Материалът е част от специалната поредица репортажи на КлинКлин от страната – „Ирак 20 г. по-късно“:
„Реалността на една измислена война“
Мъжът, хвърлил обувките си по Буш: И Путин, и Щатите са за Хага

Вечерта е дълга. Много дълга. Но все още не го знам. Шофьорът на таксито е спретнат, вътре е чисто, не се пуши. Може би единственото място в страната, където не се пуши. „30 долара от летището до Багдад, господине“. Тръгвам да споря. „Не“, вдига ръка спокойно и вади ценоразпис.

От съображения за сигурност – разбирайте коли бомби – без пропуск не минават автомобили в определен радиус от летището. Спираме се при диспечер, издава се фактура. Всичко е точно. На излитане е малко по-сложно: колите спират на пропускателен пункт, където се проверяват с кучета, а тежко въоръжените полицаи се шегуват с шофьори и пътници. Вечерите са скучни. Заничат под колата за C4. На самия вход отново ни спират, нареждат на множеството пътници да подреди багажа си в редичка и чакаме да дойде немската овчарка. Следват поне още 2 проверки със скенери, преди възможността да си купиш посредствен сандвич за 10 долара. Явно всички летища си приличат.

Убийството, което едва не предизвика война

Но малко избързахме с излитането. Към момента все още пътувам към Багдад, когато виждам нещо, което ме кара да подскоча от онова мракобесно оживление, на което са способни само журналистите и погребалните агенти. „Спри, спри колата!“ Шашардисаният шофьор ми обяснява, че няма как – забранено е. „Няма забранено, спри за малко, моля те!“ Спираме и успявам да нащракам 2 снимки.

На пиедестал е поставена колата, която на 3 януари 2020 г. бе разкъсана с ракета Hellfire R9X. Интересно име за оръжие, което вместо да избухва разтваря 6 остриета, които поразяват своята цел. Зловещо, но щадящо невинни жертви. Една от основните критики към американската армия при опити за прецизно елиминиране на опоненти. А във въпросната кола се е намирал Касим Солеймани – легендарният ръководител на иранската Революционна гвардия.

Автомобилът, в който бе убит Касим Солеймани 2020 г. Прожекторите са изключеми, а през деня таксиджиите отказват да спират, защото ще бъдат видени от камерите или полицията. Снимка: КлинКлин

Автомобилът, в който бе убит Касим Солеймани 2020 г. Прожекторите са изключени, а през деня таксиджиите отказват да спират, защото ще бъдат видени от камерите или полицията. Снимка: КлинКлин

Бетонните блокове на стената до колата още носят отпечатък от шрапнелите. До тях е изрисуван ликът му. Посланието за всеки пристигащ в страната е ясно… Поне на пръв поглед.

„Ужасно, ужасно. Велик човек“, клати глава шофьорът. Питам го дали е шиит, а той ми показва дясната си ръка, на която е татуиран мечът Зулфигар – прочутото оръжие на имам Али. Най-святата личност за шиитите след самия Мохамед. Татуировките в исляма са категорично забранени. Де юре.

Ислям за лична употреба

Както в повечето мюсюлмански страни, така и в Ирак религията е силно субективен феномен, който се ползва като инструмент за социален и политически натиск. След падането на Саддам и неговата партия, които налагат с железен юмрук светския живот, псевдо-религиозните партии и милиции запълват властовия вакуум.

Който говореше за религия – го чакаше затвор. Саддам бе издал заповед да се затварят джамиите веднага след молитвите, за да не се събират Мюсюлманските братя (бел.ред. – мощна международна ислямска организация, възникнала в Египет) и други ислямистки групировки“, коментира Мохамед*, иракчанин, който емигрира в България преди инвазията през 2003 г.

Последните 20 г. обаче всякакви видове ислям процъфтяват в страната – от фанатично краен до показно лицемерен. Въпреки това може да се каже, че иракското общество е по-скоро дълбоко консервативно и патриархално, отколкото дълбоко вярващо. Границата е тънка като червен конец, но все пак я има.

Особено поколенията от 40 г. надолу по-скоро вземат каквото им е удобно и лесно за лична употреба в исляма, а останалото захвърлят. Татуировките не са рядкост, както и консумацията на алкохол. Поне второто скоро може да се промени, тъй като през март 2023 г. властите започнаха да затварят магазините за алкохол. Законът е приет още 2016 г., но иракчаните не се интересуваха.

Те и сега слабо се интересуват и се смееха на въпросите дали не се притесняват от акцията. „Няма да стане, хабиби“, отговори ми през тесния отвор в широката метална врата татуираният продавач, докато ми представя колекцията си от вносен американски джин. „В Ирак едно се говори, друго се прави“.

