Нова година, нов късмет и наново Холивуд се захваща с позахвърлени филмови проекти. Един от тях е подготвянето на римейк на известния филм от 1963 г. „Клеопатра“ като този път за ролята на изкусителката е спрягана Анджелина Джоли. Дали? В Интернет пространството се появиха слухове, че след успешното си представяне в „Роди се звезда“ и може би поради средиземноморския си профил, ролята трябва да получи Лейди Гага.

Това развълнува обществеността и както се случва напоследък – понесе вълната на промените в съвсем друга посока, третираща цвета на кожата. Възниква въпроса от расова гледна точка коя дама следва да се превъплъти в последния фараон на Египет. Така спорът беше поставен в контекста на т.нар whitewashing in film – букв. „Избелването на филмите“ – т.е. заглавия, в които се наемат бели актьори да играят исторически не-бели персонажи.

Любопитно, но както винаги това се разглежда само едностранно. Никой не споменава и за тенденцията blackwashing in film, която е същата, но този път с чернокожи актьори. Даже терминът е толкова дамгосан, че няма свястна статия в Wikipedia за него. Но да оставим настрана терминологията. Има ли исторически резон в искането актриса от афроамерикански произход да изиграе Клеопатра? Кои известни дами са се въплъщавали в нейния образ? Много шум за нищо или поредния окоп за преодоляване по пътя към анти-расистка поп култура?

Качваме се на машината на времето, която ни отвежда в далечната 51 г. пр. Хр, когато едва 18 годишната Клеопатра наследява баща си Птолемей ХII. Ще си спестим междуособиците около възкачването на престола, борбата на наследниците и всичко останало, защото важното е, че в крайна сметка Цезар помага на Клеопатра да получи египетския трон (разбира се, женейки се за 10-годишно момче). Както знаем няма безплатен обяд и впоследствие Клеопатра става любовница на Цезар и дори ражда негов син – Цезарион (случайно да не се усъмним кой е бащата).

Чети още: Крийте жените и децата! Идва левият феминизъм!

През 42 г. пр. Хр., 4 години след смъртта на Цезар, Клеопатра успява да омагьоса нов закрилник – Марк Антоний, един от триумвирите, управляващи Рим. Скандалната им връзка е използвана като претекст от Октавиан, друг член на Триумвирата. Има данни, че дори Октавиан си бил загубил ума по нея. В крайна сметка се стига до зенита на управлението на последната владетелка на Египет, завършило с нейното самоубийство.

Защо така схематично и толкова романтично предавам накратко тази биография, без задълбочаване в политическото управление на Клеопатра? Защото именно тези аспекти от живота й подклаждат въображението на Холивуд и биват пресъздавани на големия и малкия екран. Киното не само доизгражда образа на екзотичната източна изкусителка, но и дава на зрителите красиви и харизматични образи, които до такава степен се запечатват в съзнанието на публиката, че когато някой прочете за реалните й физически дадености, трудно може да напасне действителността върху творческото разкрасяване. Всъщност, Клеопатра има гръцки черти, увенчани с един не особено сексапилен орлов нос. Не трябва и да забравяме, че тя е плод на десетилетия кръвосмешения в рода на Птолемеите. Факти, които не предизвикват образа на Моника Белучи в съзнанието ни. Най-вероятно тя е имала по-смугла кожа, но няма данни да е имала напълно африкански черти. Дори историческите възстановки не предават подобни сведения.

Чети още: Аве, Цезаре! Холивуд те поздравява!

Кой обаче би искал да гледа двучасов филм за една не особено красива жена, която покорява мъжките сърца наред? Не, публиката е жадна за красота и точно това й предлага филмовата индустрия – сексапил, който продава. От триото Цезар, Марк Антоний и Клеопатра, именно последната е първият образ привлечен към големия екран и така още през 1899 г. се появява филма „Cleopatra’s Tomb/ Гробницата на Клеопатра“ и първа в нейния образ се превъплъщава Жана Д’ Алси („Жана Д’Арк“).

