Калоян КонстантиновМатериалът е част от специалната поредица репортажи на КлинКлин от страната – „Ирак 20 г. по-късно“:
„Реалността на една измислена война“
Мъжът, хвърлил обувките си по Буш: И Путин, и Щатите са за Хага
„Хаосът на лицемерния ислям“
Тъй като в Ирак почти напълно липсва градски транспорт освен таксита, страната е в нескончаемо задръстване. Светофарите в столицата са изключителна рядкост и функционират като срамежливо, но добросъвестно пожелание за ред в трафика. Никой не се впечатлява. Движението се регулира от полицаи, а дните и дори вечерите са огласени от постоянен глъч на клаксони, които играят ролята на мигачи, псувни и чистосърдечни поздрави.
Въздухът в големите градове е тежък, мръсен и почти може да се види. Там винаги нещо гори, дали ще е боклук или петролни кладенци, няма голямо значение. Лятото е непоносимо.
Горящи петролни кладенци около Киркук. Процесът е контролиран за отстраняване на различни природни газове. Снимка: КлинКлин
Две неща правят истинско впечатление в страната. Първото е мръсотията. Навсякъде освен в най-скъпите квартали е заринато с боклуци – улици, балкони, тротоари, дерета, корита на реки, покриви… „Не беше така преди. Нещо се случи с нас като народ. Преди 20-30 г. всичко беше толкова зелено и чисто. А сега, вижте ни! Но не е само вина на хората. Да виждате кошчета за боклук наоколо? Няма. Правителството е бадикирало и от тази си най-базисна функция. И хората хвърлят по земята. Всичко започва от върха“, коментира Хасан, възрастен бизнесмен от Тикрит.
Бедност и мизерия
Огромна част от постройките в големите градове или са изоставени, или чувствително занемарени. Градско планиране, тротоари и контрол на строителството в много случаи са мираж. Белегът на хаоса е видим и тук. Видими са и дупките от куршуми, пораженията от снаряди.
И това не е изненадващо, имайки предвид, че страната воюва или битува под тежки санкции в продължение на 40 г. Много от собствениците са избити, още повече са насилствено изселени. Не малко са емигрирали – и то предимно от по-образованата и критична прослойка на обществото. Средната заплата в страната е около 400-500 долара на месец. И макар да няма данъци за гражданите, а токът и водата да са едва няколко долара на месец – цените далеч не са от най-ниските.
Вътрешният двор е открит антикварен магазин, а магазинчетата около него на първия и втория етаж също са пълни с антики. Продавачите играят табла и шах по цял ден. Често обаче е трудно да направиш разлика между боклук и антика. Забележете купчината боклуци върху покрива на сградата. Подобни гледки са навсякъде в Багдад. Снимка: КлинКлин
Река Каса минава през Киркук в северната част на страната. Околностите на града са богати на петрол и той е силно етнически оспорван между кюрди, араби и туркмени. На фона отзад се вижда порутената крепост, а камарите боклуци далеч надхвърлят нивото на водата в коритото (което се пълни зимно време най-вече). Снимка: КлинКлин
Поглед отблизо към боклуците в река Каса в Киркук. На моста се вижда птичка в клетка. Точно отзад е животинският пазар на града. Мръсотията и неприятната миризма са особено натрапващи се. Снимка: КлинКлин
„Много зависи дали живееш в столицата, или не. Тук, в Мосул (бел.ред. – вторият по големина град в страната), живея спокойно с по 70 долара на месец за храна, кафе и шиша. За наем в широкия център на жилище от около 50 кв.м. плащаш още около 70 долара. В идеалния център подобно жилище ще е около 200 долара.
Ако искам да си купя апартамент от 100 квадрата в най-скъпата част на Мосул, ще трябва да платя между 70 и 100 хиляди долара. Това е само за земята. Строителство вече варира много като цени. В Багдад обаче е далеч по-скъпо. Там в някои хубави квартали цената на квадратен метър достига 14 000 долара… Това е космическа сума, но въпреки това много хора могат да си я позволят“, коментира Али, лекар от Мосул. И продължава:
„Аз обаче не съм сред тези хора. Като личен лекар на държавна работа вземам 700 долара, тъй като съм в началото на кариерата си. С годините заплатата ми ще се вдигне на 1000, после 1500 долара за специалист. В частния сектор парите са в пъти повече. Там бих стартирал на 2000 долара, но условията на труд не са по-добри, смея да кажа.
Разликата между бедни и богати в Ирак е огромна, повече отколкото в други страни. На места в Багдад за шиша ще платиш около 3 долара. В Мосул това се счита за средна сума. В столицата е най-ниската възможна. Там цената започва от 3 и стига до 30 долара…“
Множество от хора, чакащи банка „Рафидайн“ (Rafidain Bank) да отвори. Пред всички банки в столицата имаше подобни опашки, тъй като в този ден властите бяха обявили удобен курс на иракския динар спрямо долара. Местните чакаха, за да обменят парите си в по-стабилна валута. Всеки човек обаче можеше да обмени максимум до 500 долара. Снимка: КлинКлин
Бял пикап ме преследва в живота
На фона на цялата мизерия и боклуци, които човек наблюдава, остро се набива на очи скъпият автопарк в столицата. Подобно на наргилето, и тук ценовият диапазон е огромен – от едвам движещи се автомобили на +30 години до огромни, скъпи и нови пикапи, джипове и лимузини.
Повечето коли са внос от САЩ, като дори километражите им са в мили. Те са навсякъде в 8-милионната столица, като човек се чуди откъде намират пари за това толкова много хора. Дори междуградските таксита са хубави (макар и стари) коли. Много от тях са „Крайслер 300C“, наричан „Крайслер Обама“ от местните, тъй като бившият американски президент е карал подобна кола.
„Арабите обичааме да се показваме. Обичаме скъпите автомобили, бижута и телефони. Може да живеем в бедност и мизерия, но пред хората ще сме с най-хубавите си дрехи и особено коли. Това е нещо типично за нас“, коментира Хасан от Тикрит.
И това наистина е така, като се замисли човек. Новата сграда на Централната иракска банка, която в момента се строи на брега на река Тигър, е идеален пример за това. Тя е по дизайн на световноизвестната ирако-британска архитектка Заха Хадид и изглежда впечатляващо. И струва близо 800 милиона долара.
Хаосът в градоустройството не пропуска и електрическата мрежа. Подобни гледки не са рядкост, а норма. Всеки прави каквото си поиска. Снимка: КлинКлин
Чисто визуално иракските градове са доста загрозени от плетеницата кабели, които са буквално навсякъде. Снимка: КлинКлин
Най-тежките боеве в Ирак срещу „Ислямска държава“ се случиха в Мосул. Огромна част от сградите в центъра са изоставени след боевете, които приключиха 2017 г. Старият град е сринат. Важно е да се отбележи, че шофьорите в Мосул като цяло спазваха светофарите. Доста изненадващо при положение, че в останаата част на страната се игнорират. Иракчаните нямаха логично обяснение за този феномен. Снимка: КлинКлин
Корупция на килограм
По-голямата част от парите за скъпия автопарк и луксозните правителствени сгради (и 14 000 долара квадратния метър) идват от правителството и смразяващата корупция. По-точно от 115 милиарда долара* от продажба на петрол, формиращи около 90% от държавния бюджет (и около 65% от брутния вътрешен продукт).
Това е и причината за липсващи/ниски данъци и тежкото субсидиране на редица отрасли. Това създава известен вид затруднения, обобщавани в академичните среди като „проклятието на ресурса“ (resource curse). Най-общо казано, тъй като страната си набавя лесно пари чрез полезни изкопаеми – тя не изпитва нуждата да развива останалите отрасли от своята икономика. Това води след себе си твърде голяма икономическа зависимост на елитите от правителството на власт, прави я податлива на международни политически трусове, които биха засегнали цената на петрола, и сериозно подкопава обществения капацитет (и дори желание) за развитие и предприемчивост.
Това важи с пълна сила и за държавната администрация, която често случаи остава слабо развита и съответно неспособна да посрещне сериозни икономически, обществени и военни предизвикателства. Събирането и преразпределянето на данъци е един от тези важни компоненти, които липсват до голяма степен в Ирак и други подобни страни.
