Автор: Кирил БЕСПАЛОВ
Снимка: WhATA


Когато през 2009-а година Столична община гръмко обявява, че започва разкопки на древна Сердика, само на няколко километра на запад, в едни други, модерни руини, двама крадци на старо желязо намират смъртта си при падане на подпорна колона. Захарна фабрика вече не просто се руши, а отнема животи.

Брат ми е дошъл да изкара пет лева, да яде с децата си, защото е безработен. „Собственикът е дошъл лично тука пред нас и е казал да съборим сградата и полицаите да не ни закачат, а полицаите се събират и само пари ни искат. Спират ни каруците и взимат по 20, 30, 50 лева, и за това са умрели моите братя тука.“

Това казва сестрата на един от загиналите пред репортер на БНТ, няколко дни след случката. Редица журналисти повече от 10 години негодуват за съдбата на комплекса, построен през 1898-а от белгийския индустриалец и филантроп Ернест Солвей. През цялото това време, обектът се охранява, но ловците на лесна плячка от метал и тухли са допускани да влизат. Напълно свободно.

Докато сградата се руши, се предприемат различни инициативи и всичките завършват с неуспех. Не заради тяхната несъстоятелност, а заради нежеланието на инвеститора и общината да предприемат мерки. Изводите са прости:

Сградата трябва да бъде оставена да се разруши от само себе си.

12030480_10152977122237330_1172873824268433398_oЗахарна Фабрика, 2015 година.
Фото: КлинКлин

Подобен сценарий видяхме с немалко нови проекти, построени върху паметници на културата. Най-пресният пример е от бившата къща на Стефан Стамболов и настоящ дом на Европейската комисия.

За проблема са изписани стотици страници, а наскоро бившият журналист от сп. „Тема“ и сега главен редактор на седмичника „Новини Лондон“ Йордан Мичев започна кампания за превръщането на Захарна фабрика в културен център за модерни градски изкуства, изпращайки писмо до премиера Борисов, министъра Рашидов, кмета Фандъкова и главния архитект. Адекватна реакция все още няма.

12038717_10152977122422330_3667051275682187362_oЗахарна Фабрика, 2015 година.
Фото: КлинКлин

Големите очаквания

2009-а се оказва повратна за съдбата на бившия индустриален комплекс. След 34 години Архивът на Българската национална телевизия напуска сградата, заради невъзможност да я стопанисва. Тогава популярният архитектурен блог WhATA пуска обява за търсене на инвеститор, който „да плати за реконструкцията й и превръщането й в жилищa, галерии и заведения“.

Фабриката през 2009 година.
Снимки: WhATA

Горе долу по същото време собственик на имота от близо 26 хил. кв.м. става Ти Ей Би риъл естейт за сумата от около 640 хил евро. На пръв поглед, това изглежда като спекулация, но страните в сделката обясняват, че причината за ниската цена е статутът на паметник на културата. Компанията е свързана с кипърското дружество „Екселби трейдинг лимитед“, които виждат в терена възможност за изграждането на на нов търговски комплекс, чиято архитектура да адаптира старата сграда към него. Проектът е адекватен за времето си, характерно с бум-а на нови молове, но е не толкова конкурентоспособен днес, при наличието на огромен търговски център, само на около километър разстояние.

Днес Ти Ей Би риъл естейт няма нищо общо с имота, а при последното запитване на журналист от БНТ 2, от общината отговарят, че не знаят кой е собственик и че „правят всичко възможно рушенето да спре.

Отговор, повтарян през годините, който няма нищо общо с реалността.

Захарна фабрика, 2002
Захарна фабрика, 2002
Снимки: WhATA

От Министерството на култура са изпращани предписания на различните собственици на сградата. Неведнъж е сезирана прокуратурата, която прекратява производствата. Следва омагьосан кръг между СО и собствениците, който завършва с моментното състояние: Все по-малки шансове за саниране и адаптация. Единствената възможност е изграждането на сградите детайл по детайл, което би отказало повечето консервативни инсвеститори у нас, заради високата цена. Аналогичен бе проектът с възстановяването на Фабриката на Братя Прошек, като част от „Сан Стефано Плаза“, но окончателният резултат стана нарицателно за погребването на едно от най-значимите архитектурни наследства на столицата.

Вариантите

При проверка в Търговския регистър, се оказва, че последният собственик на сградата е близкото до Химимпорт дружество „Родна земя холдинг“, което има значителен дял във веригата Baumax.

В края на май 2015 година „Родна земя холдинг“ АД обявява на сайта си, че продава поземлени имоти в гр.София, район „Илинден“ к-с „Захарна фабрика“ с обща площ 5.725 кв.м + 27.400 кв.м. (33.125 кв.м.) по нат. акт.

Няколко месеца по-късно компанията представя предложение за съвременна ревитализация на комплекса. Към проекта е представена дипломна работа на арх. Десислава Ковачева, публикувана през 2013 година. Проектът сам по себе си не означава, че собственикът има инвестиционни намерения и може да се тълкува като опит за вдигане на цената на имота. Впрочем, това не е единствената визуализация за бъдещето на Фабриката. Година по-късно излиза и проектът на арх. Кристина Иванова.

Предложението на „Родна земя холдинг“ АД:

[embeddoc url=“https://www.klinklin.bg/wp-content/uploads/2015/09/ZAHARNA_FABRIKA.pdf“]

Според Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София (2007-2013) комплексът попада в район за „Преструктуриране а производствени зони и терени с отпаднала необходимост. Документът поставя мястото във втората голяма концентрация на територии с най-голям потенциал за икономическо развитие.

Докато архитекти и общественици виждат чудесна възможност за възстановяване на културното и архитектурно наследство на града, адресатите на писмото на Йордан Мичев мълчат.

Вариантите за бъдещето на комплекса могат да бъдат няколко, но при всички случаи става дума за много пари. Въпросите остават едни и същи: готви ли се тихомълком изграждането на търговски или жилищен комплекс, каквото видяхме при Софияленд: без обществен дебат и прозрачен конкурс. Или в бъдещия проект ще бъде отчетен публичният интерес. Възможност, която изглежда все още минимална, на фона на тоталитарното отношение на ръководните фактори към проектите от голямо обществено значение.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Кирил Беспалов в Patreon!