Винаги за прожекция отивам възможно най-рано, за да съм сигурна, че няма да пропусна трейлърите. Не че не мога да ги гледам и вкъщи, но друго си е на голям екран. Уникално е как за 1-2 минути понякога откровено глупави филми ми изглеждат интересни или смешни, други ги разбирам от край до край и сякаш няма причина да отида да гледам целия филм, а трети – иска ми се трейлърът да продължи още, защото само ме е зарибил, почти нищо не е издал, но ме е накарал да стоя нащрек!

Винаги съм се чудила за хората, които ги правят. Как успяват? Как за изключително кратко време извличат визуалния връх на един филм и го излъчват, така че да зарибят куп хора да отидат да гледат даден филм?

Чети още: Музиклиника: Фарук от друга планета

Както знаем трейлърът е рекламата на даден филм, един вид надзъртане към това, което ще се излъчи и което може да очакваме. Той ни дава кратка информация за съдържанието на филма, актьорите, които участват, режисьорът, който е зад камера, забавните моменти, тежките сцени, екшън приключенията и т.н. в зависимост от жанра на филма.

Това са като елементи на един пъзел, които се подбират, изрязват и сглобяват наново в супер умалена версия, така че да ни представят цялото, без да го издадат напълно, но с ясното съзнание, че трябва да разкажат достатъчно, за да ни привлекат. Обикновено се залага и на страхотно подбрана музика, която да въздейства на сетивата ни и дори да си я тананикаме след това.

За да е истински добър един трейлър не трябва да е прекалено дълъг и не трябва да ни дава основна информация за сюжета на филма, това трябва ние сами да открием. Обикновено трейлърите са направени от сцени от самия филм, но понякога в тях се слагат и отпаднали кадри, затова не се учудвайте ако в самия филм има моменти, които сте видели в рекламата, но липсват в самата лента.

Не на последно място, може да има трейлъри, които съдържат кадри, които са специално снимани за тази цел, т.нар „special shoot“ (чудесен пример са Deadpool 2/Дедпул 2; Terminator 2: Judgment Day/ Терминатор 2: Денят на страшния съд; Psycho/ Психо). През 2014 г. беше взето решение трейлърите да не надвишават 2 минути, но пак понякога се правят изключения. Като споменах музиката е добре да се направи още едно уточнение – трейлърите се правят доста преди да се завърши саундтракът на един филм и пак поради тази причина може да има музика, която да не се появи в завършения продукт.

Разбира се не винаги магията се получава и всички сме гледали трейлъри, които ни издават твърде много.

В този на „Mamma Mia! Here We Go Again/ Mamma Mia! Отново заедно“ веднага става ясно, че героинята на Сейфрид е бременна, че тази на Мерил Стрийп не е сред тях и че Шер ще се появи с гръм и трясък. По този начин сюжетно не ни очакват изненади, а само в актьорската игра, страхотната музика, сценографията и разбира се – комедийните моменти.

„Аквамен“ е друг пресен пример. Последният му трейлър е 5 минути и 18 секунди и не оставя много на въображението. „Star Wars: Episode V – The Empire Strikes Back/ Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара“ също е пълен със спойлери – почти споделената целувка между брат и сестра, пленяването на Соло и т.н.

От последните месеци като се замисля за добри трейлъри мога да откроя – „Book Club/ Книга за възрастни“, който по един забавен начин ни показва едно каре от невероятни актриси, посочва завръзката, която в случая е четенето на романа „50 нюанса сиво“, и има приятна музика.

Истински смешните моменти или важни обрати в него са оставени да бъдат открити на един по-късен етап в киносалона. По същия начин беше първият трейлър на „Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald/ Фантастични животни 2: Престъпленията на Гринделвалд“, когато само за малко ни показаха и кой ще играе младия Дъмбълдор.

За да разберете дали един трейлър е добър, след като го гледате трябва да е оставил у вас усещането, че искате още и нямате търпение да видите самия филм. Първият трейлър на „Deadpool 2/ Дедпул 2“ е прекрасен пример за това. Райън Рейнолдс ни позабавлява, за да нямаме търпение пак да видим любимото си лошо комикс момче, но с нищо не подсказа сюжета. Просто беше себе си, музиката беше хубава, а шегите както обикновено – топ!

