От Александър СТОЯНОВ

Публикувана на: 09.05.2018 @ 20:32

Девети май – денят на победата над…

Тук все още не се е изяснило дали над хитлеризма, фашизма, нацизма, националсоциализма (което е същото като предното, но някои хора не знаят това) или – както смятат други – е траурна дата, която бележи края на „Чиста и свята, бяла Европа“.

Според популярния графит, който може да бъде видян по улиците на повечето големи български градове – като тези на снимката горе – „Чичо Ади беше прав“.

Така и не става ясно за какво точно е бил прав. Дали е бил прав, че унищожението на евреите ще спаси европейската цивилизация (която до известна степен е построена от същите тези евреи)? Дали е прав в желанието си да създаде етнически чиста и хомогенна нация и държава Германия, в която славяните и останалите източно-европейци да изпълняват функцията на втора категория живи организми, обречени на робски труд (или по-зле)? Може би е бил прав да напада СССР, без да се справи с Великобритания? Може би е бил прав да избере Италия за свой пръв съюзник в Европа?

Ако срещнете някой, който пише тези графити, попитайте го за какво точно е бил прав Хитлер и споделете в социалните мрежи.

Така нареченият Трети Райх присъства като непреходен призрак във въображението на българския народ. Ако се разходите до някоя книжарница – ама от онези, в които продават книги – ще забележите, че има цели рафтове с преводна литература за Нацистка Германия, СС, „тайните на Райха“, Хитлер и извънземните и мемоарите на някои от видните военни дейци на Вермахта – Манщайн, Гудериан и прочие.

Интересното е, че сред тези заглавия почти няма да намерите такива, писани от български историци. Причината за това е, че в България историците се страхуват да пишат за Втората световна война. Страхуват се, защото твърде много хора тук се водят задочни експерти по темата. Проблемът е, че много от тези експерти базират своята експертиза на зле скалъпените филмчета по „Дискавъри“ и „Хистъри“. Други пък вярват, че ако запомнят наизуст колко милиметра е оръдието на Тигър I или колко е дебела каската на войник от СС дивизията Лейбщандарт Адолф Хитлер, това ги прави специалисти по военна история.

Бедата е, че няма как вкусовете и настроенията на тези хора да бъдат задоволени. Ето защо, българските историци предпочитат да не пишат за ВСВ. Другият проблем е, че никой не би се наел да пише и за мястото на България във Войната с главно „в“. Причините за това са свързани с комунистическото наследство, сянката на „монархо-фашизма“ и фактът, че и до ден днешен поне 70% от българите продължават да живеят с разбиранията от миналото, индоктринирани през соц-а. Казано накратко, неблагодарна работа е да се занимаваш с ВСВ у нас и за това почти никой не се занимава. И затова, „Чичо Ади беше прав“…

Чичо Ади не беше прав за разни неща. Ето няколко от тях в произволен ред.

Не беше прав да избива евреите. Оставяме настрана всички морални доводи по темата – ако имате нужда да ви се обяснят – идете и се прегледайте. Евреите са икономически най-активната част от доста общности в Европа. Лишаването от такива доходоносни за коя да е държава поданици, е доказано лоша идея още от 1492 г.

Испания гони своите евреи и в последствие икономиката навлиза в период на застой, докато икономиката на Османската империя, която подслонява голяма част от тези евреи, бележи значителен ръст. Същото се случва с португалската и холандските икономики, в които се вливат евреите след 1500 г. В Германия ликвидирането на евреите и масовите депортации на други етноси, водят до икономическа стагнация, която допълнително задълбочава кризата, причинена от хода на ВСВ.

Не беше прав за устройството на държавата. Противно на наложеното схващане за Германия като строга, регламентирана и благоденстваща държава, Третият Райх в действителност е доста далеч от това. Нацистка Германия е тоталитарна държава, в която властта е неколкократно дублирана между няколко политически ядра – гражданската администрация, Германската работническа национал-социалистическа партия  (ГРНСП), СС на Химлер, армията и разбира се, самият Хитлер, който едновременно надзирава останалите и се меси в работата им, насъсквайки ги едни против други.

Липсата на единство и дублирането на администрацията или по-скоро нейното триплиране (СС и Партията изграждат паралелни звена, успоредни на гражданската администрация), води до цялостна неефективност на държавната машина, която се оказва сериозна пречка за изпълнение на замислите на фюрера. Вътре в Райха се води постоянно боричкане за власт между различните местни партийни лидери, които още по време на войната са наричани „крале“, представителите на министерствата в Берлин и структурите, подчинени на Химлер.

