В серия от интервюта ще ви запознаем с група млади обещаващи български учени, посветили живота си на културните изследвания и по-специално на спорта като част от българската, но и от европейската култура. Чрез спорта като международен език, разбираем от всички,  изследователите се стремят да развенчават зловредни митове, стереотипи и да отграничат добрите практики в европейските държави, които са подходящи и на местно ниво. Ще ви запознаем с академичен живот, който е скрит от масовия поглед, но заслужава внимание и адмирации, защото това е пътят на нашите млади, обещаващи академични лица.

Една от целите ни е да запознаем читателите с действащите, смислени  европейски проекти по отношение на спорта и да ги разграничим от другите получили вече лоша слава от типа „стадиони за милиони в обезлюдени райони“, за които вече сме писали: / https://www.klinklin.bg/mnogofunkcionalen-luks/.

Първото ни интервю е с доц. д-р Иван Славчев, спортен мениджър в НСА „Васил Левски“, посветил последните няколко години от живота си на проучване и създаване на добри практики подпомагащи жените съдийки и  улесняване на трудовата  им заетост  в България. 

Иван Славчев е сред най-активните учени в сферата на спортния мениджмънт в България, които трупат международен опит и признание. На 38 г. той е международен лектор по спортен мениджмънт в Люксембург, Обединени арабски емирства, Малта и др.

В последните 5 години е реализирал няколко международни проекта с особен местен и европейски принос като S2A-SPORT – за повишаване на квалификацията на спортните мениджъри от средно ниво, ESSA – SPORT – за изграждане на Европейски секторен алианс на уменията на трудово заетите в сектор спорт, ONSIDE – за повишаване квалификацията на спортни съдии от всички видове спортове.

Изследванията му са в областта на спортния мениджмънт, по-специално трудовата реализация на младите професионалисти, завършили Национална спортна академия „Васил Левски“. Последната перла в короната е спечелването на проект по програма Еразъм+ към ЕС – „Raising the growth and participation of female sport officials in Europe /  https://projects.eose.org/project/wins/  под шапката на European Observatory of Sport and Employment (EOSE) за изследване на проблемите, които жените, избрали да се развиват като спортни съдии, срещат в Европа. Специален фокус ще бъдат тяхната трудова реализация, условията им на труд, достъпът им до информация и възможности за развитие, факторите, които подобряват или затрудняват достъпа на жените до това да са спортни съдии.

Освен академично лице Вие сте бил и международен съдия по лека атлетика в периода 2013-2017, имате поглед отвътре, бихте ли ни казали какви са основните проблеми, стоящи пред жените съдийки?

Има много и разнообразни фактори, които могат да повлияят на жените да влязат в ролята на спортни съдии и да се развиват в това направление. В много от тези случаи е грешното внушение, че съдийството, в голяма част от спортовете, изисква физически качества, които едва ли не са достижими само за мъже. В други случаи е недоверието към способностите и уменията на жените да разбират и да прилагат същността и философията на правилата, особено в спортове с преобладаващи мъже спортисти и фенове. Не са за пренебрегване и бариери, свързани със социалното възприятие на ролята на жените – за това, че те трябва да отглеждат деца, да поддържат домакинство и др. За съжаление тези и още други фактори не само влияят негативно на избралите спортното съдийство жени, но като цяло намаляват интереса на жените към този вид дейност.

Иван Славчев

Какви могат да са решенията на тези проблеми?

На първо място ние трябва да разберем пълната картина на всички тези проблеми, както и да разкрием какви са добрите практики и вече създадените и приложени процеси и механизми в различните държави и в различните спортове. Според мен не е достатъчно нормативно да са предоставени равни права и възможности. Трябва да се търсят форми, които активно да включват и да насърчават жените да се реализират в спортното съдийство, да се предоставят методи и средства за преодоляване на различните бариери, които те могат да срещнат.

С какво този проект ще е полезен в български контекст?

