Айн Маркс

На 6 февруари се навършиха 74 години от рождението на Робърт Неста Марли – вечен покровител на реге музиката, доброто настроение и онеправданите. По този повод надолу ще прочетете един кратък литературен етюд, вдъхновен от негова песен. Ride on, Bob!

Бяха най-топлите следобедни часове. В междублоковата градинка царуваше тишината на прекалено познатото присъствие. Допълваха я изчезващият мирис на марихуана и музиката, излизаща от малка блутуут колонка. Тишината щеше да бъде нарушена.

-Can’t tell the woman from the man … Голяма песен!

– Боб Марли МНОГО е мразил педерасите.

Трите момчета върху олющената пейка се засмяха едновременно.

– К’во!?


– Midnight Ravers е ямайски термин за педераси, защото бродят в нощта. Там много ги мразят и Боб също ги е мразил. Да върна ли да чуеш как пее, че не може да различи жената от мъжа и всички са объркани?  А … а …. ето … та-ра-ра … CONFUSION!

Пак троен смях, последван от кратко мълчание. То беше проверка дали казаното е на шега. Не беше. Песента си продължаваше.

– ‘Бе, ти луд ли си? Как го реши това?

– Един пич го беше написал като коментар в YouTube. Дядо му, който сега бил на 60, навремето е ДВИЖЕЛ с Боб Марли.

Нов смях.

– Човече, заеби, няма нищо такова. Midnight Ravers е за обърканите хорски маси, които търсят някакво забавление и безчинстват през нощта.

– Обърканите педераско-негърски маси! Ха-ха-ха

– Ебати селянина …Никакви педераски маси! Това са разочарованите от капитализма бедни ямайци… – първият приятел го играеше алтернативен пич, философстваше доста, но имаше предвидими посоки на разсъждение. Искаше всички да мислят като него, мъчеше са да е убедителен, но като срещнеше пречки по-скоро губеше търпение и можеше да стане досаден.

– Айде, пак се включва говорителят на Мангалско-комунистическата партия … – вторият приятел обичаше да комбинира прилагателни и да поставя говорен акцент върху думи в изречението, на които да придаде важност. Умееше да измисля прякори, познаваше всички и всички го познаваха.

– Духай, тъпак – приятелството в тази група предхождаше репутацията и позволяваше искрени диалози – Той пее, че не може да различи мъжа от жената, защото всички, като група от хора, са си ебали майката, закъсали са го здраво и проблемите им нямат решение. И обикалят нощем. Това са младите, разочаровани хора в Ямайка. Той им разправя да не го предават и че е станал един от тях. А добре знаем, че Боб Марли не е педерас, тъпанар.

– Бате, за к’во винаги трябва да защитаваш мангали и педали? Тях БОГ ги мрази, а Боб е бил религиозен човек…

– А сега пак набърка и Бог …

Песента беше свършила, но спорът за нея продължаваше. Третият приятел на пейката си мълчеше.

Ще полудея! Представяш ли си да полудея? Ама наистина. Не е като да не ми идва да полудея. Докато си вървя по улицата внезапно ще избухвам в псувни или рев. Ще гледам странно, ще обикалям денонощните магазини и ще досаждам на нормалните с несвързани изречения за математика, Хитлер и леща.

Ще осъзнавам какво става, но няма да мога да го спра. Това със сигурност ще е най-гадното, но ще е до време.

После ще стане освобождаващо, дори много приятно.

Стига да не изплискам тотално, в един момент ще се приема като това, което съм, и ще си живея полуделия живот, вероятно много сам.

В едно съм сигурен, като започна да давам първите сигнали – да говоря странни неща, да припикавам краката на момичетата в баровете и такива разни – тия двамата и всички други капути и дрисли, с които си проветряме устите ежедневно, постепенно ще се изпарят с триста.

– Той мръдна, копеле … Е така. Първо само говореше странни неща, после почна да пикае по хората. У тях си е сигурно. Не съм го виждал от месеци. Чат-пат го мяркам по улицата, ама с него не може да се говори.

Така ще разправят и най-много ако ме видят много закъсал да ми вземат една баница. Не им се сърдя. Аз не бих реагирал по-различно. Ще ме чакат да умра от нещо.

Третият приятел имаше навика да се отплесва и дълго време да не обелва и дума.

– А тоя пак излетя някъде … Чшш, космонавта, кажи му на тоя, че Боб е мразил педерасите – каза популярният насмешливо.

– Кажи му на него, че не всички са тъпи копелета, особено пък Боб Марли – отговори сърдито алтернативният.

– Пичове – върна се разсеяният и хвърли един поглед на приятелите, с които делеше една олющена пейка – май в биографията му четох, че Midnight Ravers я е писал за някаква мацка.

Гръмовен троен смях изпълни междублоковата градинка. Скупчилите се до пейката гълъби се разлетяха. Една жива баба, пазеща навика да спи следобеден сън, се сепна върху кухненската си кушетка и се ядоса. Времето беше сладко.

Още реге музичка в Клина – Ямайското съкровище

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!