Магазин за алкохол в Багдад на булевард "Садун", отворен около 04:00 сутринта заедно с ресторанти и клубове. Снимка: КлинКлин

Магазин за алкохол в Багдад на булевард „Садун“, отворен около 04:00 сутринта заедно с ресторанти и клубове. Снимка: КлинКлин

Разбира се, повечето иракчани ще ви отговорят, че са религиозни. Не е вярно. Но отново трябва да се подчертае, че това не значи, че не са дълбоко консервативни. Повечето жени не работят, рядко сноват след тъмно по градовете, а сексуалният тормоз е сериозно явление, за което малко хора говорят. Най-често домашен и заемащ форми, които обръщат червата на човек, когато ги узнае…

„Просто си мълчиш, защото най-много да стане по-зле. Никой не е на твоя страна, ако си жена. Няма братя, бащи, чичовци. Много често самите те са изнасилвачите. Преди време имаше потресаващ случай, който се разчу. Един съсед беше изнасилил 6-годишно момиченце. Обвиниха майката, че облякла дъщеря си неприлично“, обяснява Рахма в кафе в богаташкия квартал „Мансур“. Само на подобни места, където се събират по-либерални и заможни хора, може да си говорим. „Къде в исляма се проповядва това? И това го правят хора, които твърдят, че вярват. А имамите ги онеправдават. Не вярвам в исляма. Той е лъжа“, допълва тя.

Да си купиш вяра

Казаното дотук е груба генерализация, която е необходима за целите на репортажите. Вярванията в Ирак варират от град до град, квартал до квартал и къща до къща. Около 60% от населението са шиити. Значителна част от тях следват иранската пропаганда. Но дори още повече са твърдо против влиянието на Техеран и вместо това застават зад местния шиитски лидер Муктада ал-Садр. Повечето обаче не харесват нито едните, нито другите.

Този вид пръстени са много популярни в Ирак и не се носят само от религиозни мъже. Докато в Иран са сигурен признак, че човекът е дълбоко вярващ. В страните от Магреб се гледа с лошо око, а пръстените с инкрустации дори са забранени от властите, тъй като са символ на радикален ислям. Снимка: КлинКлин

Този вид пръстени са много популярни в Ирак и не се носят само от религиозни мъже. Докато в Иран са сигурен признак, че човекът е дълбоко вярващ. В страните от Магреб (Либия, Тунис, Алжир, Мароко) се гледа с лошо око, а пръстените с инкрустации на места дори са забранени от властите, тъй като са символ на радикален ислям. Снимка: КлинКлин

Това категорично е така в случая на останалите около 40% от населението, които са сунити. От тях едва 25% са араби. Останалите са кюрди. Но има и известен брой язиди и туркомани. Някъде тук се вместват 3-4% християни и други религии, най-вече язидската (от чийто етнос „Ислямска държава“ формира своя робски пазар, включително съпруги за плячка на своите бойци).

Преди 2003 г. Багдад е предимно сунитски град. След кървавите чистки последните 20 г. сега е предимно шиитски. Невъзможно е да разберете колко точно и кои милиции подкрепят Иран или някой местен главатар. „Имаме поне 100 милиции. И всички те са шиитски. Сунитските се обединиха или бяха погълнати от „Ислямска държава“, която беше унищожена. Но те постоянно се разпадат, сливат, менят си лоялността. Всичко е въпрос на пари и интереси. Макар да прокламират шиитския ислям като водещ в техните действия. Мразя тези нещастници“, коментира Али, родом от Багдад, който е в ранните си 20 г.

Църква в християнския квартал "Ал-Дора" в столицата. Около нея има болница, детска градина и училище. От около 1,5 милиона християни, в момента се смята, че в Ирак има едва 250 000 християни. Повечето бягат по време на войната срещу "Ислямска държава". Самият Багдад е изоставен от повечето християни по време на сектарната война между шиити и суните около 2007-2008 г. Снимка: КлинКлин

Църква в християнския квартал „Ал-Дора“ в столицата. Около нея има болница, детска градина и училище. От около 1,5 милиона християни, в момента се смята, че в Ирак има едва 250 000 християни. Повечето бягат по време на войната срещу „Ислямска държава“. Самият Багдад е изоставен от болшинството християни по време на войните от 2003 г. насам. От 150 000 души се смята, че в момента са останали около 10-а хиляди. Снимка: КлинКлин

Така се случва, че повечето членове и поддръжници на милиции и партии стават такива по необходимост – защото са безработни, защото животът им е заплашен, защото се чувстват комплексирани и имат нужда от някакъв вид общност, братство, което да им вдъхне сила и самочувствие. А за имамите, моллите и аятоласите това е добре дошло. За да се издигнеш, трябва да демонстрираш, че си религиозен – дори да не си. Най-сляпо вярващи са най-бедните и необразовани прослойки на обществото.

Разликата между сунити и шиити

Преди да продължим, сме длъжни да изясним какво представляват шиитите и сунитите. Най-краткият и вбесяващ за специалистите отговор: мюсюлманската версия на католици и православни.

