Колективната отговорност често пъти се оказва индивидуална безотговорност. Действията на българското общество го доказват. На по-голямата част от нашия народ не му трябва премиер – а пъдар.

Уви, нито едното си имаме, нито другото.

Не може да се наричаш министър-председател и насред пандемия политиката ти да бъде, цитирам:

„Какво да правим с чартърите, дето вече са дошли? Всеки има право да се прибере вкъщи и да се заключи там.“

Нека преведа: „За няколко стада пияни англичани и техните кирливи лири съм готов да погреба здравето на цялата държава под подпорната стена на Алепу“.

Но нека не стреляме по пианиста – той толкова си може.

Въпросът е какво правим ние – като нация. Не като сбор от подивели електрони. Юрнахме се като невидели към моретата, натъпкахме баровете, изкарахме си комплексарските балове и нагло заявихме – майната им на всички лекари и професори, които се убиват да обясняват, че COVID вилнее и опасността расте главоломно.

Някои от тях дори умират.

Като д-р Нели Пандова.
Като д-р Борислав Иванов.
Като д-р Юлиян Стамов.

Те никога повече няма да идат на Слънчака. Или в Студентски град. ‘Ма споко. Ние ще идем вместо тях. Важното е да си правим кефа, докато някой друг плаща сметката.

Изглежда, че няма яко да измрат толкова много души, колкото се бояхме. И слава Богу. Не е ясно какво ни предпази от тежкия сценарий в Америка, Италия и Испания, но безхаберието, което проявяваме – е смайващо. Все едно да заявим, че щом не ни е блъснала кола – катастрофите не съществуват.

Факт е, че хора умират от коронавируса. Дори един починал е твърде много, ако е можело да бъде спасен. Ако е вашата майка, баба или брат – ще разберете.

После цял живот си мийте ръцете и носете маски – кел файда. Затова, моля ви, носете си маските сега, мийте си ръцете, спазвайте дистанция и си стойте у дома, когато можете.

Никой не иска от вас да ставате отшелници, но светът няма да свърши, ако не боднем в „Хепи“-ту. Вместо това прочетете някоя книга и кажете на близките си, че ги обичате, тъй като утре може да не са тук.

И нека Господ ни е на помощ, очевидно ние не можем да си помогнем сами.

Публикуваният текст е част от седмичния коментар на водещия на „По острието с Калоян Константинов“.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!