Калоян КонстантиновКоренът на думата „идиот“ може да бъде проследен до старогръцкия език, където буквално е значила „частен“/“частник“ или „собствен“, наместо „общественик“, лице, занимаващо се с делата на полиса (града, държавата). В Древна Гърция тя постепенно придобива значението на плебей, лаик и неук човек, като колкото по-западно отива (Рим, Франция, Англия), толкова повече приема днешното си значение, с което всички сме добре запознати.
В този смисъл на идните избори близо половината българи с право на глас съзнателно ще изберат да бъдат идиоти. Те няма да гласуват и няма да вземат отношение по делата на държавата. Поне такава е станала традицията по избори у нас:
– 53% и 48% е била избирателната активност на местните избори през 2015 г. и 2011 г.;
– 57% и 51% на президентските през 2016 г. и 2011 г.;
– 54% и 58% на парламентарните през 2017 г. и 2014 г.;
– 32% и 35% на евроизборите през 2019 г. и 2014 г.
Доста пъти съм водил разговори с хора, които не гласуват и не искат да имат нищо общо с обществените дела и политиката. Най-общо казано, доводите им се делят на 2 категории, и двете поравно нелепи:
Няма смисъл да се гласува
Любимият довод на тези, които искат да извинят собствените си мързел и безхаберие с някоя по-висша сила. „Няма смисъл да се гласува, защото от моя вот нищо не зависи“, каза половината от населението и тегли една майна на здравия разум и бъдещето си.
Средно, при повечето избори водещата партия печели +/- 30 процента от гласувалите, което значи около 15 процента от цялото население с право на глас. Като приспаднем купения и корпоративен вот (и непълнолетните), излиза, че страната ни се управлява от хора, които едва ли имат подкрепата на повече от 10 процента от населението. В подобна ситуация буквално всеки глас е от значение, независио от вида на изборите.
Интелектуалните остриета в тази школа на политическото въздържание са извели следното мото: „Ако от изборите зависеше каквото и да било, щяха да са забранени“. Браво! Илюминатите звъннаха, искат да ви наградят за особен принос към политическите науки.
Няма за кого да се гласува/Те всички са еднакви
Наистина ли? На настоящите избори в страната са регистрирани 30 партии и коалиции. Запознат ли си поне бегло с личността, уменията и програмата на всички тях, за да изкажеш подобно мнение?
„Ама те и тия, новите, са като ония, старите, а може и по-зле“. С извинение за уличния език, но нов бардак със стари курви не се прави. Трябват нови. Пък може да се окажат по-стойностни. Може и не, но това е отговорност, която всеки от нас трябва да поеме, а повечето от нас не искаме. Надяваме се нещо да се промени, но се притесняваме да не вземе да стане нещо. Перфектни кандидати няма, има по-голямо, по-малко и обикновено зло. Навсякъде е така.
Истинските причини хората да не гласуват
Да гласуваш значи да поемаш отговорност в управлението на държавата си. Да рискуваш, гласувайки за някого, който може да се окаже некадърник и измамник, значи да застанеш пред себе си и другите и да заявиш: „Аз имам пръст в избора на този човек, който сега освинва всичко“. Само че повечето от нас предпочитат да не го правят. Мислим си, че да, държавата е корумпирана кочина, управлявана от австралопитеци, но не – о не! – аз нямам вина за това, защото не съм ги избрал. Натресоха ми ги.
Но пък може и да се окаже стойностен човек и професионалист. Риск печели, риск губи. Не поемем ли този риск обаче, задължително ще загубим.
Бягството от отговорност е сред най-характерните човешки черти. Животът е толкова по-лесен, когато някой друг е виновен за провалите ни. Докато успехите винаги постигаме сами, нали така?
Всеки народ заслужава управниците си
Да не гласуваш, защото те мързи или не се интересуваш от политика, означава, че просто не ти пука за собственото бъдеще и бъдещето на твоите семейство, близки и родина. Ни повече, ни по-малко. Понякога просто е неосъзнато.
Означава, че твоите и моите закони ще се коват, а пари харчат от тройкаджии, мутри и хора, които се продават за 50 сребърника. Бъди сигурен, че те ще гласуват и на тези избори. Докато ти няма. Ходи се оплачи на арменския поп после, защото когато имаше възмножността да промениш нещо, не го направи. Каквото и да си говорим, тук не е Русия. Тук е европейска демокрация (все още).
Писнало ми е да слушам за разочарованието, донесено от този и онзи политик. И аз съм гласувал за разочарования не веднъж, и моите роднини, и моите приятели. И какво от това? Да спрем завинаги да гласуваме ли?
За разлика от голяма част от нашия „интелектуален елит“, аз съм твърдо убеден, че българите като цяло сме един интелигентен, образован и морален народ (ако и крайно объркан и обезверен). Това реално е и една от причините толкова много от нас да странят от политиката като нещо гнусно и мерзко. Но е нужно да проявим малко повече смелост, отговорност и усилие, за да потръгнат нещата.
Затова смятам, че решението да не се гласува е идиотско в съвременния смисъл на думата. А и, честно казано, в античността също не са били далече от тази мисъл, както може да съдим по думите на Тукидид: „Ние смятаме онзи, който не взема участие в обществените дела, не за бездеен, а за безполезен“ (Тукидид, „История на Пелопонеската война“, книга втора, глава 40 (Погребално слово на Перикъл), около 405 г. преди Христа).
