КлинКлин“Подигравката с правовата държава в Македония е невиждана!”… Интервю на Александър МАЛИНОВ с Владимир БАРЛАКОСКИ
Снимки: Ванчо Джамбаски и Роберт Атанасовски
„Нема правда – нема мир“ – това скандиране оглася от няколко дни улиците на големите градове в съседна Македония, съчетано с познатото и у нас „Оставка“. Конкретната причина за масовите протести е амнистията на президента Иванов за десетки политици, обвинени в изборни измами и корупция. Политическата криза, която обхвана страната след като премиера Груевски подаде оставка през януари, явно ще се разраства и ще се превърне в истински тест за бъдещето на бившата югославска република, към която българите имаме по-специално отношение. По какво си приличат сегашните и миналогодишните протести ще питаме Владимир Барлакоски – македонец, работещ в София. Той беше сред хората, изразили подкрепа за големия анти-правителствен протест в Скопие през май 2015 г.
-Здравей, Владимир. Кажи ни повече за теб – от къде си, с какво се занимаваш в момента?
Здравей. Роден и израснал в Република Македония, град Прилеп. В България записах висше в Националната художествена академия, специалност Индустриален дизайн и завърших със степен Бакалавър. Работя в София като уеб и графичен дизайнер в рекламна агенция вече доста години.
Скопие, 13 април 2016. Протест пред канцеларията на президента
-Днес напрежението в Скопие ескалира, има задържани протестиращи. Ще ни разкажеш ли подробности за случилото се?
Тъй като постоянното ми местожителство е в София, аз следя изкъсо информациите за провеждащите се протести чрез социалните мрежи, но съм много добре запознат с мотива на протестиращите, пък и аз самият съм духом с тях.
Понеже протестът е резултат на подписаната от страна на президента амнистия за всички, които бяха замесени в престъпленията и корупцията, произтичащи от изтеклите незаконно подслушвани телефонни разговори, не е трудно да се разбере „револтът“ на гражданина, който милее за правова и свободна държава. Изпочупването на прозорците на един от приемните офиси на президента в центъра на Скопие, както и прозорците на Министерството на правосъдието, е според мен един очакван изход на тези протести.
Арестите от страна на полицията са също очаквани, въпреки че много по-нормално би било, самата полиция да се присъедини към протестиращите, защото такава подигравка с правовата държава е невиждана.
Затворите в Македония са пълни с хора, откраднали буркани зимнина от комшията, някакъв откраднал 150 кебапчета,
но за присвояване, прикриване и пране на хиляди, милиони (страх ме е да кажа думата милиарди) се получава ръкостискане, подписана амнистия, и картбланш за участие на следващите избори. Това нито един трезвомислещ гражданин не бива да го приема за нормално, било то цивилен или служител на реда.
– Каква е предисторията на тези днешни протести ? Как се разви политическата ситуация в Македония след големите митинги срещу ВМРО-ДПМНЕ през миналата година?
Предисторията на тези протести е една дълга агония. След големите протести, под мониторинг и медиаторство на международния фактор се стигна до политически договор между двете най-големи партии от македонския блок, както и двете най-големи партии на албанския блок.
Всичкото това се случваше зад затворени врати и решенията се съобщаваха на пресконференции. Точно как са протичали преговорите, можем само да гадаем и спекулираме.
В крайна сметка, след тези дълги и мъчителни преговори, се стигна до договора който се нарича Пържино (на името на мястото, където се провеждаха преговорите), според който всички участващи партии се обвързаха да изпълняват определени условия, които накрая трябваше да завършат с демократични и свободни избори. Едно от тези условия бе и оформянето на специална прокуратура, която се занимава с криминалните деяния, произтичащи от изтеклите разговори относно незаконното следене на комуникациите.
В момента, в който започнаха да излизат обработените следствия от прокуратурата, започнаха и истинските драми, съдебната система да отказва арести с абсурдни обяснения (и за най-дребното хулиганство, обвиняемите се слагаха в арест за по 30 дни, но когато към бивш министър на вътрешните работи е отправено сериозно обвинение и има голяма вероятност за бягство и влияние върху свидетели, се отказва арест). Когато видяха накъде плува Титаник (така е наречен случаят от страна на специалната прокуратура), започнаха с техния план.
Първо беше експресното положително процесуиране на искането от Конституционния съд за премахване на закона, който забранява амнистия на хора, замесени в избирателни измами. Второ, отхвърляне на всички решения на новия министър на вътрешните работи от опозицията (издействано като част от Пържино), и връщане наредбите и структурата на МВР преди неговото назначаване. Трето, тази срамна масова амнистия на нашия „фикус“ на Републиката. Четвърто, очаква се Конституционният съд да отнеме легитимността на специалната прокуратура и с това да разруши цялостно договора Пържино, с цел нови изборни измами, взимане на властта и… по-нататък всички знаем как биха могли да се развият нещата.
(хората близки на бившия премиер Груевски, бел. авт.), всички да си получат заслуженото, а ние да получим една възможност за свободно избиране на народните представители и легитимно правителство, след което никога повече да не допуснем някоя нова Фамилия да окупира свободата на гражданите.
-Ти живееш в България. Следиш ли политиката тук и ако да, какво е отношението ти към проблемите в страната?
Не бих могъл да кажа, че успявам много да следя (непосилно ми е да съм на две места едновременно), но от това което виждам, мога да кажа че популизмът работи с пълна сила, и корупцията е в пълно здраве, а правовата държава е загубена някъде из „законовите процедури“. Не напразно в един македонски филм „Балканкан“, когато пристигат в България, репликата на митничаря е „за всичко си има процедура“.
-По мое мнение България трябва да играе много по-активна роля в приобщаването на съседна Македония в ЕС и НАТО – виждаш ли потенциал за сближаване между двете държави на базата на евроинтеграцията?
Сближаването между Македония и България на базата на евроинтеграцията е само една фата моргана.
Съдейки по общата история която имаме, докато не успеем да направим един културно-образователен обмен, да намерим една пресечна точка в исторически план, да си простим взаимно и да заровим историята в миналото, нито една интеграция няма да ни сближи. Всичко останало е само емоционален възглед заради някакво си общо братско минало.