Има и трейлъри, които подвеждат аудиторията, че ще бъде свидетел на нещо ново и супер интересно, а когато отидат да го гледат остават разочаровани. Има дори случаи на американци, които съдят компаниите, че са били подведени от рекламата на даден филм (Drive/Живот на скорост; Suicide Squad/ Отряд самоубийци).

Кой всъщност върши цялата работа?

Комплексно е! Има много фирми, специализирани в създаването на трейлъри, чието седалище се намира в Л.А или Ню Йорк (например – The Cimarron Group, MOJO, The Ant Farm, Ben Cain, Aspect Ratio, Flyer Entertainment, Trailer Park, Buddha Jones). Кадрите от филма се изрязват от самото студио, което го снима, и после се предоставят на трейлър-компаниите.

Чети още: Докъде се возвиси „Възвишение“

Разбира се, режисьорът има финалната дума за трейлъра. Някои от тях следят целия процес (Люк Бесон), докато други одобряват или не финалната работа. Обикновено процесът на коментиране, редактиране и уточняване на трейлъра между студиото и външната компания трае 3-4 месеца.

Конкуренцията е жестока и понякога няколко компании правят примерни трейлъри и се състезават кой от тях ще бъде одобрен от студиото. Цените също варирират в зависимост от мащаба на продукцията. Стартират от 15-25 000 долара и достигат до милиони. Тук някой ще ахне от възмущение, но трябва да си дадем сметка и за още нещо – всяко използване на оригинална песен за саундрака на трейлъра също се заплаща, а при изпълнители като Бионсе авторските права дори за тези 1-2 минути промотиране са около милион.

Малко история

Първият трейлър е направен през 1913 г., с цел да се промотира един от предстоящите филми на Чарли Чаплин. Етимологията на думата идва от „trailing“, тъй като тези рекламни материали са били излъчвани след прожекцията на пълнометражния филм, а не преди нея, както е днес. От маркетингова гледна точка грешката бързо била осъзната, тъй като зрителите напускали киносалона без да дочакат рекламите, но пък името останало и така и до днес си ги наричаме „трейлъри“.

До средата на 50-те години на XX век трейлърите били под монопола на National Screen Service – компанията, която контролирала рекламното разпространение в киносалоните. Първите филми се рекламирали основно чрез дълги текстове на голям екран. Постепенно това се променило с появата на нови фирми и въвеждането на модерни техники.

За един от първите иноватори в направата на трейлъри се смята Стенли Кубрик с „Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb/ Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, чиято реклама е вдъхновена от един късометражен филм и „A Clockwork Orange/ Портокал с часовников механизъм“, в който известният режисьор вкарва нови техники и способи при представяне на лентата.

Както с всичко в киноиндустрията и тук има награди

Golden Trailer Awards. За първи път церемонията се провежда през септември 1999 г. Първоначално категориите били 19, докато сега са вече над 80, защото освен трейлъри включват и награди за постери, tv spots, иновации, гласове зад кадър, графика, тийзъри, чуждоезични и т.н.

Колкото и да са добавени, основните си остават – награди за трейлъри на отделните жанрове филми; за най-оригинален, за най лош и любимите ми – Golden Fleece или казано с други думи – награда, която се дава за страхотен трейлър на иначе оказал се лош или посредствен филм. Пълен кеф!

Чети още: За книжките и хората

Тази година сред отличените бяха: „Deadpool 2/ Дедпул 2“ за най-оригинален трейлър (напълно съм съгласна, той взе за тийзър също); „Black Panther/ Черната пантера“ за екшън; „Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald/ Фантастични животни 2: Престъпленията на Гринделвалд“ за фентъзи. Трейлърът на филма „The Meg/ Мег“, който е за акули-убийци, взе Golden Fleece. Аз бих отличила номинирания в категорията „The Snowman/ Снежният човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо, чийто трейлър супер харесах, но впоследствие бях силно разочарована от екранизацията.

Трейлърите са си цяла индустрия и ще продължаваме да ги очакваме с нетърпение да излязат. Някои от тях имат дори колекционерска стойност (Междузвездни войни).

Доста фенове също се специализират в създаване на fan trailers, които понякога са доста добри (Miss Marvel/ Мис Марвъл). Когато си мисля за мечтана работа винаги се сещам за Аманда, героинята на Камерън Диас от „The Holiday/ Ваканцията“, която създаваше именно трейлъри и даже си представяше моменти от живота си като такива. Засега ще се задоволя с това да ги приемам редовно в системата си и да ги гледам до насита.