Дори онези от вас, които са живели при Бай Тошо, няма как да си представят за какво иде реч – тогава дублирането е било еднократно и Партията е имала 100% контрол над всичко. В Германия, нито едно от звената не е имало пълно предимство пред останалите. Представете си, да речем, един завод, в който партийният секретар, административният директор и началникът на местната полиция в населеното място, се борят за това кой да контролира какво произвежда завода, къде ще отидат парите и какво се случва с работниците и горе-долу ще може да се докоснете до повърхността на проблема.

Сега добавете това, че се води война и армията също има отношение към случващото се в завода и voila.

Чичо Ади не беше прав за граденето на международен ред. Концепцията на Фюрера за Европа се базира на хелиоцентричния принцип, в който в центъра седи Германия, а около нея се въртят сателитите й, които задоволяват икономиката й със своите ресурси и продукция.

Много народ ще каже, че моделът не е успял, понеже е имало война и не е стигнало времето. Тези хора грешат. Моделът е тестван в мирно време, при това веднага след войната.

Дами и господа, представям ви СИВ – Съветът за икономическа взаимопомощ. The dark lord of the СИВ, Сталин, прилага на практика идеята на Хитлер при формирането на Източния блок. Както знаем, тази концепция се проваля тотално има няма 40 години по-късно. Идеята, че можеш неопределено дълго да експлоатираш икономики, управлявани от тоталитарна система, сходна с твоята, е доста измамна работа и съветското наследство не оставя никакво съмнение за това.

Чичо Ади не беше прав и за политическия модел. Национал-социализмът (да не се бърка с фашизма, който е също толкова безсмислен), е изключително неефективен и неадекватен политически модел. Ще попитате защо.

Първият му проблем е, че като всяка тоталитарна система, нацизмът поставя шуробаджанащината като водещ елемент от вътрешната политика на страната, което води до политическа, социална и икономическа неефективност, чието вредно действие се увеличава пропорционално с хода на времето така, както хаосът нараства необратимо според втория закон на термодинамиката.

Вторият проблем на нацизма, е че изважда твърде голяма част от населението на страната от нейната политика и икономика, маркирайки ги с дамга за непригодност. Същината на всяка националистична кауза би следвало да е максимална полза за държавата на базата на труда и уменията на нейното население, което доброволно и съзнателно да работи за възхода на своята страна.

В Нацистка Германия, хомосексуалните, хората със смесена кръв, евреите и другите етноси биват изолирани и ликвидирани. Политически инакомислещите биват ликвидирани. Собствените партийни другари, които си позволят отклонение от линията – също. В този смисъл комунизмът има едно едничко предимство – хората не се чистят на етнически принцип и така остава малко повече „полезен материал“. Всичко останало е горе-долу същото. В своята същина система, която съзнателно пренебрегва качествата на населението за сметка на някакви имагинерни биологични стандарти или идеологически стереотипи, е обречена на неминуем крах.

Не беше прав и за икономическия модел. Икономиката на Германия поема по пътя на колективизацията и картелизацията след 1933 г., като необходимостта от мощно производство след 1936 г. създава илюзията за икономическа ефективност.

Фактите говорят друго. Полша е нападната едва след като чешките танкове, автомобили и заводите, които ги произвеждат, са усвоени от Райха. Германия не успява да произведе достатъчно техника, за да води ефективна война с Франция през 1939 г. – за инвазията от 1940 г., значителна част от техниката е взета от Полша и Чехословакия. Инвазията в СССР през 1941 г. става възможна не без помощта на пленените във Франция танкове, камиони и оръдия. Отделно от това, още през 1940 г., в Германия започва да се изпитва остър недостиг на храни, който не се компенсира дори с вноса на огромни количества жито от СССР.

Оттам насетне, нещата стават дори още по-зле. През 1941 г., над 2 000 000 работници вече не достигат за икономиката на страната, която се задъхва пред изискванията  за Източния фронт. Т.нар. „Чудо на Шпеер“ от 1943 г., се корени в преустройването на индустрията на военни темпове, започнало 4 години по-рано, както и на притока на военнопленници и насила мобилизирани представители на източноевропейските етноси, както и на евреите от трудовите и концентрационни лагери.

