради която ранните потребители на Google Glass обидно ги наричат „glassholes“„Това създаде социално недоразумение“, казва Салвадор.

За него границите на приемането са въпрос на социална философия – област, за която той твърди, че е продиктувана от езотеричен дискурс без осезаеми морални и етични препоръки. “Философите ни разочароват.”

Алва Ное, философ в Калифорнийския университет, Бъркли и сътрудник в блога „Космос и култура“ на NPR, е писал подробно за това, което той нарича: „киборг-естественост“. Той не е съгласен, че съвременните философи само предизвикват смут. Според него е нужен отговор на два въпроса:

Добре ли е да режат човешки тела за тези експерименти и колко толерантно трябва да е обществото към изкуственото подобряване на тялото?

За Ное експериментите върху хора са „етично обезпокояващи“. Той не може да разбере лекари и други учени, които извършват подобни операции.

Вторият въпрос е по-сложен. „Ние не осъждаме хората, които използват очила, за да виждат по-добре, но мислим, че ускоряването на справянето с ежедневни житейски задачи може да се постави под въпрос“, казва Ное. Тъй като тези оценки са етичен въпрос, начертаването на линия на толерантност винаги може да бъде движеща се цел.

„Можем да постигнем консенсус и после да го загубим“ – казва Ное. „Точно както някога имаше консенсус, че е добре да пушим, за да работим ефективно, а сега имаме все по-широк консенсус, че не е добре“.

Neil Harbisson/Ted Conference/Photo: Flickr

Neil Harbisson/Ted Conference/Photo: Flickr

Ако има рок звезда в движението на “боди хакерите”, това е Нийл Харбисън, художник-далтонист от Барселона, който убеди лекар да имплантира камера в задната част на главата му. Антената, както я нарича, по същество позволява на Харбисън да чува цветовете. Тя открива доминиращия цвят пред него и го превежда в музикални ноти.

По думите на Харбисън, комитет по медицинска етика в Европа отказва да се подпише на операцията, но лекарят се съгласява да я извърши анонимно. От процедурата пациентът излиза с камера, свързана с устройство на гърба на черепа му, чийто обектив виси пред лицето му. Вървейки по улиците на Остин, той описва как възприема света: червеният светофар звучи като нотата “до”, а зелената трева – като “ла”. На конференцията Харбисън казва, че когато за първи път чува тези цветове в съня си, се почувствал истински киборг. Сега той вече не се идентифицира като човек, а като „кибер организъм“.

„Ако се дефинираме като организми, внезапно нашата група се разширява. Ние сме на същото ниво като насекоми, котки или растения.“ Харбисон е наясно как светът го възприема. Той се премества от Барселона в Ню Йорк в търсене на „мир“ с друг приятел от трансхуманисткото движение, Муун Рибас. Рибас има електронно устройство в ръката си, което вибрира, когато има земетресение някъде по света.

Харбисон разказва, че неведнъж хората са се опитвали да откъснат антената му. Това е сред причините да основе Фондация „Киборг“, която се застъпва за „правата на киборгите“. На въпроса дали някога е мислил просто да махне антената, Харбисън отговаря отрицателно.

„Желанието да разбера какво има около мен е много по-силно от факта, че хората ме дразнят“, казва той и добавя, че може би в бъдеще, когато другите получат нови сетива, той ще бъде приет за нормален.

Технологията продължава да се приближава все повече до телата, от телефоните в джобовете до интелигентните часовници на китките. При някои хора тя вече влиза под кожата им.

В Швеция, страна, популярна с технологичния си напредък, хиляди вече имат микрочипове в ръцете си. Чиповете са предназначени да ускорят ежедневните действия и да направят живота им по-удобен – влизането в техните домове, офиси и зали е сведено до прекарване на ръка през цифров четец.

Чиповете също така могат да бъдат използвани за съхраняване на спешни данни за контакт, социални профили или електронни билети за събития, пътувания в Швеция и други.

Поддръжниците на устройствата твърдят, че са безопасни и до голяма степен са защитени от хакерски атаки, но един учен повдигна въпроса за неприкосновеността на личните данни за здравето, които могат да се съхраняват на устройствата.

С размера на зрънце ориз, чиповете обикновено се вкарват в кожата точно над палеца, като се използва спринцовка, подобна на тази, използвана за ваксиниране. Процедурата струва около $ 180.

Толкова много шведи се подреждат, за да получат микрочипове, че основната компания-производител за страната твърди, че не може да се справи с броя заявки.

Повече от 4000 шведи са възприели технологията, като на пазара доминира една компания – Biohax International. Фирмата е създадена преди пет години от Йован Остерлунд, който преди това работи в пиърсинг студио.

След като прекарва последните две години, работейки само по този проект,  в момента той разработва обучителни материали, така че да може да наеме шведски лекари и медицински сестри да поемат част от тежката работа.

„Да имаш различни карти и предмети, които удостоверяват самоличността ви за различни системи, просто няма смисъл. Използването на чип означава, че средата, в която живеете всеки ден, може да бъде опростена“, казва Остерлунд.

 

Много от първите потребители на услугата идват от процъфтяващата старт-ъп среда в Стокхолм. Ерик Фриск, 30-годишен уеб дизайнер, казва, че е бил наистина любопитен за технологията и решил да си вземе чип веднага щом чул, че има такава възможност през 2016 г.

„Той е напълно пасивен, няма източник на енергия или нещо такова. Когато го приближите до четец, чипът изпраща идентификационен номер, който казва кой чип е“, обяснява Фриск.

„Шведите са много прагматични и чипът е наистина  полезен … и тъй като хората в технологичната сфера, която е тясна общност, се познават, тенденцията се разпространява и хората виждат ползите“, казва Фриск.

Когато се мести в обща къща по-рано тази година, той организира парти за новите си съквартиранти. Сега всички те имат достъп до сградата от 16-ти век, която споделят в Стария град на Стокхолм, като докоснат ръцете си до цифров четец на вратата. „Чипът решава проблемите ми“, казва 28-годишната Силвия Варсеги, която също го ползва, за да влезе вкъщи.

Чрез чипа тя споделя данните си при работни събития, като така избягва нуждата от писане на контакти, визитки и т.н. Просто докосва смартфона на друг участник и информацията се прехвърля. „Когато смартфон чете чипа, те виждат [link] и могат да го отворят в браузъра“, обяснява Варсеги.

Най-голямата ЖП-компания в Швеция позволява на пътуващите да използват чипове вместо билети. Говори се, че чиповете скоро ще бъдат използвани и за извършване на плащания в магазини и ресторанти.

„Не виждам никакъв проблем да се превърне в мейнстрийм. Мисля, че това е нещо, което може осезаемо да направи живота на хората по-добър“, казва Варсеги. Според Остерлунд микрочиповете са потръгнали в Швеция, заради по принцип бързото възприемане на нови технологии. 

Микрочип. Източник: Pexels

Микрочип. Източник: Pexels

През 90-те години шведското правителство инвестира в предоставянето на бързи интернет услуги на своите граждани и дава данъчни облекчения на компании, предоставящи на своите работници домашни компютри. Добре познати имена като Skype и Spotify имат шведски корени.

„Колкото повече чувате за технологиите, толкова повече научавате и толкова по-малко се притеснявате от тях“, казва Остерлунд.

Само 1 от 4 души, живеещи в Швеция, използва пари в брой веднъж седмично. А според централната банка на страната – Riksbank, делът на сделките в брой е намалял от около 40% през 2010 г. на около 15% днес.

Втората теория на Остерлунд е, че шведите са по-малко загрижени за поверителността на данните си, отколкото хората в други страни, благодарение на високото доверие към шведските компании, банки, големи организации и държавни институции.

Шведите са свикнали да споделят лична информация: при онлайн покупки и заради административни услуги. Номерата на мобилните телефони са широко достъпни в базите данни за онлайн търсене и хората могат лесно да разберат заплатата на друг човек, като се обадят на данъчната администрация. Остерлунд казва, че личните микрочипове всъщност са по-трудни за хакване от много други източници на данни, защото се съхраняват под кожата.

„Всичко може да бъде хакнато, но причината да го изхвърлите никога няма да бъде, че е микрочип. Трудно е някой да стигне до него след като го сложите“, казва той.

Има няколко критици на шведската тенденция и в момента няма национално законодателство, регулиращо разрастващата се индустрия. Но Бен Либъртън, британски учен, работещ в Южна Швеция, е сред тези, които започват да предупреждават депутатите да следят по-отблизо развитието на технологията.

„Това, което се случва сега, е относително безопасно, но ако се използва навсякъде, ако всеки път когато искате да направите нещо и вместо да използвате карта, използвате своя чип, може да бъде много, много лесно да изтече лична информация, “ казва той.

Либертън – обучен микробиолог, работещ в областта на научната комуникация, казва, че едно от основните му опасения е как биха могли да се използват чиповете за обмен на данни за физическо здраве и телесни функции.

„Използването на повече информация, свързана със здравето, която е кодирана в чипа и се предава създава ново ниво на неприкосновени  лични данни. Трябва да обърнем внимание на това и да се погрижим преди да чиповете да станат широко използван.”

Независимо от тези опасения, спад в тенденцията не се наблюдава. Едно co-working пространство и център за иновации в Стокхолм организира голямо имплант парти този месец (октомври, 2018 г.), където технологичният старт-ъп DSruptive обещава да представи „следващото поколение потребителски импланти“. Устройството ще включва 2 KB памет – двойно по-голяма от тази на сегашните чипове, както и набор от нови функции, предназначени да подобрят поверителността. Чиповете ще мигат, ако някой се опита да прочете или да получи достъп до тях.

Чети още: Прецака ли интернет демокрацията

Остерлунд твърди, че по-строгите правила за поверителност на данните, които влязоха в сила като част от Общия регламент за защита на данните в Ввропейския съюз, също биха могли да помогнат за по-бързото разпространение на микрочиповете.

„Това е най-тежкият набор от закони, защитаващ индивидуалната цялост“, казва той за правилата, които засягат всяка организация, обработваща лична информация, свързана с жителите на ЕС. Според Остерлунд, фактът, че този вид регулация не съществува на световно равнище, може драстично да забави тенденцията в световен мащаб.

„Трудно ми е да си представя кога останалата част от света ще приеме GDPR, но целия континент Европа е добро начало“.