Токио 2020 са нестандартни игри. Заради Ковид -19  кризата Игрите се проведоха през 2021г. В рамките на година и половина се наложи всички заедно да спазваме противоепидемични мерки, да крием лицата си зад маски, но и да се научим да  уважаваме личното пространство и да сме отговорни за себе си и другите.  Спортните състезания, които бяха най-потърпевши от няколкото локдауна, изгряха в пълния си семпъл блясък по японски.

Игрите в Токио започнаха с нов девиз: „По-бързо, по-високо, по-силно – заедно“.  Откакто Олимпийските игри са възродени през 1894 г. от барон Пиер дьо Кубертен, девизът им беше: „По-бързо, по-високо, по-силно“ . По инициатива на настоящия президент на МОК Томас Бах към този девиз се добави и думата „заедно“, с цел да се обърне внимание на обединяващата функция на спорта и на ОИ в частност. По този начин се поставя символна граница между спорта сам по себе си и неговата политическа, националистическа и популистка употреба, която беше особено видима през Студената война, а и не само. Томас Бах пише нова философия на олимпизма, в която на преден план стои хуманността, честната игра и  преди всичко спортните ценности. Пак по негова идея се създаде „Отборът на бежанците“, който дава на всички спортисти, останали без подкрепата на държавата си, възможност да се изявят и да покажат себе си.

Такава е историята на Юсра Мардини,  която може да ни накара, въпреки предразсъдъците ни по отношение на бежанците, да ги приемем и да сме ЗАЕДНО с тях. Едва 17-годишна, през 2014 г. Юсра бяга от родния си  Дамаск заради войната. Първо стига Ливан, после – Турция. От там предприема нелегално пътуване – заедно с още 18 бежанци – към гръцкия остров Лесбос в лодка, предназначена за не повече от 6 души. Внезапно гумената лодка спира насред Егейско море и започва да се пълни с вода. Юсра, заедно със сестра си Сара и още двама добри плувци, скача във водата и бутат лодката до сушата цели три часа и половина. Впоследствие Юсра прекосява пеш разстоянието до Берлин, където се установява. На Игри в Токио тя се състезава за Отбора на бежанците в дисциплината 100 метра бътерфлай. Успя да завърши първа в серията си – и 41-ва сред най-добрите плувци в света.

Юсра Мардини. Снимка: Upworthy

Юсра Мардини. Снимка: Upworthy

Токио 2020 изобилства от подобни истории, тук ще се спра на най-показателните

Заедно завоюваха златен медал в скока на височина катарецът Мутаз Есса Баршим и италианецът Джанмарко Тамбери, които имаха равен резултат, но вместо да се надскачват и доказват бяха достатъчно доволни от личното си „златно“ представяне и не  си оспориха първото място, а си го поделиха.  За тях надмощието над другия и поставянето на страната в по-предна позиция в ранг листата, не беше от значение.

В джудото състезатели от Алжир и Судан отказаха да се състезават със спортисти от Израел заради т.нар. „Спортен бойкот на Израел“ (някои ислямски държави не признават Израел за независима държава и отказват да участват в спортни надпревари с израелските спортисти. Спортисти от Иран даже се оплакват, че им е забранено от Иранския олимпийски комитет да се изправят срещу израелски състезатели, което ги лишава от спортни изяви). Представителката на Саудитска Арабия – Тахани Алкахтани – в джудото неглижира негласното правило и игра заедно с израелката Раз Хершко. След като загуби от нея, Алкхтани не оспори съдийството, а  прегърна Хершко и вдигна ръката ѝ,  признавайки я за по-добра.

Мутаз Есса Баршим и италианецът Джанмарко Тамбери. Снимка: Reuters

Мутаз Есса Баршим и италианецът Джанмарко Тамбери. Снимка: Reuters

Българите също постигнаха своя  първи видим успех по отношение на съвместната, екипна работа, като  спечелиха първия си златен медал в отборен спорт на олимпийски игри.

Ансамбълът ни по художествена гимнастика – Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова донесоха златен медал не само за художествената гимнастика, но и за отборните спортове (до този момент България е имала златни медали на летни и зимни олимпийски игри само в индивидуалните спортове. Изключение прави гребането по двойки.) . Което показа, че не само можем най-добре, но го можем и ЗАЕДНО.

Представянето на спортистките ни на Олимпийските игри в Токио 2020 разомагьоса много от балканските митове, които ни пречат да бъдем заедно. Победата на ансамбъла показва, че противно на стереотипа, че „много жени на едно място не е на добре“ , жените работят отлично в екип. Друг мит е, че жените са разсеяни и не могат да се концентрират върху едно нещо. Сребърният медал на Антоанета Костадинова в стрелбата показва, че жените се съсредоточават и прицелват на олимпийско ниво. Благодарение на жена България спечели и първия си златен медал в Карате-до и то в родината на този спорт – Япония.

Младата и уверена Ивет Горанова определено не се държи като скромна, свита и срамежлива госпожица, а показа увереност, дързост и самочувствие, каквито би следвало да имат способните млади българки.  Представата за жената като чуплива, крехка кукла се промени и със златния медал на Стойка Кръстева, която след изключително натоварена седмица и няколко тежки сблъсъка на 35 години постигна златен медал в изключително натоварващия спорт – бокс. Така тя стана първата боксьорска златна медалистка на България. Тайбе Юсеин и Евелина Николова донесоха бронзови медали в борбата. Те обаче не учудиха никой, защото женската борба в България традиционно носи медали и е така от 2008 г насам. Имаме примерите на  Станка Златева  (сребърен медал, 2008, 2012) и Елица Янкова (бронз, 2016).

Представителката на Саудитска арабия Тахани Алкахтани в джудото неглижира негласното правило и игра заедно с израелката Раз Хершко.

Представителката на Саудитска арабия Тахани Алкахтани в джудото неглижира негласното правило и игра заедно с израелката Раз Хершко.

На какво се дължи този успех на жените в българския спорт?

Преди всичко на умението им да работят заедно. Всичките ни състезателк, в отборната художествена гимнастика и в индивидуалните, смятани за „мъжки“ спортове, посочиха огромната подкрепа, която са получили от своите екипи.

Защо българките са добри в „мъжките“ спортове? Защото имат примера на предишните поколения жени. Имат примера на своите майки – спортистки, лекарки, инженерки, писателки и шофьорки. Имат примера на изявените ни спортистки, жени учени и философи.  Имат широк и безграничен хоризонт.

Това е културно наследство, което си заслужава да се запази и уважава, но и развива. Много се надявам на следващите Олимпийски игри в Париж 2024 да видим освен медалистки и повече треньорки и съдийки.

Очаквайте втора част: „“Транс“, „пара“ О/лимпийски игри“.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Боряна Ангелова-Игова в Patreon!