В началото на това лято София, или поне общинската й управа, „прие“ завършения ремонт по „Граф Игнатиев“. След многократни отлагания, бавна и некачествена работа, скандални настилки, пейки за 10 000 лева, надгробни фонтани и със стоящи си „перки за акули“. Ремонтът завърши, за да отиде полека-лека в онова кътче на обществената памет, където явно прашасват всички управленски гафове. След близо година на зловреден шум, от багери и медии, управата ще си отдъхне.

В онзи кът е забравено и едно друго нейно постижение, което на практика „разсича“ Графа – велоалеята в централната част на улица „Раковска“

Преди почти две години пускането на велоалеята предизвика противоречиви коментари. Шофьорите бяха недоволни от стесняването на улицата, а за магазините алеята се оказа бизнес-пречка. Велосипедистите бяха недоволни от самото й изпълнение – евтините ограничители, шахтите и други неравности.

Чети още: „Ти си жена-шофьор и ме подпря! Дай 300 лева!“

Въпреки изпълнението, велотрасе по ключовата артерия изглежда необходимо, за да се развива този тип придвижване в София. То със сигурност ще бъде и включено и в статистика с увеличаващите се велоалеи в града. В реалния свят обаче за самите велосипедисти и до днес то е трудно или направо неизползваемо.

Отвъд шахтите и други структурни проблеми, основната причина е, че велоалеята продължава да е място за паркинг и престой, предимно на таксиметрови автомобили. Шофьорите продължиха тихата война за тези общо 3 метра ширина на платното.

Предвид това, че след първоначалния шум общината реши да запази велосипедния път, интересна е лиспата на каквито и да е мерки в посока трайно обособяване на трасето. Предизвикалите критики пластмасови паркинг ограничители изпопадаха, а особено в тъмните часове спирането върху алеята е безконтролно.

Нещо повече – казусът показва, че не е ясно дали полицията, като контролиращ орган, изобщо има желанието да обезпечи ползването на алеята, като санкционира нарушителите.

 

Донкихотовска борба за една велоалея

Проблемът ще демонстрираме чрез преживяванията на Светлин Георгиев – 28-годишен софиянец, приел велоалеята на „Раковска“ за лична кауза. Занимава се непрофесионално с различни стилове колоездене и сглабяне на веслосипеди за тях от над 15 години. Годишно „навърта“ около 5 хиляди километра пробег само в София. Предвид целия този ентусиазъм, иска велотрасето по „Раковска“ да е използваемо.  От друга страна, е и активен шофьор и е наясно с движението през града от различни гледни точки.

Светлин не отрича проблемите със самото изпълнение на велоалеята, но се е съсредоточил върху основната пречка да кара по нея.

„По велоалеята на „Раковска“ има критичен минимум от 10 спрели коли. Може да се стигне и до 20-30. Това я прави неизползваема.Това са служебни коли, зареждащи магазините, лични автомобили, спрели за да си купи някой цигари, и основният тип – таксиметровите шофьори. Те ползват велоалеята за престой при качаване или оставяне на пътник, а по възловите кръстовища направо за стоянка.“

Според Светльо, паркирането може да се наблюдава ден и нощ. Към изброените случаи прибавя камионите, зареждащи големи супермаркети на улицата, както и боклукчийските такива. Най-усилени обаче са нарушенията на таксиметрови шофьори във вечерните и нощни часове от четвъртък до събота.

„Предполагам, че водачите, включително и таксиметровите такива си мислят, че колело се кара само в светлата част от денонощието. Това не би трябвало да е въпрос на обяснение, но колело се кара винаги – в дъжд, сняг, студ, светло, тъмно…  Причините цялостно един или повече шофьори да не чувстват необходимост да спазват правила, които не са им „удобни“, е липсата на наказание. Категорично никога властите никога не са правили сериозни опити за разчистването на трасето“, смята Светлин.

Личната му оценка е базирана на систематични наблюдения. От самото пускане на велоалеята по „Раковска“ той започва да подава сигнали до 112, когато вижда спрели коли по нея.