Теоретично погледнато, спорът е теологичен. След смъртта на пророка Мохамед, неговите последователи се изпокарват кой е редно да го наследи начело на халифата. Едните твърдят, че това трябва да бъде най-близкият му последовател – Абу Бакр (бел.ред. – същото име прие и лидерът на „Ислямска държава“, Абу Бакр ал-Багдади, който бе убит на 27 октомври 2019 г. в Сирия). Впоследствие те стават сунитите. Другите смятат, че това трябва да е неговият племенник и зет – имам Али (и неговите наследници имами). Те започват да бъдат наричани шиити известно време след това.

Реалистично погледнато, спорът е за власт и богатства. Винаги е бил. Двата клона на исляма в началото се различават минимално в религиозно отношение, като промените биват наслагвани с годините според традициите и доктрините на водещите сили. Политическият диспут преди 1400 г. обаче продължава и досега с пълна сила.

Центърът на шиитския ислям е Иран. Центърът на сунитския ислям е Саудитска Арабия. Шиитите са едва около 10% от мюсюлманите по света (под 200 милиона), като са мнозинство в Иран, Ирак, Ливан, Бахрейн (където местната монархия е сунитска и дълбоко се тревожи от това) и Азербайджан. Сунитите, около 1,4 милиарда души, доминират в останалите страни.

Гледка от хотел "Диван" на булевард "Садун" в Багдад. Тази част от града не е най-престижната, но за сметка на това е пълна с хотели, барове, магазини за алкохол и проститутки. Нощувките започват от 25 долара на вечер и стигат до над 200. Въпреки това качеството в хотели (а и повечето домове) е изключително ниско. Статите в повечето хотели в страната не се чистят, липсват хотелски принадлежности и резервациите са мираж. Настаняването става с пристигане в самия ден. Въпреки това хотелите са пълни. Снимка: КлинКлин

Гледка от хотел „Диван“ на булевард „Садун“ в Багдад, на един хвърлей от река Тигър. Тази част от града не е най-престижната, но за сметка на това е пълна с хотели, барове, магазини за алкохол и проститутки. Нощувките започват от 25 долара на вечер и стигат до над 200. Въпреки това качеството в хотели (а и повечето домове) е изключително ниско. Статите в повечето хотели в страната не се чистят, липсват хотелски принадлежности и резервациите са мираж. Настаняването става с пристигане в самия ден. Въпреки това хотелите са пълни. Снимка: КлинКлин

Литературно погледнато, спорът прилича на лилипутската яйчена война, на която Гъливер става свидетел: от коя страна е редно да се чупи яйцето. „Спорът е безсмислен, всички сме хора. Ислямът е една религия, която ясно проповядва мир и толерантност. Всичко останало е лъжа и не е ислям. Честно да Ви кажа, аз разбрах, че съм сунит, след като вече бях възрастен мъж. Може да звучи срамно и глупаво, но по времето на Саддам нямаше значение сунит или шиит си. Дори не знаехме разликите“, коментира Мохамед.

По улиците на нощен Багдад

Стигаме до хотел „Диван“ около 02:00-03:00 часа сутринта. Язидски хотел, като това си личи по самия персонал, който видимо е по-различен от арабите и кюрдите. Не, че това има значение. Въпреки всичко казано дотук, трябва да подчертая, че иракчаните са една от най-любезните и добри нации, на които съм попадал. Пореден парадокс на хаоса, който може да съществува само тук. Което само прави по-озадачаващ факта, че допреди няколко години в страната се случваха едни от най-жестоките кланета в света.

„Помня една сутрин около 2007-2008 г., когато войната между шиитските и сунитските милиции в Багдад течеше с пълна сила. Бях на около 15 г. Точно срещу нас, на отсрещната страна на тротоара, имаше месарски магазин. Събудих се и погледнах през прозореца. На куките за месо бяха закачени около 10-а мъртви войници. Прибрах се в стаята си. Нямаше какво да направя. Онези години можеше да бъдеш убит, защото вървиш от неправилната страна на тротоара“, със суха усмивка обяснява Рахма.

Куки за месо в Багдад. Снимка: КлинКлин

Куки за месо в Багдад. Снимка: КлинКлин

Точно с тази любезност и доброта ми беше обяснено, че резервации в хотелите рядко се правят и аз нямам стая. Макар да я бях резервирал. Но мога да прекарам нощта в лобито. Вместо това реших да се разходя по улиците на нощен Багдад. Куките за месо все още се виждаха над хлопнатите кепенци тук-таме. Сега бяха празни.

А Багдад кипеше от живот…

––––––––––––
*Всичките ми събеседници в Ирак и дори в чужбина помолиха имената им да бъдат сменени, както и да не правим снимки. Притесняват се от политически репресии или дори посегателства срещу живота им.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!
Become a patron at Patreon!