Преди няколко седмици, светът беше разтърсен от сериалът на HBO -„Чернобил“, разкриващ, макар и поукрасено и обобщено, размерът на една от най-големите трагедии в съвременната история. Това отново привлече вниманието към СССР и последните години от съществуването на комунистическия мастодонт. Покрай шума около Чернобил обаче, една друга трагедия, не по-малко катастрофална и с далеч по-сериозни преки последици остава в сянката на общественото внимание.

Денят е 7-ми декември, 1988 г.  Зимата вече се е спуснала над Кавказ и гражданите забързано се виждат по скованите от студа улици из населените места на Арменската ССР. Часът е 10:41 (московско време или 11:41 местно). Животните вероятно усещат какво предстои няколко секунди по-рано. За хората, нищо не предвещава, че следващите няколко минути ще се превърнат в същински ад.

Чети още: Защо се провалят авторитарните системи?

Армения, както и целия Кавказки регион се намират на допирната точка на две тектонски плочи. Това означава, че в този регион могат да се случват чести и тежки земетресения. Въпреки това, от векове различни народи обитават Кавказ и се борят с периодичните трусове. След дълго затишие без сериозни земетресения, на 7-ми декември, 1988 г., земята се пробужда.

Град Спитак след земетресението

Самото земетресение трае двадесет секунди. Те се струват цяла вечност на хората в Армения. Магнитутът е 6.8 по скалата на Рихтер, а епицентърът е на 5-10 км под град Спитак. Първите двадесет минути след труса са изпълнени с хаос, болка и шок. Едва в 11 часа московско време, пожарните команди започват да получават първите бедствени сигнали.

В рамките на 20 секунди Армения е превърната в руини. Град Спитак и 58 околни селища са разрушени изцяло, сериозно засегнат е и близкия град Ленинакан (дн. Гюмри), както и градовете Степанакан и Кировакан (дн. Ванадзор). Общо, 21 града са частично разрушени в различна степен, а заедно с тях и над 230 села. В рамките на тези някоко секунди и последвалите безкрайни минути, загиват ок. 38 000 души, а други ок. 150 000 са ранени. Общо над половин милион остават без покрив над главите си. СССР е изправен пред хуманитарно бедствие.

Търсене на оцелели в Спитак

В спасителните операции се включват десетки и дори стотици хиляди войници от Червената армия и служители на Гражданска защита. Мобилизирани са дори граничните полкове на КГБ от целия Кавказ. Тихите до тогава летища на провинциална Армения се изпълват с безкрайни потоци от самолети, докарващи храна, медикаменти, дрехи и палатки за временните лагери. Хаосът на терен е пълен. В много населени места земетресението е унищожило медицинските центрове и ранените трябва да бъдат настанявани и лекувани на открито или в набързо приспособени помещения. Вторичните трусове създават допълнителни проблеми, свързани с още срутвания.

Чети още: Как БКП си създаде национализъм, с който да оправдае грешките си

Михаил Горбачов, който по това време е на посещение в САЩ прекъсва визитата и си и се връща спешно в Москва. Организиран е и кризисен щаб, начело с хора от ЦК. Ситуацията доста напомня на комитета, показан в сериала „Чернобил“. Всъщност, Борис Щербина, който ръководи комисията по справяне с чернобилската авария е изпратен и в Армения, където на базата на опита си да организира процеса по справяне с кризата.

Михаил Горбачов, Роналд Рейгън и Джорж Буш Старши в Ню Йорк, малко преди Горбачов да научи за земетресението

Бързо става ясно, че СССР не разполага с възможността да организира адекватна помощ за огромния брой пострадали. Горбачов е принуден да се обърне с призив за помощ не само към страните от ОВД, но също така и към Запада. Общо 113 държави от цял свят се включват, помагайки с медицински екипи, машини, храна, медикаменти, палатки за настаняване или чрез значителни финансови траншове, най-вече към Арменския Червен кръст. Значителни суми пари са събрани от частни дарения, в това число и на някои от водещите бизнесмени във Великобритания и САЩ. Сериозна е и сумата, която самите арменци даряват на Червения кръст, въпреки че земетресението засяга половината държава и мнозина от дарителите са също така и пострадали.

След като основните спасителни дейности са задвижени, започва и комисия по разследване на причините за огромните щети. Тя излиза със заключението, че в Арменска ССР не е съществувала адекватна система за превенция срещу земетресение. Освен това, разследване на съветски архитекти показва, че по време на големите градски строителни проекти през 60-те и 70-те години не е взета под внимание сеизмичността на региона и съответно сградите не са били адекватно изградени. Общата оценка на комисията показва, че макар земетресението само по себе си да е било страховито по магнитут, огромния брой жертви се дължи и на неадекватното и непрозорливо изграждане на повечето от сградите в засегнатия регион.

Любопитна подробност около земетресението е организирането на благотворителен рок албум, в който се включват някои от най-големите имена на тогавашната рок и метъл музика. Албумът носи названието „Rock Aid Armenia“ и макар планирания концерт на живо в Москва да не се осъществява, албумът е записан и издаден през 1990 г.

Основното парче в него е римейкът на „Smoke on the water“ на Deep Purple, в който с гласовете си участват Брайън Адамс, Ричи Блекмор, Джефри Даунс, Кийт Емерсън, Иън Гилън, Дейвид Гилмор, Томи Иоми, Алекс Лайфсън, Брайън Мей, Пол Роджърс, Крис Скуайър и Роджър Тейлър. В работата по песента участват и Джон Пол Джоунс и Джон Лорд.

Още от автора: Тоталитарната мафия – как си взаимодействат режими и престъпни групи

Работата по възстановяването на Армения след земетресението продължава години на ред. Разпадането на СССР през 1991 г. допълнително отежнява ситуацията, тъй като спасителната програма е прекратена и Армения трябва да продължи сама да се бори с голяма част от последиците. Седми декември е обявен за официален ден за честване на жертвите, а в страната са издигнати множество мемориали и паметници. Един от най-популярните, е металната църква, издигната в гробището на град Спитак.

Металната църква в Спитак

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Александър Стоянов в Patreon!