„Кристо направи подарък от 72 ръчно подписани принта на Художествената академия (НХА), които те продадоха под масата. А те бяха, за да се направи търг, с който да се финансира новото крило на Академията, което вече е построено. Търг не беше организиран. Половината работи се продадоха доста под пазарната стойност на Юго Вутен, който беше основният колекционер на Светлин Русев и кръга около „Института за съвременно изкуство“ (ИСИ). Направо са ги подарили. А крилото, в крайна сметка, се построи с европейски средства и всеки може да го види колко е ужасно.“

Това разкритие направи художникът Петко Дурмана във втория епизод на независимото журналистическо предаване „По острието с Калоян Константинов“.

„Това не е единственото, което е подарил. На Габрово също е подарил колекция от принтове, този подарък е трябвало да бъде в основата на арт център. Той е позволил лично да се ползва името „Кристо и Жан-Клод“ за този арт център. Имат договор и ако Габрово, родният му град, не се възползва – до няколко години ще загубят това право. Нещо като проджект спейс е трябвало да бъде, ако помня правилно от разговорите ми с племенника на Кристо. Той е искал да е проджект спейс, а не музей“, допълва Дурмана.

Той няма обяснение защо родният град и родината на световноизвестния артист бездействат, след като имат уникален шанс. В Габрово дори се намира рушащата се фабрика на семейство Явашеви, която би била подходящо място.

„Говори се много, че Кристо е мразил България и не е искал нищо общо със страната. Освен всичко друго, той е спонсорирал до голяма степен сам и изложбата си в Софийска градска художествена галерия. Изобщо не е правилно да се говори единствено, че е мразил България. По-скоро държавата му, родният му град и столицата не са свършили нищо за него“, допълва гостът на предаването.

Според Дурмана това се дължи на некадърността и застиналостта във времето на Министерството на културата, на Националната галерия (НГ) и Националната художествена академия:

„Проблем е, че НГ и частните галерии подменят историята на изкуството в България, дават различен наратив и е пълно с фалшификати. Наследството на комунизма не ни е напускало. Всеки ден, в който стои сегашната експозиция в „Квадрат 500“, е престъпление срещу българската нация. Това е един от проблемите на НГ. Другият е, че Дворецът не бива да е за временни изложби, абсурдно е, дори асансьор няма там. Криптата трябва да се върне възможно най-скоро на църквата. Не може да държиш стари икони от дърво на влага под земята. Музеят на Социалистическото изкуство да стане на Тоталитарното изкуство. Нека се каже ясно, че това е тоталитарно изкуство, не нещо друго.“

Той изтъква, че всеки ден, в който Ярослава Бубнова е директор на НГ, е загуба за българската култура, тъй като тя подкрепя своя кръг от творци и те нея. Това не е лошо само по себе си, но вреди поради 2 специфични причини:

„Първо, тя стана директор на НГ с уговорката, че ще запази експозицията лично подредена от Светлин Русев. Второ, тя не е достатъчно активна, за да опознае българското изкуство извън балона, в който живее. Следващият директор на НГ трябва да е деен, да опознае сцената, да представи българското изкуство по подобаващ начин. За предпочитане е той да бъде млад и завършил на Запад, макар че не е задължително, тъй като и у нас има достатъчно кадърни хора като Чавдар Попов, например.“

Проблемът на българското изкуство е комплексен – шуробаджанащина, слабо управление от страна на МК, необразовано общество с недоразвит вкус:

„Твърде дълго нещото, което имаме като пазар, се фокусираше върху стари майстори. И то предимно върху фалшификати. Млади, живи автори могат по-лесно да продават в чужбина. Лесно могат да се отпушат нещата – трябва да отпадне наредбата, че живи автори трябва да доказват, че те са автори на това, което са нарисували вчера, и то не е културно-историческо наследство. Има всякакви подобни абсурдни закони. Пазарът трябва да се облекчи от гледна точка на продаващи към купуващи. Положително настроен съм обаче, особено заради групата „Купи изкуство-помогни на художник“. С няколко подбрани интервенции с неголеми суми пари – нещата ще потръгнат в изобразителното изкуство“, коментира Дурмана.

Голям проблем на българското общество е и запазването на тоталитарните паметници навсякъде в страната. Те трябва да бъдат премахнати, но само при обществен консенсус:

„В противен случай рано или късно им слагат примки, свалят ги и ги хвърлят в реката“. Софиянци не искат паметника на Съветската армия – това е консенсус. Но пловдивчани си искат паметника на Альоша. Нека си го задържат тогава. Но да има обществено обсъждане. В противен случай тук ще се случи същото като в Англия и Америка в момента – хората сами ще съборят ПСА и аз ще съм един от тях. Тези неща натрупват напрежение в обществото, което става като махало – ако не се разреши навреме, се отива в другата крайност. Така надраскаха паметник на Сервантес на Запад. Каква връзка има той с расизма? Просто нещата излизат извън контрол.“

Художникът също така е и създател на Фейсбук групата „Купи изкуство-подкрепи художник“, която предизвика фурор и за месеци събра над 15 хиляди членове, като даде значим подем на арт пазара в България насред кризата с коронавируса. Нещо, в което Министерството на културата се провали. В края на юли, ако мерките срещу COVID го позволяват, зад НДК ще се направи и огромно арт изложение. Там той се убедил, че интересните млади автори у нас са с образование и опит от чужбина:

„Това напълно опровергава тезата, че начинът на преподаване в НХА е полезен, а не вреден. Има тенденция в българското изкуство, при която наши автори си избират един чуждестранен творец и започват да го имитират. Но не като стил, което не е толкова лошо, ами направо го имитират сюжетно. Директно картини или скулптури копират. Това е практика, която започна още през социализма. Върхът беше скандалът с изложбата в галерия „Структура“, където 90% от картините бяха фалшификати, които можеха с търсене в Гугъл да се разобличат.“

Една от причините за краха в българското изкуство е некомпетентността на Министерството:

„МК не познава сектора визуални изкуства. Бяха поканили представители от сектора, които не са представителни. Това са хора като Асен Асенов, който от 10 години се издържа от фондация „Америка за България“, той няма как да знае реалната ситуация, след като е получавал милиони от грантове. Владия Михайлова е общински чиновник, тя отговаря за галерия „Васка Емануилова“. Такъв тип хора. Доколкото знам, те са предложили този род мерки, които просто не сработиха“, обясни Дурмана, визирайки хранителните и финансови пакети за български артисти, които МК планираше да раздаде.

Въпреки този провал – който е поредният за министър Банов след скандалите „Ало, Банов“, Венецианското биенале, проблемите в киното, в театрите, Червената къща и Ларгото – артистът не настоява за оставката на министъра, тъй като няма смисъл точно преди избори това да се случва.

МК трябва да се реформира, няма никакво значение кой ще бъде министър. Имаше много предложения да се закрие, по времето на Костов е било на косъм. Но в България, за съжаление, трябва да остане, но да се реформира. Казвам „за съжаление“, защото ние сме малка страна и културният сектор трудно може да се издържа на икономически принцип. Имаме езикови бариери, дори самата кирилица ни отделя от световния пазар. Без активно МК секторът има риск да затъне още повече“, допълва той.

Цялото интервю може да чуете във Facebook, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!