Вестфалският ред и разбиват ли ИД и Китай днешната международна система?

1200-41931938-peace-of-westphalia

От Александър СТОЯНОВ

 

Според скорошна публикация в популярната платформа War on the Rocks, съществуващият международен ред е подложен на натиск от две неочаквани посоки – претенцията на Ислямска държава за „световен халифат“ и наново формулираната концепция за китайскоцентрична система на международните отношения, която прозира в политиките на Си Дзинпин. Тези две предизвикателства, твърди статията, заплашват съществуващият ред в международните взаимоотношения, дефиниран от векове от т.нар. Вестфалска система. За да разберем защо подобни концепции са погрешни, ще се наложи първо да обясним трите градивни камъка на горепосочената теза – концепцията за световния халифат, идеята за Небесния мандат и понятието „Вестфалска система“.

7e1fe-dar-al-islam

Съгласно класическата дефиниция за световния халифат, той представлява наднационална държавна структура, под чиято закрила трябва да се намират всички мюсюлмани по света. В един идеален случай, халифатът трябва да обхваща всички „правоверни“ и да се управлява от халиф – избраният от Бог наместник на пророка Мухаммад, който да ръководи по начин, по който през Средните векове римският папа е желаел да ръководи християните – в светските и духовни дела. Именно върху тази концепция, макар и извратена от погрешни тълкования и войнолюбива реторика, почиват принципите, които Ислямска държава задава в своята програма за разгръщане на „световния джихад“.

На теория наистина звучи като предизвикване на световния ред, но на практика, нещата са далеч по-сложни.

Първата и най-важна пречка пред оспорването на съществуващите международни норми от страна на ИД, е липсата на каквато и да е легитимност от групировката, чийто лидер сам се провъзгласи за халиф. Актът на превръщане на ИД в „халифат“ не получи санкция от официалното ислямско духовенство и фактически няма никаква законова тежест по отношение на мюсюлманската общност – т.нар. умма.

На второ място, самите ИД не предлагат никаква ясна структурна алтернатива на съществуващият принцип за суверенитет на държавите. За разлика от ИД, средновековният халифат е разполагал с добре подредена външна политика с ясно дефинирани норми на международните отношения и изградена фактическа представа за мястото на ислямската империя във външнополитически план. В този смисъл, на ИД им липсва каквато и да е ясно утвърдена система, по която да взаимодействат с останалите държави по света и на базата на която да оспорят възприетите порядки в международното право.

Въпросът за „Небесния мандат“ в контекста на китайската външна политика е далеч по-ясен и проучен.

Най-общо, Мандатът представлява правото и отговорността, предадени от боговете на най-достойния сред смъртните, чиято задача е да управлява държавата, седяща в центъра на Сътворението – Поднебесната империя. Макар тази формула да работи успешно в продължение на около 3000 години – в днешен Китай, където социализмът има свое собствено лице – за богове и небесни поличби не е останало почти никакво място. Това, обаче, не означава, че Китай не би се върнал към част от своята стара, външнополитическа традиция, според която Поднебесната заема централно място в международните отношения, а всички останали страни просто гравитират около нея така, както планетите обикалят и зависят от милостта на Слънцето. Ако това ви звучи като доста смислено предизвикателство към международните дипломатически норми, то вие сте несъмнено прави. Китай, за разлика от ИД, е легитимна част от световния политически ред и има средствата да влияе на неговата композиция. Проблемът със заплашването на Вестфалската система идва от това, че Китай не е първата, а и няма да е последната държава, предявила своето уникално, центрично място в световната политика.

Territories under Qing Dynasty Rule

За сравнение, концепциите за „Предизвестеното провидение“ (Manifest Destiny) и „Третият Рим“, използвани от САЩ и Русия, са твърде подобни на „Небесния мандат“. Други държави също залагат на „божията промисъл“ и „специалното място“ в своята външнополитическа реторика, като например Саудитска Арабия, Иран, Ватикана и в някакво отношение – Израел. Ако се обърнем към историята, ще открием твърде много подобни примери, всеки от които използва различни оттенъци на концепцията за „божествена предопределеност“. Така че, тук въпросът не е дали Китай предизвиква съществуващия дипломатически ред, а в това, че не е единствената държава, която го прави.

