Какво кара един човек да каже „достатъчно“? Какво го кара да обръща внимание на стряскащото? Какво го кара да пише за стряскащото? От кого и как се очаква да „лекува“ недъзите на обществото?

През последните дни заради физически заплахи, показни уволнения, смели публични позиции и несправедливи изходи от съдебни дела отново се обърна внимание на цензурата в българската журналистика. На борбата на едни хора да съобщават истината, безпристрастно, напук на някаква отвратителна машина, чийто съставни части са политическото влияние, парите и насилието. Проблем, който тлее толкова мълчаливо, колкото ежедневната нелека борба на всички български журналисти с пряката опасност да бъдеш уволнен, пребит или осъден, защото си съобщил за нещо нередно.

Искаме да обърнем внимание на друг такъв случай и да допълним образа на ежедневието на незисимите журналисти в България. Тези, които не подържат редовна комуникация с премиери, министри и „бизнес-лидери“.

Преди седмица нашите колеги Руслан Трад и Кирил Аврамов публикуваха свое разследване в англоезичния сайт „Bellingcat“. Материалът им разказва за БНО „Шипка“ – българска паравоенна националистическа организация, за която принципно чуваме малко или нищо. Както и с други неонацистки политически и „граждански“ организации, БНО крие зловредната си същност под булото на т.нар. патриотизъм – билет за безнаказани издевателства над други човешки същества и всякакви други видове престъпност.

Заради текста им нашите колеги получават преки и непреки заплахи за здравето и живота им. Снимките им се разпространяват в затворени националистически групи, наред с призиви за саморазправа. Заради това вече се е стигало и до отправяне на преки заплахи спрямо Руслан. С всичко това са наясно и българските власти.

Ние от Клин/Клин искаме този казус да достигне до широката публика. Заставаме зад нашите колеги и приятели Руслан Трад и Кирил Аврамов в борбата им за достоен живот и свободна и безопасна среда за практикуване на журналистическата професия в България. Грозните заплахи срещу тях и работата им са недопустими в едно цивилизовано общество. Те идват  от хора непознаващи и неуважаващи българската култура, традиция и национална борба, въпреки претенциите им за противното.

Заставаме и зад всички други вербално, физически и съдебно атакувани български журналисти. Атакувани от самозабравили се олигарси, марионетни чиновници, купени „инфлуенсъри“ и хора с татуировки на Ботев, Вазов и Левски, които задружно ни приспиват с песните на омразата, разединението и цинизма.

„Ние казахме, че народът ни е болен, а това може да се покаже някак си остро и обидно за ониегладички мозъци, които са привикнали да четат даже и в иностранната литература химни за нашият напредок, но ние ще да оставиме настрана взглядът на оптимистите и ще да побързаме да попитаме излечима ли е нашата болест или не е? За да утешиме и тях, и себе си, ние ще да отговориме, че е излечима, и за да докажем това, ще да захванеме от край.“

Христо Ботев в. „Знаме“, I, № 11, 16 март 1875 г

Излечима ли е нашата болест?

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!