Автор: Ясен Деянов

Магистър по Спортна Журналистика от НСА ‘’Васил Левски’’

Автор на заглавната снимка: Григор Христов.
Изтoчник: Flickr
 Права за ползване: CC BY-NC-SA 2.0


Продължение от публикациятаМНОГОФУНКЦИОНАЛЕН ЛУКС – САМОЦЕЛЕН ЛИ Е СТРОИТЕЛНИЯТ РАЗМАХ НА ВЛАСТТА?

Ученическият спорт в България е меко казано в стряскащо състояние откъм наличие на функциониращи и оборудвани салони. Голяма част от училищата изобщо нямат салони, а тези които имат, нямат необходимите условия, за да могат децата и подрастващите нормално да провеждат своите занимания и да развиват както двигателните си качества, така и цялостното си здравословно състояние.

Друга училища със закрити съоръжения за спорт приспособяват за салони класните си стаи.

Масова практика е играта на шах по време на учебната година от деца във всички възрасти, поради липсата на физкултурен салон.

Често се заменят часове по Физическо възпитание и спорт (ФВС) с такива по математика или български език. В немалко училища, часовете на учениците се водят от класните ръководители, напълно некомпетентни в сферата на спорта.

Все още съществуваща и една странна практика в множество училища: начални учители да водят часовете по ФВС на децата от 1-4 клас. Неквалифицирани в сферата на спорта лица, водят учебни часове по Физическо възпитание на деца, във възраст, в която спортът има най-голяма роля за тяхното физическо развитие, правилна стойка, походка, бягане, развиването на двигателните им качества и превенцията от травми.

Възможности за спорт в двор на училище в кв. „Захарна фабрика“ в София.
Фото: Константин Мравов


Противно на случващото се в момента, през 2017 г, министърът на спорта Красен Кралев обяви за стратегическа цел в своето управление създаването на повече физкултурни салони и реновирането на вече наличните такива:

„Всяко училище трябва да има физкултурен салон“

….

„Един от приоритетите за управлението на държавата през следващите 2-3 години е изграждане на физкултурни салони във всички български училища. Планираният бюджет за това е 120 милиона лева.”

….

‘’Близо 300 училища нямат физкултурни салони. Около 400 са с пригодени салони, които не отговарят на изискванията. Правителството на господин Борисов е първото, което се захваща с решаването на този проблем ’’.

….

‘’България е една от най-болнавите нации в Европа и ако не вземем мерки, тази негативна тенденция ще продължи да се задълбочава. В страната ни едва 20% от децата спортуват, което е крайно недостатъчно”.

Цитати на Красен Кралев от 2017 г.

Очевидно, две години по-късно нито една от обещаните точки не е спазена. Показателен е примерът с разпределението на парите от бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2018 г. и 2019 г.

Oще за предходната година (2018 г), Министерството бе предвидило едва 16 354,00 лв за ‘’Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време’’, докато за ‘’Политики в областта на спорта за високи постижения’’ бяха отделени цели 50 479,70 лв. Или иначе казано малко над 1:3 е отношението на българските управленци в спорта в полза на ‘’Спорта за високи постижения’’ пред ‘’Спорта за всички’’. Или иначе казано ‘’Спортът носещ успехи за един малък процент от обществото и голям PR за управляващите“, пред ‘’Спорта, осигуряващ добро и хармонично здраве на огромна част от обществото. (фиг.1)


(фиг.1)
Области на политики и бюджетни програми на ММС за 2018 г.

Бюджетът на Министерството на младежта и спорта за 2019 г. не ни показва промяна във визията на управляващите. За ‘’Спорта в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време’’ предвидени са 17 533 600 лв, докато за т.нар ‘’Политики в областта на спорта за високи постижения’’ – 52 699 100 лв.

Аргументът за липсата на финансови средства за спорт е несъстоятелен пред проекта на ММС и БФС за изграждане на 4 нови стадиона за 40 000 души за над 200-250 млн. лв, за който писахме в миналата статия.

