Боряна АНГЕЛОВА-ИГОВА

Редактор: Кирил БЕСПАЛОВ

 Публикувана на: 12.02.2017 @ 19:59
Снимка:miuenski miuenski/flickr
Лиценз: (CC BY-NC-SA 2.0)


***

В опит да проучи обществените нагласи, КлинКлин ви среща с едни от първите климатични мигранти и у нас. Това са хора, родени в големите градове, но решили да се преместят в покрайнините им, заради мръсния въздух.

Таня Бонева е майка на три деца, родена е на ул. „Любен Каравелов”, в центъра на София, на десет метра от Попа. След като ражда първото си дете, тя решава, че ще реставрира къщата на баба си. Така тя и нейният съпруг, също софиянец, се местят в с. Безден.

16492280_10208179426585681_1070616327_o16523404_10208179413345350_1824089146_o

„Една от причините да изберем живота на село е мръсният въздух в столицата.

След няколко дни на село връщането в София е болезнено, още при Модерно предградие ме посреща воня. Спомням си веднъж пътувах с майка ми и я попитах: „На какво мирише толкова ужасно?“ А тя ми отговори: „Тук така си мирише, на смог, на изгорели газове…“

Четете още: Лещен: формула за унищожение на местния бизнес

Таня е убедена, че на село животът е по-сигурен. „Мога да оставя спокойно децата ми да си играят на двора, да се разхождат сами из селото. Ако по улицата върви непознат от друго село, винаги някой ще попита непознатия: „Вие на кой сте?“. Поради тези причини реших и да запиша дъщеря ми Розмари на училище в Костинброд. Вместо да я водя до училището в София, където е адресната ми регистрация,

избрах малкото провинциално училище, в което познавам всички съученици на дъщеря ми, а учителите не ме изнудват за всевъзможни учебни материали, частни уроци и забавачки.

В същото време тя стигна до финала на олимпиадата по математика „Знам и мога“. Диша чист въздух, а дворът на училището е на три декара.

Познавам и хората, от които си купувам храната. Знам произхода на всичко което ядем.

Всяка събота и неделя в нашето и съседните села има организирани фермерски пазари. Ако искам да си купя пресни плодове и зеленчуци, отивам на фермерския пазар в с. Петърч. А за месо и риба пазарувам от Безден. Имам си градинка в двора, децата са се научили сами да ходят и да си късат направо от растението. Плодовете и зеленчуците ми са чисти, няма какво да ги изцапа.“

16522014_10208179434425877_1224250023_o16522164_10208179416265423_431361252_o

И все пак животът в българските села крие своите рискове. Токът и водата спират. Таня обяснява, че е избрала да се отоплява на ток с климатик, така според нея е най-чисто и ефективно. Проблем е когато спира токът, а и електроинсталацията е стара и не поддържа 220w. “ЧЕЗ“ не се интересуват от състоянието на електроинсталацията, интересува ги само да събират таксите ни и нали са монополисти, правят си каквото искат. Поради неравномерното токоподаване често електроуредите ни се повреждат, но нищо не може да се направи. По тази причина много хора избират да се отопляват на дърва, което е доста мръсно.“

Миграцията на село обаче не е гаранция за чист въздух. Отоплението на твърдо гориво все още е масова практика в гъсто заселените селските райони. Експертите съветват при възможност изборът на ново населено място да бъде добре проучен и съобразен с местните географски особености.

Борислав Сандов

Борислав Сандов

Борислав Сандов от Зелените сподели пред КлинКлин, че той самият обмисля вариант да се премести в покрайнините на София. Според него в света се заражда

„тенденция за т.нар. Down-shifting хора искащи да живеят на по-чисто и да се хранят по-здравословно се местят в покрайнините на града или в близките села, така че да не се налага да си сменят работата.“

Той лично познава поне 15 души, които в последните години са решили да го направят. Тази тенденция според него не е типична за България, а може да се наблюдава навсякъде по света. У нас дори е закъсняла. Сандов поясни, че има разлика между климатични мигранти и бежанци. Бежанците сменят местоживеенето си, защото нямат друг избор: къщите и поминъкът им е унищожен или застрашен от климатичните промени, докато климатичните мигранти все пак взимат планирано самостоятелно решение да напуснат местообитанието си. 

