Terrorists win!

terrorists-win

От Калин БОЯНОВ

Публикувана на: 09.01.2017 @ 13:54

Засега тероризмът печели. Войната между тероризма и Запада не върви никак равностойно. Западният цивилизационен модел, към който принадлежат развитите европейски и северноамерикански страни и към който се стремят десетки други, страда от крещяща липса на ефективност, когато е изправен пред консервативна угроза като радикалния ислям.

Интезитетът на терористичните атаки в последните няколко години произведе две основни последствия. Най-същественият, а и приоритетно търсен резултат е страхът. Независимо че на институционално ниво страхът никога няма да бъде публично признат по понятни причини, фактът, че всяко по-масово събитие на открито в

Западна Европа вече се огражда с бетонни блокове, говори директно и категорично за параноя.

Поне така би оценил ситуацията преди десетина години например един берлинчанин или парижанин, ако се види ограден от полувоенни предпазни съоръжения в разгара на коледните празници или по време на европейско първенство по футбол.

Тук стигаме и до втория ключов ефект на терористичните изблици в последно време – новините за тези актове на насилие започнаха да се възприемат рутинно. Шокът отстъпва място на адаптивната реакция на съзнанието, дотам доведе количественото натрупване на масови убийства в сравнително къс отрязък от време.

За справка, обърнете внимание на начина, по който беше отразен атентатът в клуб „Рейна” в Истанбул от новогодишната нощ, при който загинаха 39 души и близо 70 бяха ранени. В новинарските емисии няма „шапки” с кадри на панически тичащи и обляни в кръв хора, с които българските телевизии толкова обичат да откриват и закриват частта, в която предават новините около такива трагедии; няма цял куп медийнни пратеници, похотливо отразяващи от „мястото на събитието”, както обикновено се случва (Брюксел, Ница, Берлин); няма тренд на лавинообразна съпричастност в социалните мрежи; и най-вече – няма го естественият шок, който човешкото съзнание обикновено би трябвало да изпитва при новината за показното убийство на забавляващи се цивилни в дискотека на Нова година, пък било то и в Турция. Да, мнозина биха оправдали постния публичен потрес от атентата в Истанбул именно с това, че се случва точно на Нова година, когато на повечето хора не им е до новини, били те и трагични, както и с обстоятелството, че макар и на няколкостотин километра от София, това все пак е Турция, не е Германия или Франция, което според съвременните критерии очевидно прави атентата по-допустим.

Важно обстоятелство е, че тероризмът в общи линии има съвсем малко за губене, което сякаш премахва опцията за загуба. Дори

 проваленият терористичен акт води до повишена тревога и засилени мерки за сигурност, което по същество го прави успешен.

Самоубийствените атентати в частност са неразрешим цивилизационен ребус за западния манталитет. Това до голяма степен ги прави непредотвратими от гледна точка на човека, възпитан да цени като висш и недосегаем актив както своя, така и чуждия живот, а на всичкото отгоре е и възпитан да цени като недосегаеми и човешките права на другите, без оглед на пол, раса или етнос. Още по-обременяваща за западния човек е претенцията за този манталитет. Това е и ключовото предимство, чрез което тероризмът надделява в битката си със западната цивилизация.

Тероризмът в най-популярната му форма днес, а именно тероризмът, мотивиран от радикалния ислям и осъществяван от групировки като Ислямска държава, Боко Харам или Фронт ал Нусра, е безапелационен и непоколебим в своята дейност. Между главорезите на ИДИЛ или духовните водачи на ислямския фундаментализъм вътрешната демокрация е оскъдна, а разногласията, ако въобще ги има, рядко стават широко обществено достояние. Да не говорим за изпълнителите на терористичните актове в лицето на фанатици или радикализирани маргинали, при които идеологически нюанси или колебания относно начините, по които да бъдат ударени неверниците, едва ли се толерират . Това прави изпълнението на целите им просто и ефективно.

Четете още: Първата голяма победа на ислямистите е факт. Европа вече е разделена.

Точно обратното е положението с реакцията на Запада. Западните цивилизации са точно толкова немонолитни, нефункционални и нерешителни в отговора си на тероризма, колкото чести са фасадните им декларации за противното. Основана на ценности като миролюбие, мултикултурализъм, толерантност и лична свобода,

културната парадигма, която формира мирогледа на съвременния западен човек, практически ограничава драстично опциите му за реакция

в гореописания сблъсък с радикалния ислям.

Ироничното е, че самодоволството на Запада от тези иначе висши ценности е и сред основните мотиви за тероризма. Общества, в които не е прието жена да излиза без близък роднина мъж извън дома си, да управлява автомобил или да показва лицето си на публични места, очевидно ще влязат в конфликт с общества, където гей браковете са разрешени, голотата на жените не смущава никого и неприкосновеността на личността достига безпрецедентни висини. Пропастта е твърде голяма, а съвременните възможности за комуникация и информационен обмен правят контакта и респективно искрата между тези два полюса неизбежен.

Примерът с жените, гей общностите и голотата е произволен, но показателен за базовата разлика в манталитетите от двете страни на войната. Да вземем друг пример. Вземете от една страна филипинския президент Родриго Дутерте, който поде масова чистка срещу наркоразпространителите в страната си и за няколко месеца без съд и присъда бяха екзекутирани стотици наркодилъри и наркозависими. Или случая с пакистанското момиче, убито с камъни от роднините си, тъй като отказва да се омъжи за братовчед си. Сега да погледнем другата крайност: спомнете си мераците на Брайвик да съди норвежкото правителство заради лошите условия, в които е настанен (едва ли има по-комфортни затвори от скандинавските); спомнете си причините за цензуриране на „Пипи Дългото чорапче”; спомнете си гостоприемството и отзивчивостта, с които шведи и германци се отнесоха към хората, бягащи от Близкия изток и търсещи убежище в началото на мигрантската вълна. Цивилизационната яма е очевидна. Няма как да продължаваме да поддържаме илюзията, че между тези общества не съществуват тежки структурни, непреодолими противоречия.

Четете още: Защо САЩ се съгласи да пусне Руската армия в Сирия?

Сляпата толерантност, либералният фундаментализъм дори, който мнозина критици съзряха в профила на западния човек, взеха своя дан при пълния контакт с ултраконсервативните общества в условията на неумолимата глобализация, която съвремието ни налага. Мирът, на който Западна Европа например се радва вече над 70 години,

притъпи базови и животоспасяващи човешки инстинкти на няколко поколения европейци и това отне много от усещането за реалност.

Още повече обаче отне обременяващата претенция за свръхцивилизованост, която се оказа неосъзната слабост на Западната цивилизация и същевременно мотив за омраза от страна на другите, по-консервативни общества. Пред Запада остава възможността да защити разумните пропорции на либералните ценности в условия на явна заплаха и да докаже, че освен да демонстрира свобода, може и да я защитава реципрочно на отсрещната атака. В противен случай тероризмът би спечелил окончателно.

 

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА