Жена си и имаш смелостта да шофираш? Не се учудвай ако някоя вечер до колата ти те чакат група бръснати момчета, които нагло ти съобщават, че си ги „подпряла“ и искат „да оправите нещата“ с пари на ръка. Ти никой не си „подпирала“. Викаш полицията, но ги няма с часове, защото имат 3 коли за целия град. Една лична история, която се е случвала на доста хора.

Миналата събота семейството ни беше поканено на рожден ден в детски клуб в столичния кв. Слатина. Към 17ч. отидохме с личния ни автомобил, раздрънкано Пежо 307 с детско столче отзад. В 20 ч. се върнахме при колата и станахме свидетели на особено неприятна гледка, напомняща на 90-те. Група мъже в черни бомбъри, нула номер прически, дебели вратове, а зад тях паркирани черно Ауди и Порше Кайен. Около 7-8 човека ни заобиколиха с викове, че сме им бутнали колата.

На мястото нямаше видима камера, а аз не бях бутала никого, когато паркирах.

Още в Клин/Клин: Многодетните семейства са различни, а подкрепата е само на думи

Поискаха веднага да им заплатим щетата, която за този скъп автомобил, Аудито, възлизала на поне 300 лева. Поисках обяснение – как така съм им ударила колата, като идвам току-що. Един от тях ми залепи широкия дисплей на телефона си със снимка как моята кола е забита във въпросното Ауди, което към този момент си стоеше на един метър разстояние пред моето Пежо.

„Не си си обезопасила колата и си я изджаскала в наш‘та“.  Човекът има и снимка,  и то не само с моята кола ами с поне десетина. „По тея улици редовно ми блъскат колата, е гле’й колко патки кат тебе ми стържат ламарината“.

Поглеждам моята кола, стои си стара следа на бронята  ми, която все се каня да ремонтирам, но не съм. На въпросното Ауди се вижда малка драскотина. С ужас надниквам вътре дали действително не съм забравила да вдигна ръчната спирачка, но не, вдигната си е. Спомням си, че като паркирах колата пред мен нямаше друг автомобил.

Температурата е около 0-та, аз съм с малко дете и решавам, че няма да се разправям с тези типове и им предлагам да напишем двустранен протокол, с който те да си покрият щетата от моята застраховка. Този вариант категорично се отхвърли от цялата група (никой от тях не беше собственик на автомобила, в последствие се оказа, че автомобилът е фирмен) и ми предложиха вариант да дам 300 лв. или, понеже съм жена, да ми направят услуга и да ги заведа в посочен от мен сервиз, да им направя ремонта.

След тази предложена ми алтернатива побеснях и им казах, че от мен една стотинка няма да видят и много държа всичко да стане по легален начин, а именно чрез застрахователите. Те също се ядосаха и най-дребният на ръст и на години от групата, към когото се обръщаха с „шефе“, ми обясни,

че са блокирали улицата и ще си тръгна със смъкнати огледала, без часовник и чанта, ако не им заплатя сумата.

Още повече се ядосах и звъннах на 112, като обясних цялата ситуация. Обясних на групата, че съм се обадила в полицията и че номерът им няма да мине. Те ми се изсмяха.

„Айде викай полицията, да видим какво ще стане?! Да ти вземат книжката затова, че си ни разбила колата ли искаш?!“

Това бяха група млади мъже на възраст между 18 и 30 години, които се държаха така сякаш улицата е тяхна и те налагат правилата. В случая извадих късмет, че на улицата имаше и мои приятели, също излезли от детския рожден ден, които потвърдиха, че когато сме дошли всички в 17 ч. въобще не е имало други коли. Дебеловратите момчета много бързо смениха тактиката и започнаха да се изкарват жертви.

„Ах, на тези жени не трябва да се дава книжка! Писна ми да ни задират колите.“ Тези реплики, с намигане към мъжката част. С периферното си зрение виждам как дребният „шеф“ се насочва към мъжа ми. „Пич, дай да се разберем като мъже! Ако нямате пари в брой, наблизо има банкомат, ако нямате възможност, заведете ни в автосервиз по ваш избор, да ни поправят колата, пък вие ще платите когато можете.“ Мъжът ми неохотно се съгласява и предлага да ги водим в сервиз. Аз отказвам и повтарям, че държа проблемът да се реши по законен път.

Още от Боряна Ангелова-Игова: Банско – последната крепост на олигархията

Междувременно са минали около 15 минути и детето започва да нервничи. Отключвам колата, за да може да седне вътре на топло, а те в един глас, започват да ме обвиняват, че като съм влязла вътре съм дръпнала и ръчната спирачка. Казах им, че не е вярно, но те един след друг започнаха да го повтарят. Видях, че няма смисъл да се разправям и им казах „Окей, хайде да си попълваме застраховките, поемам вината и искам да си ходя“. Последва кратко объркване и отново смяна на тактиката.

„Не, не ни се занимава със застрахователи! Дай парите сега!“

Последва отказ от моя страна и нова заплаха от тяхна. Пак се обадих на 112, вече 20 минути след последното ми позвъняване. Започнах да крещя в телефона, че съм с малко дете, че съм заплашвана и че са длъжни да дойдат. „Постойте така на телефона, госпожо …музика… Прието е госпожо, още преди 25 минути сме сигнализирали в КАТ, като се освободят ще дойдат.“

Повтарям, че ме заплашват. „А, добре ще се свържем с районното да изпратят патрул.“ Моля ги това да е по-скоро, защото на улицата отдавна е преминат добрият тон. След 5 минути дойде патрулка от 1-во районно. Момчетата отново смениха тактиката. Станаха от любезни по-любезни. Веднага почнаха да се жалват как аз, „глупавата жена“, съм им разбила автомобила. Полицаят светва с фенерчето и констатира, че има дребна драскотина. Отговарят му, че това е за десети път тази седмица и на тях все им се налагало да поправят коли. Можели и снимки да покажат… Имаха цяла фото галерия с подобни инциденти, а после щеше да ми стане ясно защо.

