Банско – последната крепост на олигархията

IMG_2401

От Боряна Ангелова-Игова и

Кирил Беспалов

Публикувана на: 06.03.2016 @ 20:23
Фото: Боряна Ангелова-Игова/КлинКлин


На 7 март ще се проведе отворена среща за бъдещето на концесията в Банско на фирмата „Юлен“ АД. В края на февруари министърът на околната среда Ивелина Василева обяви, че ведомството ѝ подкрепя политическото решение за промяна на концесионния договор за ски-зоната над града. Заговори се за планирано увеличение на концесионната площ от 99 на 1069 хектара и удвояване годишната държавна такса, която сега е в размер на 260 хил. лв. Това значи десет пъти териториално увеличаване, на фона на двукратно увеличение на държавните приходи. В същото време черна сянка върху легитимността на концесията продължава да хвърля нарушеният договор от 2001 между МОСВ и „Юлен“, при който въпреки определената концесионна площ от 99.55 ха, концесионерът бе застроил 158 ха.


Инструментариумът на модела #КОЙ става все по-прозрачен и лесно разгадаем.

Ако последваме парите, ще видим, че независимо от управляващите правителства, реалната власт циркулира в едни и същи „холдинги“. Пред масовата аудитория, те са представлявани от политически партии, които напомнят на театрални трупи. Къде по-талантливи, къде по-некадърни актьори, школувани да моделират обществени нагласи, отклоняват вниманието от важните обществени проблеми с добре обиграни действия.

Тръгвайки по веригата надолу, се натъкваме на организиран пропаганден апарат във вид на медийни групи с явни или скрити собственици, едни и същи експерти, популярни личности и редица съмнения за „пробити“ (термин от спортния фолклор за подкупен играч) журналисти и продуценти в големите телевизии.

Кое тогава накара някои да предположат, че моделът #КОЙ се намира в процес на агония?

Как тази могъща структура, наподобяваща гигантски айсберг, може да се разцепи? Дали от тежестта на своята империя, дали заради мултипликацията на лъжите, които започнаха да си противоречат? Или пък заради театъра като самоцел на политическото битие…

Организмът на статуквото, тази „държава в държавата“, в никакъв случай не е хомогенна маса, а представлява по-скоро елитен клуб, с множество конкуриращи се помежду си лобита, кланове и семейства. Тези наглед противопоставящи се страни имат свойството да се обединяват в критични за статуквото моменти. За това кога един момент става критичен говори повсеместната мобилизация по оста олигарси – политици – медии – експерти. (Последните учудващо често са бивши сътрудници на Държавна сигурност – бел. ред.)

Съвкупността на моменти от вида „код червено“ в последните години съвпада с монополизирането на властта, разчистването на банкерски сметки, де-демократизация на изборите и… падението на българската журналистика.

Всеобща мобилизация видяхме не само при виртуалния шум, (абсурдната тема с робството и съжителството), но и при реалните проблеми, какъвто е случаят със строежа на втория лифт в Банско.

Какво кара министър-председателя Бойко Борисов, председателя на НС Цецка Цачева, президента Плевнелиев и спортния министър Красен Кралев да застанат категорично зад изграждането на втори лифт на всяка цена?

Ако този въпрос наистина е от национално значение, както те твърдят, защо въпросните лица, редица експерти и някои конкретни журналисти говорят само за Банско (и по-рядко за Витоша), а не за зимния туризъм като цяло, пренебрегвайки други важни зимни курорти от гледна точка на икономиката и екологията? Благодарение на тях, когато говорим за инвестиции, зимен туризъм и местен бизнес, първата асоциация винаги е Банско.

Покрай намеренията за втори лифт, Банско нямаше да бъде толкова болезнена обществена тема, ако в борбата „за“ строежа не се беше включил целият пропаганден апарат на Пеевските медии.

Казусът дори успя да обедини наглед враждуващи страни като Плевнелиев и въпросните медии, които по принцип не изпускат момент да извадят „бухалките“ срещу президента.

Падне ли Банско, пада и #КОЙ

Банско е изключително важна „крепост“ за статуквото, понеже представлява пресечна точка на властовата ос, за която споменахме по-горе. Тук са замесени офшорки, регистрирани на Британските Вирджински Острови, таен собственик на фирмата концесионер и редица странни обстоятелства.  Да започнем от – „Юлен“ АД, чийто собственик е Георгиус Георгиу. Кипърският гражданин по документи притежава компании с 800 млн. лв. задължения към ПИБ.

Според сайта „Биволъ“ Георгиу се явява „едновременно длъжник на ПИБ и подконтролно лице на основните акционери на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев“. В същото време редица медии свързват „Юлен“ с Цеко Минев, въпреки че официални данни за това няма. Публичните му изказвания по темата обаче недвусмислено говорят за неговото отношение и интерес към разрастването на ски-зоната.

Припомняме, че ПИБ беше подпомогната от държавата със спасителен кредит от 1.2 млрд. лв. по време на кризата със сочената за предишната банка на властта – КТБ. Банката вече погаси по-голямата част от задълженията, като остават 350 млн. лв. до пълното изплащане на държавната помощ.

За това дали в Банско е замесена някаква олигархия, заговори самият Бойко Борисов на правителствено заседание:

„В същото време нещо, което е абсолютно разумно да се направи и подпомага и туризма, и скиорите, и всички, които обичат зимните спортове, се обвързва с, едва ли не, наша подкрепа за някой олигарх, което ние като правителство не можем да си позволим. Не може да си позволим да затрием парка „Пирин”, знаете колко държа на това. “

Реакцията на Борисов би могла да се тълкува като продължение на новата му комуникационна тактика да се разграничава от конкретни икономически интереси, след срещата с българската диаспора в Лондон, където бе попитан „дали вижда Пеевски в огледалото“. Седмици по-късно екоактивисти перифразираха въпроса, сменяйки единствено името на депутата от ДПС с това на г-н Минев.

