Многобройните книги, сериали и филми, посветени на Пабло Ескобар, придават романтичен вид на една много сериозна тема. Ескобар – бедното момче, което се издига до ръководител на най-страшния за времето си картел в Колумбия и Южна Америка, става модел за подражание на всеки, който има да връща на държавата заради многобройните несправедливости. Именно от грешните политики на страните, независимо дали в Мексико, Колумбия, Италия или България, престъпните групи се възползват, за да привличат нови симпатизанти и момчета, готови да умрат за каузата.

Името на Пабло Ескобар е свързано с нещо повече – политическа корупция, едни от първите плащания с „куфарчета“, които да прокарват интересите на организираната престъпност и най-вече: търговията с дрога, която променя изцяло цели държави. Ескобар слага началото на дълга върволица от лидери на картели, които разполагат с армии и възможности, равни с тези на някоя държава.

Чети още: Защо се провалят авторитарните системи?

По времето на Пабло Ескобар властите в Колумбия и САЩ са търсели начин как да бъде съден и по какви мотиви. Правната система е изпитвала трудности относно обвиненията, докато той не е започнал да използва атентати в големите градове на Колумбия. И все пак, въпреки мащаба на действията си, Пабло Ескобар не е считан за военнопрестъпник.

Днес, правната система се променя заради наследниците на Ескобар. 

Централна Америка е жизненоважен район, през който преминава голяма част от световните икономически потоци; Мексико е свидетел на вълна от насилие от 2006 година, като жертвите преминаха над 200 000 души; наркотрафикът, от който се издържат най-големите престъпни синдикати в света, има световно значение, включително за Балканите и България; заради насилието и въздействието на картелите върху държавите, в които се развиват, в ООН се заговори за промяна на терминологията, за да могат и престъпни организации да бъдат изправяне пред Международния наказателен съд – засега това е невъзможно, тъй като подобни организации не са считани за държавен субект. Масовите убийства, фактическият контрол върху територии и икономическият ефект върху цели държави, наподобяват по мащаб конфликтните зони и именно тези факти водят до желанието да се промени правната рамка, за да могат и тези групи да бъдат изправяни пред правосъдието.

Цикълът на насилие в Мексико през последните години достига нови рекорди. През май месец, средно на всеки петнадесет минути някой губи живота си. Ако тенденцията се е запазила през цялата година, броят на убитите ще мине този от 2017, когато бяха убити 29 168  души. Покрай изборите тази година живота си загубиха 130 политици, включително 48 кандидата за парламента.

Насилието в Мексико е само част от тенденцията, наблюдаваща се по света. Гражданските конфликти са двойно повече от 2001 година, например. Броят на въоръжени групи, участващи в кръвопролития, също се увеличава. Според Международния комитет на Червения кръст, в сегашните конфликти участват средно между три и девет враждуващи помежду си групи. Над 20% от конфликтите са арена на сблъсък между повече от десет участници. Освен войните в Сирия, Либия и Йемен, има стотици групи, които се борят за контрол, като повечето от тях са свързани по един или друг начин с мафия, картели, криминални организации, милиции, терористични групи, както с бунтовнически или про-правителствени фракции.

Карта на разпределението на територия между картелите в Мексико. Източник: De Re Militari

Този коктейл от криминалност, екстремизъм и бунтовнически действия е част от ежедневието в държави от Централна и Южна Америка, Субсахарска Африка и Северна Африка, Близкият изток и Централна Азия. Конфликтите днес не могат да бъдат спрени със споразумения за спиране на огъня или договори, тъй като повечето организации нямат респект към международните организации, а дипломатите и военните лидери не са сигурни как да реагират по най-добрия начин.

Чети още: Изгубената България

Отново можем да дадем Мексико за пример за подобна действителност. Властите смятат, че около 40% от страната е обект на хронична несигурност, насилие, отвличания и разселване на населението. Щати като Гереро, Мичоакан, Тамаулипас и Веракруз са парализирани от организирана престъпност, като местните власти често откриват масови гробове. Откакто през 2006 година президентът Фелипе Калдерон започна войната срещу картелите, насилието между полицията, престъпните групи и картелите взе живота на близо 200 000 души. Има над 29 000 убийства за 2017 година, но 2018 може да се окаже още по-кървава. Само в Гереро над 2500 души бяха убити миналата година, повечето от които жертви на сблъсъци между 20 местни комунални групи за самозащита и 18 престъпни организации. Увеличава се и броят на т.нар. „нарко-градове“, които са под пълен контрол на картели и местните жители разчитат на производството на наркотици, за да се изхранват.