„При всеки случай съм звънял минимум по два пъти. В началото чаках след всеки сигнал между 10 и 30 минути, за да дойдат съответните органи на реда. Когато това не се случваше аз подавах още сигнали. Диктувал съм номерата. Но за 10-15 минути такситата си намират клиенти и продължават. Идват други. Велоалеята остава постоянно заета.“

Диспечерите на 112 остават хладнокръвни към „серийните“ сигнали на Светлин.

„Казват „Благодаря, господине, сигналът е приет“, тряс. При поредния сигнал диспечерката ми каза „Разбирам, аз толкова много такива сигнали получавам и никой не работи по тях, затова няма да се оправи държавата.“ Попитах я дали наистина това ми го казва на запис по телефона. И тя ми отговори „Ами, да“ и приключихме с „Благодаря, господине, сигналът е приет … отново“ и затвори.“

Рядко Светльо получава внимание на ниво над диспечер. Една вечер след 10 подадени сигнала с продиктувани регистрационни номера, със скрит номер му позвъняват от Първо РПУ. Половин час след последния сигнал и когато Светлин вече не е там.

„Обясних им, че ако има патрулен екип, който се намира на „Раковска“ няма как да не види поне 10 нарушители. Става въпрос за петък вечер. Ако дори незрящ човек тръгне по велоалеята ще се сблъсква с таксиметров автомобил на всеки десет метра, и ще разбира по срещнатото отношение, че автомобилът е таксиметров. Полицаите обаче някак си не ги виждат.“

Чети още: Такси ли си, Uber ли си

Най-сериозният проблем на Светлин Георгиев е именно, че неколкократно пред него полицаи отказват да санкционират спрели по велоалеята коли. При пореден случай, в който коли са блокирали велолентата при пешеходната пътека на „Иван Вазов“, Светльо решава да протестира по начин, популярен в такива случаи на Запад. За да демонстрира, че велоалеята е блокирана, той блокира с колелото си автомобилното платно.

„Докато седях на платното аз подавах сигнал с номерата на спрелите върху велоалеята, които не ми обръщаха никакво внимание. Натрупа се задръстване от 15 автомобила. На шестата таксиметрова кола водачът й не издържа, излезе и се засили с красъци и псувни към мен. Аз през това време говорех с диспечера на 112 и му обясних, че идват да ме бият. Той чу, че говоря по телефона и не ми посегна, но ми хвана колелото и го изхвърли на тротоара, после изблъска и мен, докато говорех с полицията. Колите си продължиха.“

След минути на място пристига патрул, който установява, че никой не бие Светлин. Полицаите решават да си тръгнат.  Той ги пита дали нищо не може да се направи със спрелите таксита пред близкия бар.

„Това промени отношението им към мен, което премина в отработеното „Я дай една лична карта“.  Аз дадох лична карта и започнах да настоявам сменящите се таксиметрови коли върху велоалеята да бъдат санкционирани.

Единият с изключително неудоволствие се насочи към тях, а аз с изненада видях как не предприема никакви действия, освен също да им поиска личните карти, които после им връщаше. Реших да го попитам как така няма да ги санкционират. Разкрещя ми се и размаха ръце: „Абе, не разбираш ли, бе, момче, няма как да им напишем актове“. Изтряска вратата на гнилата „Астра“ и си тръгна.“

В други случаи пешеходни полицаи заявяват на Светлин същото – не могат да санкционират спряло на велоалеята такси. Могат да му поискат лична карта, за да се „усети“ шофьорът и да се разкара от полезрението им. И да спре по-надолу.

Защо не може „да пишеме“?

Има ли всъщност достатъчно законово основание да се санкционират спрели върху велоалея автомобили, попитахме хората от сдружение „Велоеволюция“. Те ни припомниха, че различните видове велотрасета са дефинирани в наредба на регионалното министерство – това са велосипедни пътека, лента и алея. Спирането върху всеки вид, поне на теория, се санкционира от Закона за движение по пътищата.

