Докъде се возвиси „Възвишение“

Кадър от филма "Възвишение"
От Константин Мравов
Публикувано на 09.11.2017 @ 16:32
Заглавно изображение: Кадър от филма „Възвишение“

Филмът „Възвишение“ излиза на голям екран с мисия, която се съдържа и в името му. Това трябва да бъде нужният маркер – оптималният опит за масово ориентирано кино, собствено производство, което да грабне ума на изоставения наш зрител, принуден да дава парите си за американски блокбъстъри.

Още по-високата мисия я определя фактът, че  се интерпретира дотолкова емблематична книга, каквато е едноименният роман на Милен Русков. От друга страна, големи очаквания създаде и избраният подход, демонстриран и в трейлъра – възрожденски епос.

140 години след националноосвободителните борби, изглежда няма шанс нещо скоро да ги измести като най-голямата тема в българското изкуство (а явно и в българското съзнание). „Възвишение“ обаче не трябваше да бъде още една постановка по дядо Вазов, нито супергеройското недоразумение „Дякон Левски“. Дали обаче ни остави с нещо повече от тях и успя ли да стане „възвишение“ в киното ни изобщо?

Звук, светлина и текст

До този момент режисьорът Виктор Божинов се занимаваше с революции в телевизията, където снима „Под прикритие“, „Връзки“, „Стъклен дом“ и „Столичани в повече“. Първият му авторски филм е в красивите цветове на четирите сезона в Стара планина и тези на камерата „Arri Alexa“. От появата на „Алекса“ през 2010, с нея са направени 3 заглавия, наградени с „Оскар“ за най-добър филм („Спотлайт“, „Бърдмен“, „Арго“) и 5 с такъв за операторско майсторство. Роджър Дийкин (а.к.а. операторът на Братя Коен, снимал още десетки класики от „Изкуплението Шоушенк“ до „Блейд Рънър 2049“) я смята за преломното доказателство, че дигиталното снимане превъзхожда аналоголовото.

Тази справка за камерата я правим, защото е още едно доказателство, че

Божинов е искал най-доброто за филма, който после възможно най-много хора да видят във възможно най-хубавите киносалони.

Това не е фестивален филм, сниман с DSLR от ръка. „Възвишение“ е истинско оползотворяване на днешните възможности да правиш кино, което у нас се случва рядко. Това е съобразено и от подхода към текста на Русков. Режисьорът, сценаристката Нели Димитрова („Love.net“) и самият автор на романа са опростили книгата до писмена благодат за заснемане на популярен филм.

Действието пука, трещи и разсъждава по екрана, ведно с пищовите и мислите на главните герои Гичо и Асенчо и копитата на техния Росинант – старият кон Дядо Юван. Съдбата им е изтъкана от противоречието на Възраждането – измислената им история е трагедията на българската революция – красивите като планината и небето пориви към свобода се спъват в невежеството, в личните интереси и най-вече в простите ограничения на това да си човек. Сюжетът на Русков, чието „месо“ в книгата беше неспирният поток на мисълта, е превърнат в изчистен „филм за свободата“, какъвто искаше режисьорът. Божинов и операторът Антон Бакарски са дали форма на всичко това с достатъчно на брой красиви кадри.

Съдържанието е изнесено на плещите на актьори, от които почти всички ще са ти много познати, без да правим изрична справка. Много от популярните лица са в епизодични роли, но кастингът е само още едно доказателство колко съществени усилия са положени в това филмът да е продаваем … пардон, да е достъпен, за повече хора. Последното не идва като твърдение, че артистите не се справят. Рядкост са онези натрапчиви моменти, напомнящи опитите на Ди Каприо да говори с африкански акцент в „Кървав диамант“ … или на несполучливи драматични сцени в български сериал.

Предвид задължащото присъствие на книгата, трябва да се каже, че Божинов е изградил достойна екранизация, която със сигурност е добра причина за ходене на кино. Имаше ли по-голяма мисия филмът му?

Револуция (има спойлери)

Книгата „Възвишение“ ми беше препоръчана преди 5 години от един човек, който я нарече „нужния Голям роман в българската литература“. Редно е да се запитаме дали филмът „Възвишение“ е нужният Голям епос в българското кино. Авторите винаги могат да кажат, че не са и имали подобни претенции. Те обаче са натоварени от значимостта на текста и собствения си огромен размах в самата продукция. И отговорът на въпроса е „не“.

„Револуция“ не е да сложиш Апостола в контражур и да подчертаеш присъствието му със симфонична музика. Не е и пребитият окован бунтовник, преминаващ на забавен каданс покрай почернената си майка. Книгата деконструира учебниците по история, народните песни и портретите по стените.

В нея героизмът и трагедията са обвити в насмешливост и ирония, а не в драматични акорди на цигулки.

Затова и преди сетния си час обграденият револуционер Гичо си постила вестник „Свобода“, за да похапне върху него суджук. Същият едновременно жалее непросветения народ, а си мисли, че изчезналият език „самскрит“ се нарича така, защото сам се е скрил.

Тази обикновена и безпощадна ирония беше отличителната черта на книгата сред хилядите възрожденски сюжети, които няма да спрат да ни заливат. Във филма на Божинов тя води неравна битка с трагично-героичната клишираност на честване на Априлското възстание насред Копривщица. В крайна сметка я губи.

И „возвисението“ спира на познатия ни драматичен патриотизъм, но пък той е способен да заведе на кино абсолютно всеки.

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *