Случващото се в държавата е модел, не е личност. То няма да си отиде с Доган, с Борисов, с Пеевски, както не си отиде с Илия Павлов, с Васил Илиев и Карамански.

И няма да си замине след ден или два на протести. Точно както не си замина през 1997 или през 2013 г. Протестите са болезнената треска, чрез която тялото се опитва да изхвърли от себе си отровните елементи.

Точно както сега, точно както много пъти преди българската държава се тресе от протести в първичен опит да се отърве от паразитите, от политиците, които я убиват. Но това е крайно недостатъчно, защото след треската трябва да има бавно, методично и осъзнато лечение.

Всеки от нас трябва да осъзнае, че нещо позволява на тази проказа да пролазва отново и отново в нашия живот. Че ние все не успяваме да я отстраним докрай, защото усилията ни приключват твърде ненавременно и ненадеждно…

И защото тя всъщност идва от мен и от вас. Тя живее във всеки от нас. Да, всички знаем що за мръсници са повечето политици. Но нима те не са хора? Нима те не са българи? Нима зад всеки от тях не стои армия от колаборационисти или просто мълчаливи съучастници в общините, в министерствата, в полицията, в училищата, в такситата, по улицата?

Колко от нас, които гледаме с презрение и погнуса бездуховните изражения на депутати и чиновници, изпълнени с празнота и тъга, не бихме постъпили по същия начин, ако се окажем на тяхното място? Ако и хляба, и ножа са в нас?

Помните ли Приказка за стълбата?

Промяната не е плод на няколко дни стоене прав пред празните прозорци на един площад. Тя е плод на целогодишен, ежемесечен и всекидневен труд, на гласуване, на информиран избор, на подаване на сигнали, на завеждане на съдебни искове, на отказване на рушвети, на чистене на градинката пред блока, на изхвърлянето на фаса в кофата, на любезната усмивка.

България сме всички ние, всеки ден, всяка минута и всеки час. България е каквато си я направим ние – на площада, пред урните, в училище, на работа, в парка, у нас.

Само когато осъзнаем, че гражданите в демокрацията освен права имат и задължения – ще постигнем истинската свобода.

Защото ако аз не изгоря,
ако ти не изгориш,
ако ний не изгорим,
как ще стане тъмнината светлина

Най-големият ни враг е апатията.

Публикуваният текст е част от седмичния коментар на водещия на „По острието с Калоян Константинов“.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!