На края на всяка година хората имаме навика – някак без да се замисляме – да преосмисляме изминалите дванадесет месеца, за да преценим успешни ли са били за нас или не. Същото се случва и в главите на политиците, дипломатите, държавните лидери. Как ли изглежда 2017, ако върнем лентата назад?

Повечето телевизии имат специлани репортажи, в които обръщат внимание на „събитията на годината“, които според тях са повлияли най-много на зрителите, обществото и държавата както в местен смисъл, така и в международен. Но могат ли основните медии да предложат стойностен поглед върху годината, когато те често отразяват избирателно събитията, повлияли на милиони хора?

Добър въпрос. Вероятно всеки от нас има своя отговор за себе си. Този отговор тази година може би пак няма да е особено положителен, предвид факта, че доверието към медиите спада постоянно и за това вина носим всички, които сме в тази сфера. Виним читатели и зрители, че не се интересуват от важните теми, но думите ни звучат сякаш като оправдание пред нас самите, защото знаем тъжната истина, а тя е именно такава – не направихме достатъчно.

Не направихме достатъчно, за да покажем голямата картина, в която всеки от нас – независимо журналист или не – участва по един или друг начин. Има стар закон, че може би ние не се интересуваме от политиката, но политиката се интересува от нас. Точно заради реалността, не можем да си позволи да бъдем безучастни и апатични към собствения си живот и процесите, които ни влияят, искаме или не.

Не направихме достатъчно, за да покажем, че през изминалата година имаше много войни и страдание, но също така имаше и много надежда. Примери от цял свят показваха, че съвестта на човека още не е победена от корпоративни интереси, лошо премислени политики или зловредно безучастие. От САЩ през Европа, ние забравихме да поглеждаме около себе си и към онези райони като Африка и Азия, където обществата правят всичко възможно, за да посрещнат новата година с повече оптимизъм и успехи. А тези примери могат да бъдат пример за нас самите.

Не направихме достатъчно, за да покажем, че въпреки всички пречки, човек има значение, че неговата воля е важна и че неговите мечти не са просто част от щандовете в супермаркета, а са нещо изпълнимо и красиво.

На края на тази година, трябва да помислим за заобикалящия ни свят, защото всички сме част от по-голямо нещо и всеки допринася както може. Че не можем да се движим сами за себе си – вече не. Това е част и от философията на екипа на КлинКлин, която ни води напред, въпреки всичко. Искрено вярваме, че е част от нашата работа да спазваме тези основни за всички ни принципи и да помагаме повече хора да достигат до тях.

Ще направим всичко възможно да продължим напред и през следващата година. Надяваме се, че през следващите дванадесет месеца, повече от нас ще осмислят важността си и че от тях зависи много. Следващите месеци ще са изключително важни и за България, и за света като цяло. Те няма да са толкова лесни, както фалшиво се опитват да ни убедят от екрана, но от нас зависи да направим нужното, за да можем в края на деня да сме с чиста и спокойна съвест.

Знаете ли, че във военните зони хората се усмихват в пъти по-често от някой, който живее в центъра на Брюксел или Ню Йорк? Това е най-добрият начин за противопоставяне на реалността и намиране на сили да продължиш. Смейте се, всички трябва да се смеем – дори само напук на сивотата.