В Бразилия, където тази година също имаше избори, големи райони от най-развитите градове са под контрола на враждуващи помежду си наркокартели и милиции.

Така например, около 20% от Рио де Жанейро е под контрола на Comando Vermelho (т.нар. Червена команда), Amigos dos Amigos (Приятели на приятели) или Terceiro Comando Puro (Трета чиста команда). Сао Пауло се смята, че неофициално е контролиран от Primeiro Comando da Capital. В по-малки градове в северна и североизточна Бразилия ситуацията е сходна, като картели и милиции са създали подчинени на тях картели, където живеят хиляди цивилни. Картелите имат и свои затвори, а също и голямо участие в държавните центрове за задържане. Продажбата на гласове по време на избори е нещо нормално, местни политици разчитат на подкрепата на престъпния свят, за да получат място в парламента или общината. Заради насилието между враждуващи групи, 64 000 бразилци са загубили живота си през 2017 година. Насилие предизвикват и последвалите след всяка престрелка мащабни полицейски акции, като масовите задържания са често явление.

За съжаление на властите по света, картелите и престъпните групи в Южна Америка вече са излезли далеч извън пределите на държавите си.

Някои от бразилските кланове като PCC оперират в седем държави. Картели като MS13 и Barrio 18 са превърнали цели райони на Ел Салвадор и САЩ в неконтролирани територии. Картелите от Меделин пък се разпространяват от Мексико към Аржентина. Тези групи имат свои клонове в ЛагосКарачи и Кейп Таун, както и в Западна Африка.

От гледна точка на международното право, криминалните групи като мафията, гангстери и картели, не са политически играчи, които могат да водят военни действия. Това означава, че те не могат да бъдат третирани като военни сили, нито че са способни да извършат военни престъпления. И все пак, действията им влияят директно на политическия процес и очевидно те имат политически амбиции. Въоръжени сили на картели контролират цели райони и градове, където събират данъци и изтощават населението. Картелите и престъпните групи може и да нямат като първоначално цел да заместят признатите правителство, но директният резултат от действията им е точно този.

Сблъсъците с картели предизвикват и масови изселвания на цивилни. Милиони са хората, които бягат от т.нар. „сиви конфликти“, но те не могат да потърсят убежище, защото според международното право и Международния наказателен съд, то е гарантирано само за хора, които бягат от войни. Правителствата избягват да приемат хора, бягащи от насилието на някой картел, защото това означава да признаят мащаба на престъпността. Убийствата на журналисти и цивилни, нападенията над политици и други, са неща, характерни за традиционната война.

Тъй като престъпленията, извършвани от престъпни групи няма да спрат скоро, ООН, държавите членки и международните хуманитарни групи премислят как да бъде променена правната рамка, за да може да стигне до адекватен отговор на въпроса дали този тип насилие е чисто вътрешен проблем, или международен. Взимайки предвид, че картели и престъпни групи вече разполагат със средства за разузнаванеусъвършенствани оръжия и военна тактика, този проблем не може дълго да бъде замитан под килима.

Новата тенденция в конфликтите, създадена от дейността на картели, престъпни групи и милиции, задава въпросът какво е войната и какво не е. Дейността на такива организации е предизвикателство към установените правни норми и международното право. Как да бъде съдена една престъпна група, която контролира цял град с няколко милиона души? Под каква санкция може да бъде поставено лидерството на престъпен синдикат? Може ли, например, ръководителят на мексикански картел да бъде изправен пред Международния наказателен съд?

Това са само част от въпросите, по които се работи в момента както в ООН, така и на местно ниво в Америка и Азия. Властите в редица държави обръщат все повече внимание на факта, че собствения им контрол и влияние, са подронвани от наркобарони и лидери на милиции, които са станали прекалено големи, за да бъдат контролирани с познатите досега средства.

Чети още: Ние сме нищо, нека бъдем всичко

Някои хуманитарни групи вече тестват нови методи за справяне с проблема с милионите хора, които бягат от зоните на сблъсъци в „сивите конфликтни зони“. За последното десетилетия Червения кръст тихо прокарва програми в Рио, Порт-о-Пренс, Меделин, Мексико Сити, Карачи и други райони, определени като „ситуации на насилие“.

Все пак е нужно да има много по-мащабен отговор и действия от страна на правителствата, които да са адекватни на днешните реалности. Ако тези мерки не бъдат взети, хуманитарната и политически ситуация ще се влошава още повече.

 

Текстът е адаптиран от брой 103 на журнала за военни конфликти, De Re Militari. Можете да го намерите ТУК.

Заглавно изображение, Comfreak