Веднага предлагам да призная вината, да си попълним застраховките и да си ходим. Младокът-шеф обаче казва пред полицаите, че това няма как да стане и че не са доволни от това решение. „Тези хора са от районното, те не са от КАТ“, важно ми смигва. Обяснявам им, че и да дойде КАТ, вариантът те да си покрият разходите си остава чрез застраховката.

„КАТ имат три патрулки за цяла София, най-вероятно ще дойдат утре сутринта, ти ще стоиш тук цяла нощ, а накрая ще ти вземат и книжката“, пак ми обясни вещо.

Полицаите вдигат рамене и признават, че е така, те нищо не могат да направят. Разказвам им какво се е случило до този момент. „Имало ли е опит за физическа саморазправа?“ Не, но имаше заплахи за такава. Групата на мутрите отрича, като аз бях наречена отново „луда и тъпа жена“, с натъртване на жена, един вид, като най-сериозната обида. Дойде и втора патрулка. Полицаите от нея без да са чули обяснение от моя страна, започнаха в един глас да ми обясняват, че хората са си в правото да чакат КАТ. Напомням им, че аз съм се обадила на КАТ, но проблемът е съвсем друг. Казвам, че тези мъже ми искат пари на ръка.

„Хаха, е тая не у ред!“

„Добре, след като не съм „У ред“ нека си призная и ви дам данните по застраховката ми“. „Не, писна ми коли да поправям, застрахователите ще има да ме бавят!“. Аз междувременно се обадих на моя застраховател и питах какво да правя. Тя ми каза, че застраховките се изплащат веднага и всеки сам си решава къде да си поправи колата, така че твърдението им е невярно. Предупреди ме, че има много подобни случаи на инсценирани ПТП и в никакъв случай да не си тръгвам без да са дошли от КАТ.

 Схемата била следната: Инсценират ПТП, правят снимки, взимат на ръка пари от граждани, на които не им се чака КАТ. Това обикновено са майки с малки деца (което се разбира от столчето в колата) и възрастни хора. След това подават жалба и съдят нещастната жертва, че е избягала от местопрестъплението без да се обади в КАТ. Така започва изнудването, което може да продължи години.

Обяснявам всичко това да полицаите от 1 -во РПУ.  „Единствено КАТ могат да се произнесат по случая. Това което може да направим е да напишем предупредителен протокол да не влизате във физическа саморазправа.“ Онемях. Аз съм 160 и тежа 40 кг. Питам ги, аз ли съм страшната в случая? „Г-жо, и на другата страна ще напишем такъв, правим го за ваша сигурност.“ Тогава става ясно, че никой от присъстващите не е собственик на „пострадалия“ автомобил, единствено тарторът има общо с фирмата-собственик.

Полицаите предлагат да се разберем и да си попълним застраховките, но младоликият „шеф“ категорично забрани. Нареди на един от присъстващите бабаити, които представи за свои охранители, да го представлява и да седи да чака КАТ с мен. След като подписах протокола, че няма да бия мутри в крайните квартали, от РПУ-то си тръгнаха. Бяха изминали два часа от началото на случката. Изпратих мъжа ми да прибере детето при родителите ми и после да се върне. На него хич не му се искаше да ме остави сама,  но се налагаше. След идването на полицията групичката се разпадна, да чака КАТ остана само един.

Пътната полиция дойде около полунощ, 4 часа след подаването на сигнала. Идваха от място на което 60-годишни мъже се били помлели от бой с железни прътове, заради дребна драскотина на една от колите.

Извиниха се за забавянето, но положението е такова, че само няколко екипа на КАТ отговарят за цяла София.

Обясних им, че има свидетели, че пред мен не е имало друга кола, когато съм паркирала, разказах им цялата история. Те направиха снимки. Междувременно групата от мутри отново се събра. Шефът им нервно вдигаше рамене пред полицаите. Резултатът е акт на стойност 20 лв за мен, защото винаги колата отзад е виновна и има наклон по посока на движението.

Виж още: Климатичните мигранти – неизбежното бъдеще на София

Няма жертви, щетата на „пострадалия“ автомобил е едва забележима. Така се прибрах с 20 лева акт и четири загубени часа. Без вина виновна, но и доволна, че не съм платила рекет. Реално нямаше как да докажа на място, че никого не съм подпирала. Обжалвам акта, без да е ясно колко точно ще трае продължението на случката.

Разказвам тази история, за да послужи на други хора. В никакъв случай не давайте пари на ръка! По улиците има организирани банди, които много добре знаят пропуските в системата. Те говорят убедително и знаят какво правят. Ако се бях поддала, за 1 час щяха да изкарат 300 лв. и кой знае още колко впоследствие.

За съжаление, историята на Боряна е с продължение. Всички се сблъскваме с подобни ежедневни несправедливости, които властите не могат или не искат да поправят. Можем само да разказваме за тях и да се надяваме така да предупредим другите. Клин/Клин е готов да бъде Вашата трибуна за подобни случки. Пишете ни на office [at] klinklin.bg.  

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Боряна Ангелова-Игова в Patreon!