„Случаят на „Раковска“ е многопластов, тъй като става дума за велолента, практически реализирана като велоалея заради поставените физически ограничители. Според нас при паркиране върху велосипедна алея или велосипедна лента, водачите могат да бъдат санкционирани със 150 лв. съгласно Закона за движение по пътищата. Същите правила са описани и в Наредбата за организация на движение на територията на Столична община. Санкциите предвидени в наредбата са преместване на автомобила паркиран в нарушение (репатриране), заплащане на такса за освобождаването му от наказателен паркинг, заплащане на глоба наложена с фиш, съставяне на акт.  Органите на реда обаче, може да имат друго виждане“, казват от „Велоеволюция“.

Не е ясно какви са тези алтернативни интерпретации на законодателството, но явно поне за някои служители на СДВР те са възможни. Според „Велоеволюция“, по принцип сигналите са решение на проблема.

„Факт е, че Пътна полиция не налага системен контрол, а това се отнася не само за движението и паркирането на МПС по велосипедни алеи и ленти. Знаем, че се реагира по сигнали и то най-вече когато граждани упорито подават жалби за неправомерно паркиране по дадена велосипедна алея. Без сигнали обаче цари анархия, като даже има случаи на полицейски коли спряни върху велолентата точно на ул.Г.С.Раковски“, пишат от велосдружението.

Анархия

Безбройните сигнали на Светлин са доказателство, че специално на „Раковска“ и този метод е неприложим. Или най-малкото не може да помогне с вечерния трафик от предимно таксиметрови автомобили, които рядко престояват повече от 10 минути, но на пракитка блокират лентата непрекъснато.

В една вечер през 2018 нервите му не издържат. След като започва да снима регистрациите на спрели по велоалеята коли среща неодобрението на няколко таксиметрови шофьори.

„Първият водач, който видя това, никак не му хареса и директно излезе от автомобила започна да ме обижда и бута. Отговорих му със същото. Последва хулигански акт от моя страна, като счупих огледалото му. Пресметнах, че в ситуацията е по-добре да нанеса минимална имуществена, отколкото физическа щета. Другите таксиметрови присъстващи таксиметрови шофьори бяха задружни, също ме нападнаха, а аз също отговарях с имуществени вреди.“

Това обяснение може да предизвика смях или възмущение от поведението му, но Светлин си понася последствията. След като заради действията му таксиметрови коли на практика блокират движението по „Гурко“ и „Раковска“ в крайна сметка Светлин е арестуван, а впоследствие административно осъден по бързата процедура и глобен за хулиганските си прояви.

„Както аз понесох последствия от действията си, така е редно да се случи и със спиращите по тази велоалея. Ако това се случи, то няма да се стига до каквито и да е подобни на моята реакция. В момента масово велосипедистите в движение чупят огледала с крак.“

Гледната точка на самите таксиметрови шофьори, както и на зареждащите магазини е, че трасето възпрепятства дейността им. Такситата изтъкват, че в близост няма уредени стоянки. Още при избухването на споровете за велоалеята по „Раковска“ от „Велоеволюция“ предложиха корекции, с които основните проблеми по трасето да се решат, включително чрез установяване на нова стоянка.

Чети още: Моля те, Бойко, върни ни асфалта! 

От сдружението още тогава изтъкваха, че трасето е необходима връзка за велосипедистите през градския център, както и че недоволството от него можеше да е по-малко, ако просто велолентата не се беше появила за една нощ. Стига за възникналите пречки за шофьорите да бе помислено предварително.

Лошото е, че отношението на властите към трасето явно не се променя през цялото му съществуване. То продължава да е проблем, за който полиция и община се правят на слепи. През това време шофьори и колоездачи са в конфликт, който достига и до физически саморазправи.

Най-същественият резултат от всичко това – използването на велоалеята по „Раковска“ е максимално ограничено. Тя е още едно от „подобренията на хартия“ в града ни.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Константин Мравов в Patreon!