По същото време, презокеанското икономическо чудовище и СССР вече отдавна са започнали да бълват своите безкрайни потоци от танкове, самолети, кораби и оръжие. Дори Великобритания и САЩ да не бяха сринали заводите на Германия със своите бомбени рейдове, темповете на икономически ръст на Райха просто няма как да смогнат на опонентите. Това се дължи не само на военните реалности, но и на инхерентните недъзи на нацисткия икономически модел, организиран така, че да смазва частната инициатива и да подчинява всичко на малка клика от „шуробаджанаци“, които да прибират парите от държавни поръчки, за сметка на реалното качество и количество на продукцията. Да ви прилича на една друга държава в едно друго време?

За какво беше прав Чичо Ади?

В интерес на историческата истина, има няколко неща, за които нацистите са били прави, колкото и да звучи странно днес. Ето някои от тях в произволен ред.

Бъдещето на Европа е в нейното обединение. Около началото на ВСВ, в Германия все още вирее идеята за създаване на Европейска икономическа зона, която да свързва континента в един общ блок под върховенството на Германия, което да позволи на Европа да се съревновава със САЩ и да контрира заплахата от болшевизма.

Тази концепция е частично прегърната от американските политици, които вярват, че една Европейска зона може да се превърне в буфер пред възхода на СССР и същевременно да тушира политическото напрежение в Европа, което да позволи на САЩ повече да не води кървави войни на континента. Днес, 73 години по-късно, Европа има своя шанс да се превърне в онази независима, политическа и икономическа общност, която да заеме полагащото й се място в света. Въпросът е дали имаме необходимият кураж да го направим.

Магистрали му е майката. Хитлер създава сложна и дългосрочна концепция за изграждането на грамадна пътна инфраструктура, която да обединява Европа от край до край. Тази концепция заляга в основата на съвременната пътна система на ЕС и както е видно, работи съвсем логично. Паралелно с „аутобаните“, нацистите обръщат внимание и на ЖП мрежата, която и до сега е сред основните икономически артерии на Континента.

Как да се води войната. Ако има нещо, което не можем да отречем на Райха, то това без съмнение е военната машина – Вермахта. Обикновено именно армията е онова, което привлича феновете на Адолф. Те не си дават зор да схванат политическата концепция, стига да могат да се „накефят“ на сивите човечета, с готините каски, шмайзерите и яките танкове. Колко ли от тези фенове си дават сметка, че единствената армия, приложила на 100% принципите на Вермахта, е…израелската? Отделно от това, цялата военна доктрина на НАТО е изградена от оцелелите офицери на Третия Райх, които са привлечени като съветници от САЩ и от правителството на Западна Германия. Да се чудим ли тогава защо Дьо Гол е бил така скептичен и подозрителен към НАТО?

Болшевизмът като „чума“. Принципно, Чичо Ади беше прав, че СССР, със своите политически, социални и икономически цели и характеристики, е заплаха за Европа. Прогнозите на германците за това, какво би сполетяло Европа в случай на болшевишка победа общо взето се сбъдват между 1945 и 1989 г. Казано накратко, Чичо Ленин не беше прав.

***

 

Чичо Ади е бил прав за някои неща, но не за много (например „чифтокопитно животно с три букви“ в кръстословицата на Шпигел от 12 май, 1937 г., действително е „вол“). В редиците на Националсоциалистическата партия също е имало разни прави за някои неща личности, които след ВСВ стават хора на американците в Европа. Цялостният проблем обаче е, че няма как политическата ти концепция да е на 95% сбъркана и въпреки това да е действително готина. Лошото е, че когато фактът за тези 95% не бъде обяснен, а онази 5% се тиражират шумно, много хора остават с доста грешни впечатления.

Затова, нека ви го кажа направо – Чичо Ади не беше прав.

И не защото щеше да стане друго, ако не беше нападнал СССР преди да приключи с Великобритания. Не беше прав изначално. Самите основи, върху които се гради нацизмът са грешни и най-важното с неефективни социални, политически и икономически принципи. С други думи, както и да беше свършила ВСВ, нацисткия „хилядолетен Райх“ щеше да се провали по същото време, по което се провали и СССР , както се провалиха и политическите наследници на СССР в Източна Европа. Защо ли? Много просто – защото са „социалисти“…в кавички.