Най-вече с това, че ще получим информация за добрите практики и за преодоляването на проблемите пред пълноценното включване на жените в ролята на спортни съдии. В много спортове има известен недостиг на интерес към спортното съдийство като цяло. За редица от тях например средната възраст на съдиите е много висока. Стъпките към насърчаване на жените да се реализират в спортното съдийство е и стъпка към преодоляване на този проблем.

Каква е вашата прогноза, далеч ли са жените в Източна Европа до равния достъп и реализация?

Мога да коментирам единствено по отношение на спортното съдийство и отговорът отново няма да е еднозначен. Разбира се, в спортове, които се възприемат традиционно като мъжки, смятам, че сме все още далеч, макар и да се наблюдават единични случаи. В други спортове, както например леката атлетика, може да се каже, че сме доста адекватни в това отношение.

Могат ли да се отбележат големи разлики в достъпа и реализацията на жените в западните европейски държави и тези на Балканите и Източна Европа?

Основните разлики, поне от моята гледна точка, е в по-активните действия на спортните организации от Западна Европа за насърчаване на жените в тяхната реализация в спортния сектор, дали като съдии или като ръководни длъжности в спортните организации. При нас също могат да се видят подобни активни дейности в някои федерации, но продиктувани основно от изискванията на европейските и международни федерации по видовете спорт.

Една от целите на проекта е да се разкрият добрите практики в Западна и Източна Европа и те да послужат за пример, който да се прилага в проблемните зони, може ли да дадете пример за такива добра практики?

Има много добри практики както на международно ниво, така и вътрешни инициативи в някои национални федерации. Специално за съдийството тепърва ще се изследват, но в различни други области от спорта вече се прилагат. Например в Европейската атлетика се провеждат специализирани семинари и обучения за лидерство, учредена е и награда за жени-лидери в Европейската атлетика.

Какви други дейности се очакват да бъдат реализирани от българските партньори?

Проектът следва един вече утвърден модел. Първата част включва документално проучване на настоящата ситуация, последвано от допитване до организациите, до жените спортни съдии. Всичко това трябва да се анализира и заключенията да се публикуват в насоки за приобщаване и подобряване на условията за жени съдии. От наша страна се изисква да съберем тази информация за България, както и да участваме в анализа на информацията от всички държави и съставянето на крайните документи.

Какви ще са според Вас практическите ползи за съдийките в България?

Надяваме се с реализацията на проекта да помогнем на спортните федерации да открият подходящите за тях средства и практики, за да се подобри приобщаването на жените в спортното съдийство. Сред ползите, които биха могли да се реализират, са по-ясен и открит механизъм на привличане и развитие на спортни съдии, ясен път на израстване, механизми за преодоляване на различните бариери, които могат да съпътстват жените, поели по пътя на съдийството.

В последните години Вие реализирахте няколко проекта към Европейския съюз, можете ли да кажете накратко какви ползи донесохте за България и за НСА, в частност?

В проект S2A Sport се изследваха разминаванията между подготовката и необходимите умения и знания на мениджърите на средно ниво в спортните организации. По него беше проведено обучение във Финландия, в което се включиха и български представители, като условието беше да са млади специалисти в началото на кариерата си.

В последващия проект за изграждане на Европейски секторен алианс на уменията в спорта изследването беше насочено към същата тема, но засегна целия диапазон от професии в сектора. Там получихме интересни данни като например, че процента от работната сила, заета в сектор „Спорт“, е почти 2 пъти по-малък от този в западните държави. И двата проекта дадоха информация за това какви умения и знания търси секторът към съответните професионалисти и това беше използвано в много от дисциплините в НСА. Не на последно място и проект ONSIDE за базови умения в спортното съдийство, който също показа интересни резултати – беше създаден учебен план за базова подготовка на спортни съдии, валидна за всички видове спорт. Всъщност самият проект беше катализатор на създаването на Международната федерация за спортни съдии. Резултатите от всички проекти са достъпни свободно в интернет и всеки може да се запознае с тях при желание.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Боряна Ангелова-Игова в Patreon!