От Плама Христова

Многодетните семейства в България са малко на брой и доста непознати като тип семейство за обществото ни. Повод за тези размисли стана един репортаж на Bulgaria ON AIR, в което взехме участие петима родители, като трима от нас са с многодетни семейства. Целта ни беше да повишим осъзнаването на един много сериозен проблем за повечето български семейства с 3 и повече деца -отпадането на предимството за многодетни семейства при кандидатстване в първи клас, което се предвижда в Проект на система за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община.

Коментарите на познати и непознати хора по въпроса за многодетните семейства бяха най-разнообразни, но преди всичко – полярни. В единия край стоят мненията, че семействата, имащи смелостта да отглеждат повече от 1-2 деца в добре познатите ни условия в държавата, са достойни за уважение и трябва да имат предимства. Другата крайност включва мненията, че сме малоумни да се борим за предимства и че не могат да ни разберат за какво протестираме.

В този край на спектъра попадат и онези хора, които твърдо вярват, че само ромите и тези с ниска сексуална култура раждат повече от две деца.

Не виня хората-носители на тези възгледи – поставени сме в конкурентна среда, за да се ядем помежду си, вместо да видим къде всъщност са проблемите.

Semeystvo s 4 deca

Благодарна съм на хората и в двете крайности, защото ме накараха да проумея, че обществото ни мисли за многодетните семейства в черно и бяло.

А многодетните семейства са пъстра смесица от много различни съдби, социален статус, образование, психологически характеристики, мотиви за раждане на повече деца, възможности за отглеждане на децата, кариерни пътища или липсата на такива на родителите и житейски избори.

Всяко едно многодетно семейство е много различно. Моето е с три деца, на братовчедка ми е също с три деца, на моя близка приятелка отново е с три деца, на майката-собственик на кварталната книжарница семейството има четири деца, а в магазинчето в нашата кооперация продавач е едно от шестте вече пораснали деца от един-единствен брак на майка си, родени при това след 1989 г. Покойната ми баба, Царство й небесно, също е отгледала три деца. Тук са и децата от ромски произход и от други малцинствени групи. Най-различни сме. И това е добре.

Четете още: Климатичните мигранти – неизбежното бъдеще на София

Не познавам многодетно семейство, което да не осъзнава, че е допринесло за естетвения прираст на нацията ни. И въпреки скромността на повечето многодетни родители, които познавам, се гордеем с това. Хубаво е, че има такива ентусиасти. По-добре е да има повече младо, работещо население, когато моето поколение, на четиресетгодишните, се пенсионира. Това е един от огромните бонуси на естествения прираст – когато го има.

Българският народ се топи и е важно многодетните семейства да стават все повече. Не да бъдат сочени с пръст, затруднявани и обвинявани в какво ли не.

Независимо как се е случило третото дете, всички ние сме направили съзнателен избор да запазим още една бременност. За едни семейства е била изненада, за други – осъществена цел. Споменавам третото дете, защото то ни прави многодетни и отличаващи се от останалите семейства в обществото. След него решението, че искаме още деца или че имаме вече достатъчно деца идва естествено.

Но колкото и да са децата в едно многодетно семейство, те никога не са разглеждани от родителите си „на килограм“. Помня една забавна случка с непознат лекар, при когото отидох за едно от допълнителните изследвания през последната ми бременност. Изненада се искрено, че на тази възраст чакам трето дете, а след това ми каза: „Вие нещата си ги знаете, да Ви разказвам ли подробно?“ Отговорих, че искам да знам всички подробности, защото всяко от децата ми ме вълнува. Беше изумен. По приятен начин.

Има и други забавни аспекти от срещите с многодетни. Например да ги поканите на гости или да им отидете на гости. Разбирам, че за непреживелите гостуването на семейство с три, четири или шест деца това събитие е голямо предизвикателство. Къщата ви изведнъж може да се напълни с много деца и да стане доста шумна и доста малка. Това е една от причините понякога такива семейства да забележат, че приятелите им не ги канят на гости много-много. Но се радваме, когато има и изключения. В това отношение завиждам на общностите, в които многодетното семейство е правило, а не изключение – не се стресират да си ходят на гости.

За да се погрижат за децата си, многодетните семейства зареждат внушителни количества храна, готвят я в големи съдове, перат огромни количества дрехи, държат в коридора си много чифтове обувки. Такава къща е пълна. Всичко е по много – смехът и любовта, но и проблемите. Някои семейства успяват да се справят финансово с това, други не успяват. Живеем в свирепи условия за оцеляване и се стремим да работим и да изкарваме достатъчно пари. Други не се престарават, и това го има. Трети просто са изпаднали извън борда и не могат да се върнат обратно.

И тук идва ролята на държавата – да закриля и да помага на затруднените семейства. И не само държавата, а всеки един желаещ човек може да помага.

Много индивидуален е и изборът за това дали майката да работи, или не. В близките ми многодетни семейства всички майки работят. Някои се връщат по-късно на работа, други – по-рано. Има заможни многодетни семейства, в които майките са посветили себе си единствено на майчинството. Има майки, които въпреки финансовото положение на семейството просто си гледат децата. И двата избора са достойни за уважение. Да отглеждаш много деца изисква много време. Това, че са много, не означава, че приемат да бъдат „претупани“. Всяко едно дете търси своите моменти и иска да прекарва повече време с мама. И мама трябва да откликне.

Semeystvo s 3 deca

Наред с това многодетните семейства са много задружни. Майката и бащата са поставени в ситуация, в която си партнират истински. Дори ежедневното водене на децата на ясла, детска градина и/или училище е огромно предизвикателство за семейството с три и повече деца. В идеалния случай може би си представяте едни чудесно сработени „екипи“ или „отбори“, както често се шегуват многодетните родители, но това е далеч от реалността. Достатъчно е едно от децата да се разболее, за да се наруши организацията на ежедневието. Много често един от родителите е „само шофьор“ или избира работа, която позволява повече гъвкавост.

Сред многодетните семейства има и такива само с един родител. Дали защото половинката си е заминала, или защото смъртта ги е разделила, семейството е останало само с един родител.

Няма по-голям кураж от този на самия родител. Подкрепям ги безусловно. И ми е много мъчно, когато чета и чувам остри и негативни коментари за такива хора.

От камбанарията на николко или малко деца, при това отглеждани с партньор/ка, е много лесно да се съди. Само че многодетните семейства са различни и няма как да се приравняват към стандартните семейства в обществото ни.

Затова е изключително важно държавата да осигури предимства на такива семейства и те да могат да концентрират ясла, детска градина и училище според своите съображения.

Четете още: Фактическо излизане от тялото

В зависимост от възрастта на децата и квартала, в който са родени, това е постижимо или не. Всяка една необмислена промяна на критериите за кандидатстване на всяко от децата може да наруши тежко баланса на многодетното семейство.

Колкото повече членове има едно семейство, толкова по-усложнена става картината. И толкова по-малко контролируема и по-слабо предсказуема.

Многодетните семейства са много различни. Нека не налагаме върху тях стандартни шаблони, които не им пасват. Нека да бъдат различни, за да ги има.

***

Ако желаете да изкажете становище, мнение или коментар относно проекта за прием в първи клас, най-добре е да го сторите ТУК!