Дори самите управляващи си го признават в бюджетната програма на ММС за 2019 г: „Спортът за всички и спортът за високи постижения са два взаимно свързани процеса. Първият е основата за развитие на втория, но целевите публични финансови средства, предоставяни за спорта за всички са недостатъчни – факт, който се отразява негативно и на перспективите за цялостното развитие на спорта.“

Незнайно или напълно умишлено сме обърнали пирамидата с главата надолу и продължаваме яростно да подкопаваме дъното. Наливат се милиони левове за подготовка на елитни състезатели и клубове, строят се напълно ненужни съоръжения, провеждат се домакинства на големи форуми у нас, които в голяма част от случаите са на загуба за българския спорт, но никой не говори за това.

С тези действия, държавата е наясно, че не само не помага на спорта, но му и вреди. За сметка на това, обаче, политическият елит успява, чрез спорта, да натрупа дивиденти и позитиви пред обществото, като маскира своята грешна политика с масовото рязане на лентички и позирането до състезателите ни спечелили медали, купи и титли. Напълно заслужени успехи, но

трябва ли жертвата на тези успехи да е спорта за всички други групи от обществото и хората в България- децата, подрастващите, младежите?

Докато децата на България израстват в най-важните за тяхното развитие години без да имат възможност да получат качествени занимания по физическо възпитание и спорт, някъде там хората с багерите не спират да работят, за да бъде построена новата ‘’мултифункционална зала’’. Зала, която е обречена да работи на загуба, да бъде използвана не повече от 5-7 дни в месеца поради високия си наем. Зала, в чието игрище, килим, тепих или поле, децата на България никога няма да стъпят, понеже тя е направена за елитните спортисти. За тях, за концертите, комисионните от строежи и биенето в гърдите на политическия елит.

И докато този елит не спира да прерязва лентички и да излага цялата безупречно свършена работа в името на спорта в национален ефир, там някъде виждаме и другата страна. Момчето, може би от Северозапада, не по-голямо от 6-7 клас, което не знае какво е висилка, не знае какво е кон с гривни, успоредка. Няма и на идея какво представляват двигателните качества на човека – сила, бързина, ловкост, гъвкавост и издръжливост- как се развиват, как могат да му служат оттук насетне в живота. Не знае правилата на баскетбола, волейбола, хандбала. Само на футбола, който гледа вечер с баща си. Не знае защо е важно да загрее преди да спортува. Положителните ефекти на спорта върху тялото на човека. Няма си и на идея за тях.

Не е изпитвал наслада от спорта. От играта с приятели и съученици в училище. Закачките, майтапите. Нетърпеливото чакане на следващия час по физическо, за да получи всеки своя реванш. Пропуснал е всичко това, не защото не е искал да го усети, да спортува, да е активен.

Пропуснал го е, защото не е имал възможност. Защото, докато едни чичковци с костюми и вратовръзки откриват поредната многомилионна зала или стадион, неговото училище така и не се сдобива с чакания салон по ФВС. Районът, в който се намира, не попада в приоритетните по програмата на ММС или на Европейския съюз.

И докато му дойде реда, шестокласникът вече е завършил. Тръгнал е по другия път. Играта на шах в часовете по ФВС е надградена с играта на „сварка”.

И така вече с години, превенцията чрез спорт в страната отсъства. Българските деца все по-често и във все по-ранна възраст посягат към алкохола, а не към топката. Отиват за ‘’коз’’ и бири в парка, а не към площадката в училище за междуквартални турнири по футбол. Виждаме ги все по-рядко събрани заедно на игрището след училище, но все по-често едва крепещи се на краката си в съботно-неделните сутрини, чакащи такси, което да ги прибере вкъщи след поредния запой с аверите им.

Спортът като образование и възпитание при израстването на децата и подрастващите за пореден път присъства само в официалните документи на бюрата, не и на практика.

Средствата отиват за скъпа реклама пред Европа и света, за да се създаде новата неизползваема ‘’скъпа верижка’’ на суетата. А зад блясъка от нея, ще остане още едно поколение, което така и не получи своите елементарни условия за спорт. Важен е моментния блясък на верижката, която слагаме пред света, нищо, че надолу целите сме в кал.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!