Някои анализатори смятат „новите дрехи“ на премиера за пълен фалш, но е редно да констатираме, че поредното му амплоа е пряка реакция на конкретни граждански въпроси и искания. Сиреч, имаме нагледен пример за трансформация на риториката от виртуално-патриотична към граждански ангажирана. Въпреки че имаме всичките основания да смятаме това за временна реакция, имаме стъпка встрани от „блатото“ на модела #КОЙ.

Дали заради натиска от собствената си тежест, или поради някаква друга причина, статуквото не може да си позволи да функционира по стария начин. Осветляването на бизнесите на Пеевски, заедно с официализирането на някои негови медийни притежания е силно доказателство за това. Задкулисието минава в режим прегрупиране, който включва и заплетения възел „Банско“.

294924035_720af1abb3_z

Снимка: countries in colors


Зелените и властта

Въпреки че медийните атаки срещу зелените организации от страна на Пеевските медии по-скоро легитимират техните действия, отколкото да ги дискредитират, буди интерес специалното отношение на екоактивистите към курортите, за които се твърди, че са близки до ПИБ.

При очевидния успех в борбата за запазването на дивите плажове по Черноморието, все още не сме чули единна „зелена“ позиция за инвестиционни намерения в другите зимни курорти, както и за една немалка потенциална заплаха за българската природа – проучванията за газ и нефт в блоковете „Силистар“ и „Хан Аспарух“.

Интересен е и друг момент: как медиите, бранещи статуквото, сочейки зелените неправителствени организации за реална заплаха, „по погрешка“ могат да им докарат сериозни позитиви, като консолидация на техните симпатизанти или дори утвърждаването на една конкретна зелена партия, за сметка на други.

Зелени закони

От представените документи и информация по случая става ясно, че фирмата “Юлен“, която стопанисва лифта и ски пистата в Банско е превишила правомощията си, като се разпростряла на 60 хектара държавна земя повече, отколкото й е позволено по договор. Това стана ясно още през 2011г., когато две геодезични измервания, поръчани от МОСВ установяват, че съоръженията на фирмата са разположени на 164.78 хектара, а не на 99.55, както е заложено в концесионния договор от 2001г. Въпреки това очевидно нарушение и фактът, че „Юлен“ не са коректни към държавата (екоминистерството през 2011 налага максималната глоба от 20 000 лева заради неспазването на екологична оценка), концесионерът продължава да иска още.

Обсъжда се дори подписването на нов договор с фирмата и тя да се разпростре на 1069.58 хектара, като щели да вдигнат държавната такса едва два пъти. С други думи: въпреки че компанията символично е наказана, тоест неведнъж се е доказвала нейната вина, се обсъжда подписването на нов договор с нея.

Как се представя ситуацията в публичното пространство:

Разказва се една съвсем различна история, според която „Юлен“ са добра частна фирма и те с пълната подкрепа на кмета на Банско искат да развиват туризма в региона. Но „лошите природозащитници“, които са против този договор, им пречат да построят светлото бъдеще за банскалии и туризма в България. Нещо повече: на природозащитниците им се плаща от Австрия и Швейцария, за да не се развива родния туризъм и да не конкурира техния. Те поставят интересите на животните и птиците преди тези на трудовите хора, които мизерстват.

Каква е ситуацията в действителност:

Зад природозащитниците застанаха учени от Българската академия на науките – Природанаучния музей към БАН и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. На 19 февруари т.г. те изпратиха отворено писмо до МОСВ, в което плътно застават зад екологичните организации и изказват възмущението си от черната медийна кампания, която според тях: „е специално планирана и има за цел постигането на строителство в защитени природни територии“.

Какво мисли местният бизнес?

„Местната търговия в Банско загива, заради презастрояването на града. Туристите идват в хотелите и получават всичко – ол инклузив, но те не посещават местните механи и къщи за гости, а от хотела се качват директно на пистата и реално не се отбиват в града“, твърдят представители на местния бизнес (повече – в интервюто долу).

Друг проблем е явно лошото управление на ски съоръженията, опашките пред лифтовете в Банско са два месеца в годината, когато напливът е най – голям заради зимните ваканции. Въпреки това работното време на лифтовете не се променя. Според банскалии достатъчно е лифтът да започва 1 час по-рано и опашките ще се намалят.

Банско, Разлог, Добринище, и планината Пирин като цяло, предлагат чудесни възможности за летен туризъм, но през лятото лифтовете в Банско не работят и градът е в застой. За да се развие летният туризъм, не са необходими нови лифтове и ски писти, но уви, явно туризмът без строежи и изсичания не е сред приоритетите на местните управляващи.

Към днешна дата Банско е бързо развиващ се град. Хотелите около ски-пистите са факт. Улиците между тях и центъра на града понякога са проходими. В Банско идват чуждестранни туристи „в пакет“, плащат символична за тях такса, за да карат ски и да се насладят на забележителностите на хотелите. До града чуждестранните туристи невинаги стигат, а може и да не им се наложи, защото в хотела имат всичко достатъчно.

На пистите може да се случи да ги обслужи някой от Банско или Разлог, но иначе бизнесът се движи от някого, който може би никога не се е качвал на ски и това по думите на старите скиори, много си личи.

Ето и мнението на един банскалия, представител на местния бизнес, който пожела да запази анонимност.