Сандов смята, че замърсяването е осезателно отвъд нормите, когато има температурни амплитуди през зимния период, когато има мъгла и е безветрен период. Причини за това са: отоплението на твърди горива, намаляващите паркове и градини, липсата на адекватен градски транспорт.

Четете още: Градската среда – индивидуална тоалетна или общо благо

В това отношение местната власт на София не само, че не взима мерки, ами с действията си задълбочава проблема, като вдига цената на билетите за градски транспорт, разширява шосетата, изсича дърветата около тях, допуска се все по-гъстото застрояване, осем пъти в годината се мият и то само няколко булеварда в столицата.

„Стимулира се отоплението с фосилни горива. Държавата като цяло трябва да престане да дава по 100 млн. годишно енергийни помощи под формата на дърва и въглища. Там където няма друг начин за подпомагане, старите печки могат да бъдат заменени с нови, които са с много по-висок коефициент полезно действие и не отделят в атмосферата вредни емисии и прахови частици. От там следва да започнат мерките срещу замърсяването на въздуха и те следва да са комплексни. Като се започне от социалните услуги, да не се налага родителите да водят децата си на училище през три квартала. Да има удобен обществен транспорт, който да е алтернатива на автомобила като време, пари и удобство. Да има повече електронни услуги, а не за всеки документ да се налага да се ходи до центъра на града. Да се увеличат парковете и градините и наистина да се ограничи гъстото презастрояване на града. Да има реални велоалеи“, коментира Сандов.

Той обръща внимание, че София и големите градове далеч не са единствените страдащи от замърсяването райони. В Средногорието, Пирдоп, Златица, Бургас, Девня и пр. местности имат проблеми заради промишлеността. Налице са силно замърсени почва и въздух. Впрочем, от там също има много климатични мигранти.

На същото мнение е и блогърът Боян Юруков, според когото в някои села и малки градове в котловините в България въздухът е дори по-замърсен отколкото в София, но това не става толкова видимо, защото няма измервания.  Възможно е там да е дори по-запрашен въздухът, защото всички се отопляват на печки.

Аналогичен случай: младата звезда на българското ориентиране Валентин Шишков е принуден да смени учебното си заведение, въпреки, че то дава най-добро образование в неговата област. Заради мръсния въздух в столицата той се мести в по-малък и не до там престижен университет в провинцията само, за да диша по-чист въздух. Той сподели пред КлинКлин, че

откакто тренира в столицата резултатите му са паднали с близо десет пъти.

Шишков бяга ултрамаратони по над 50км, но още на 10-тия км. на Витоша вече се задъхва и не му стига въздух.

Сами по себе си посочените данни не би трябвало да водят до масова паника, твърди в блога си Боян Юруков. Липсата на адекватни действия и зелена стратегия на местната власт обаче би трябвало да буди сериозни притеснения.

Изказванията на кмета на София Йорданка Фандъкова все още изглеждат като опит за решение на парче, отколкото воля за справяне с проблема. Зад загрижеността за гражданите все още прозира нежелание за реални действия. Така например бившият екоминистър Ивелина Василева съзря политическа атака в разпространяването на данните за високите нива на замърсеност на въздуха.

Затварянето на очите пред екологичните проблеми е запазена марка на българските политици и напомня на едно от най-срамните събития в модерната българска история – информационното затъмнение покрай аварията в Чернобил. При подобно отношение, климатичните мигранти ще станат неизбежна част от бъдещето на града.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Боряна Ангелова-Игова в Patreon!