По-значителен пробив за управителката на Египет се появява през 1945 г., когато излиза „Цезар и Клеопатра“ и в нейната кожа се превъплъщава известната Холивудска икона Вивиан Лий („Gone with the Wind/Отнесени от вихъра“). Тя е красива, чаровна, безскрупулна и манипулираща, въобще „змия“, както биха я описали някои. Филмът е екранизация по едноименната пиеса на Джордж Бърнард Шоу, който е и сценарист на лентата.

През следващите години пиесата на Бърнард Шоу преминава на телевизионния екран и в образа на Клеопатра влизат актриси като Женевиев Бижу (играла и изкусителната Ана Болейн) и немската актриса Анжелика Домрьоз („I, justice/Аз, правосъдието“). Вследствие на споменатите тенденции през последните десетилетия за промяна на физическия образ на известната историческа личност, в една от последните екранизации от 2009 в образа на Клеопатра се превъплъщава Ники М. Джеймс („The Good Wife/ Добрата съпруга“).

Друга голяма група филми, посветени на тази превърнала се в легенда историческа личност, са екранизации по пиесата на Уилям Шекспир „Антоний и Клеопатра“. Всичко започва през 1913 г., когато нейната роля е изиграна от Жана Терибили Гонзалес („Ана Петровна“). Следват над 10 екранизации на същата пиеса, като през годините зрителят се радва на актриси като Валерия Валери („Джузепе Верди“) през 1965 г., Хилдегард Нейл („Макбет“) през 1972 г., Жанет Сюзман през 1974 г.(„Николай и Александра“) и Лин Редгрейв („Shine/ Блясък“). Най-новата екранизация е от изминалата 2018 г., когато в ролята на Клеопатра влиза Софи Оконедо („Хотел Руанда“).

Чети още: Чипираните хора са тук и сa изправени пред морални въпроси

Екранизациите по пиесите на емблематичните автори, макар и качествени, не са тези, които завладяват стотици хиляди зрители. Всъщност образът на Клеопатра като неземно красивата изкусителка се дължи на няколко филма конкретно. Започваме с 1934 г. и прекрасното изпълнение на Клодет Колбер („It Happened One Night/ Това се случи една нощ“) като фаталната египетска управителка. Може да се каже, че филмът печели най-вече с нейното изпълнение и дори е номиниран за наградата Оскар в категорията „най-добър филм“.

През 1954 г. излиза леко скандалният „Two Nights with Cleopatra/ Две нощи с Клеопатра“, в който ролята й е поверена на невероятната София Лорен („Чочара“). Лорен е натоварена с двоен образ – този на Клеопатра, представена като фатална жена, която не може да утоли апетита си за мъже и този на една робиня, която е двойничка на владетелката. Едната е тъмнокоса и властна, другата е с руси коси и по-хрисима. Историята не блести с особени качества като се изключи невероятното екранно присъствие на София Лорен.

Най-известният образ на тази героиня, запечатал се в съзнанието на поколенията е този на Елизабет Тейлър („Cat on a Hot Tin Roof/ Котка върху горещ ламаринен покрив“) във филма „Клеопатра“ от 1963 г. Носител на 4 награди Оскар основно за ефекти и сценография, това е ликът на египетската управителка, който Холивуд така успешно лансира, че и до ден днешен всеки любител на седмото изкуство свързва историческата личност с тази изключително красива актриса. Изписани черти, котешки очи, присъствие и харизма, които очароват публиката.

Клеопатра в киноиндустрията изминава дългия път от нямото кино до екранизациите по комикси с участието на прекрасната Моника Белучи („Малена“). Постепенно се забелязва тенденцията на прекратяване на „избелването“ на този образ. Чилийката Леонор Варела, бразилката Александра Негрини са само част от новите актриси превъплъщаващи се в образа на владетелката на Египет. Киното определено поема в нова посока и вече я няма тази „бяла доминация“. Не знам дали Анджелина Джоли ще се пребори за този персонаж, ако успее се надявам да не ни съкруши с някакъв измислен трансилвански акцент като във филма „Александър Велики“. Дори да успее да грабне ролята, не мисля, че ще достигне очарованието на Елизабет Тейлър. Лично за мен тя си остава идеалната Клеопатра, макар и далеч от историческата реалност.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Desislava Mihaylova в Patreon!