180-метровата кула на Заха Хадид е впечатляваща. Очаква се да бъде завършена през 2023 г. Критиките на местните обаче са сериозни, имайки предвид ширещата се бедност в страната. Снимка: КлинКлин
Хотел „Вавилон Ротана“ е 5-звездно бижу, построено през 1982 г. В момента нощувката там струва средно около 250-300 долара. В долния ляв ъгъл е видима реконструкция на портата на Ищар от древни времена. Формата на сградата наподобява зигурат – вавилонска стъпаловидна пирамидална структура . Снимка: КлинКлин
Няма гласуване без пари
„Няма данъци без представителство“ (No taxation without representation“) гласи един от популярните лозунги по време на Американската революция. Тогава американците твърдят, че плащат данъци, но в британския парламент никой не защитава техните интереси. Нямат представители.
Обратната логика обаче е много валидна в Ирак и други богати на петрол и газ страни. Без данъци – няма представителство. Огромна част от хората не се чувстват длъжни да участват в управлението на държавата си. Нито пък политиците се чувстват длъжни към народа си. Тази психологическа парадигма е добре известна и дава своите плодове по отношение на обществена ангажираност и политическата отговорност. В европейските страни гражданите казват на депутатите и администрацията: „Ние ви плащаме заплатите с нашите данъци“.
В Ирак няма данъци (или са изключително ниски в случая с фирмите, много от които дори не отчитат дейността си). А държавата всъщност плаща/субсидира народа си. Това води до 40-50% активност при гласуването, като съмненията за огромни изборни измами и фалшификации засенчват дори българските. Контролираният вот също е осезаемо застъпен.
Поглед от друг ъгъл към антикварния квартал в Багдад. Мястото има своята харизма въпреки споменатите проблеми. Снимка: КлинКлин
Прекрасни исторически сгради тънат в разруха из цялата страна. Историческата част на Киркук е пред срутване, ако не и напълно рухнала. В някои случаи става дума за немарливост. В други за корупция. В трети за политически решения. Много пъти и трите заедно. Централната власт е в ръцете на шиитите, които се отнасят често пъти враждебно или незаинтересовано към сунитските и кюрдски населени места. Конкретно Киркук е богат на петрол, но печалбите биват поделяни между Кюрдистан (автономна кюрдска област в Ирак) и Багдад. Снимка: КлинКлин
В тези случаи самоинициативата и предприемачеството са подкопани (освен ако държавата не си постави за цел да ги насърчава) и обезкуражени, а мнозина дори не искат да работят. Производството (за разлика от силните години в управлението на Саддам Хюсеин) е ограничено за сметка на внос от чужбина (осезаемо от Турция), а т.нар чуждестранни инвеститори са на почит. Дори си имат специално гише заедно с дипломатите на летището в Багдад. Участието в политиката пък се заключва основно с една цел: преразпределение и усвояване (корупционно най-вече) на милиардите петро-долари.
А партиите и държавите, които желаят парче от баницата с черно злато, са готови да го получат на всяка цена. Включително с цената на живота. Не своя-собствен, разбира се. А на иракчаните…
––––––––––––––––––
*Това са данните за 2021 г. Заради сложната международна обстановка, решенията на Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК) и т.н. цените на варел с петрол последните години силно варират, което повишава или понижава държавния приход с десетки милиарди годишно. Така например, през 2021 г. държавата одобри бюджет от 89 милиарда долара (с 19 от тях дефицит). През 2023 той е 152 милиарда (от които 48 са дефицит). Подобни финансови „лашкания“ поставят финансовата и политическа сигурност на страната в доста крехка ситуация. Липсва устойчивостта на диверсифицираната в различни отрасли икономика, която е характерна за страните без значителни природни залежи (макар че съществуват и такива изключения в лицето на Щатите и Норвегия). Стъпки в посока устойчиво енергийно и икономическо развитие след изчерпването/заместването на фосилните горива не се предприемат (за разлика от страни като Саудитска арабия и Обединените арабски емирства). А това вещае тежки прогнози за нарастващи бедност, емиграция и бъдещи въоръжени конфликти.