В този смисъл, нормите на международните отношения са подлагани век след век на изпитанията на „божествената промисъл“ без, до момента, тази промисъл по някакъв начин да е изменила базовите елементи, които изграждат междудържавните отношения през последните 6,000 години.

Накрая, но не на последно място стигаме до самата Вестфалска система. Според класическата дефиниция, тази организация на международните взаимоотношения се базира на принципите за неприкосновен суверенитет, свободата на всяка държава да налага свой вътрешен ред без право на вмешателство от външни сили и разбира се правото на политическо самоопределение на легитимните  държавни образования.

Проблемът тази концепция, е нейният исторически контекст.

Вестфалската система се появява на базата на поредица от договори, които слагат край на т.нар. Тридесетгодишна война (1618-1648 г.), която раздира Централна Европа и се явява връхна и повратна точка в епохата на Религиозните войни. Тези конфликти обхващат Западна Европа в периода 1517 – 1648 г. и са причината за смъртта на милиони хора, въвлечени в противопоставянето на католици и протестанти.

7e06202e0e85358b27802dd5389970bd

В случая с Тридесетгодишната война, религията е по-скоро повод, отколкото причина за избухване на конфликта. Същинската причина е именно липсата на суверенитет, вътрешна автономия и правото на самоопределение на германските държавици спрямо императора на Свещената Римска империя. Техните стремежи са подкрепени от външни фактори – Швеция и Франция, които се стремят да разбият монопола на Хабсбургите върху Империята. В крайна сметка широката антихабсбургска коалиция печели и през 1648 г., всички тези политически права са признати на страните от Свещената Римска империя. Проблемът тук е, че останалите държави в Европа вече от векове се ползват със същите права. Т.е, Вестфалската система не създава нов ред на международните отношения и принципите на суверенитета, а просто разширява вече съществуващите такива и в контекста на германските земи.

В последствие, принципи като суверенитет и право на самоопределение ще бъдат преразглеждани първо в епохата на Френската революция и борбата за независимост на САЩ, а след това и в епохата на национализма. В края на Първата световна война, президентът на САЩ Удроу Уилсън ще се опита да вдъхне нов живот на тези понятия, а само двадесет и пет години по-късно – в Техеран – Сталин, Чърчил и Рузвелт ще пренапишат правилата на играта, поделяйки си света помежду си.

Друг проблем пред концепцията за Вестфалската система, е фактът, че суверенитетът на дадена държава остава въпрос на относително тълкуване по отношение на международните норми.

Всяка една държава, в зависимост от своя геополитически потенциал, прилага различно тълкуване на суверенитета на останалите страни по света. Така например, държави като САЩ и Русия си позволяват директна намеса във вътрешните дела на онези страни, в които виждат заплаха за собствените си интереси. В този контекст е невъзможно да се говори за каквато и да е единна система на международните отношения, тъй като нейното прилагане би изисквало една или няколко държави да наложат своята воля върху останалия свят и да диктуват принципите за автономност, суверенитет и легитимност. Дори в епохата на империализма, когато 2/3 от света се подчинява на Европейския концерт на Силите, е немислимо да се говори за еднозначни принципи на външнополитическата система.

Всичко това не означава, че международен ред не съществува. Напротив – той е жив и здрав и действа вече хилядолетия. Важно е да се уточни, че този ред се базира не на някакви циментирани принципи, възприети от всички външнополитически играчи, а от поредица от компромиси. В тази компромисна среда, всяка държава се подчинява на общите условия само до тогава, до когато успее да ги заобиколи или надхитри. В този смисъл, външнополитическата система трябва да се разглежда като изключително хаотична и гъвкава среда, почиваща на сложна, многокомпонентна логика, която не подлежи на елементарни модели или дефиниции.

В тази враждебна среда, където действат законите на джунглата, Китай и Ислямска държава са просто още няколко пионки, разпръснати върху грамадната дъска на международната политика.

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *