Фото: Sebastian Herrmann @ Unsplash.com

Текстът с оригинално заглавие „Възможности и предизвикателства“ е фрагмент от книгата на Станислав Додов „Предобряне – за бирата, гражданството и усилието да бъдеш значим“. Книгата можете да прочетете тук. Авторът би се зарадвал книгата да бъде четена, разпространявана, както и да получи всякакви мнения и размисли, провокирани от текстовете му. Последното можете да направите чрез коментарите. Заглавието на настоящата публикация е на редакцията на КлинКлин.

Сравнително доволен съм от работата си. Горе-долу разнообразна е, заплащането е окей, и когато успявам да балансирам задачите, имам възможност понякога да водя социален живот, без да изпитвам вина и без да бъда уволнен на следващия ден. Ето защо, като всеки нормален офисен работник, очаквам лятото с нетърпение – време, когато работата намалява, социалният живот се увеличава, а лятната почивка наближава.

В една спокойна августовска петък вечер обаче по новините съобщиха, че Народното събрание е одобрило промени в Трудовия кодекс, според които, считано от януари догодина, се спират обезщетения при безработица за хора без висше образование.

Широката общественост не беше потресена. Летните уикенди не са популярно време за потрисане, – все пак, не само аз очаквах летните почивки – така че случаят се изчерпа с два експертни анализа в някакъв сайт и десетина комунисти, които излязоха на протест в събота по обяд.

Още от автора в Клин/Клин: Зимата на нашето неравенство

Заради това се изненадах, когато в понеделник сутринта шефът ми връчи покана, в която колегите от една позната организация обявяват кръгла маса със заглавие „Обезщетенията при безработица в България: възможности и предизвикателства“.

Отпих кафе и се замислих. По принцип предпочитам конференциите, понеже при тях е по-лесно да останеш незабелязан, докато при една кръгла маса винаги я има опасността да се сформира някоя работна група и да се отвори още една камара работа. В случая обаче нямах избор, все пак шефът ми връчи поканата, та потвърдих участие.

Кръглата маса се състоя през ноември. Беше предвидена за септември, но в края на август смениха социалния министър и беше необходимо техническо време да се уточнят новите отговорни лица, а през септември и октомври организаторите писаха, че са твърде заети и молят за разбиране. Но пък през ноември кръглата маса успя да събере всички заинтересовани страни – организаторите, един зам.-министър и един главен експерт от социалното министерство, аз, един представител на бизнеса и двама журналисти.

Представителят на организаторите започна първи:

– Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, за нас е чест да сме организатори на това уникално събитие, целящо конструктивен диалог по наболелия проблем за обезщетенията при безработица в България. Сега ще дам думата на зам.-министъра, за да приветства участниците в кръглата маса и да вземе отношение от името на институциите.

Зам.-министърът – едър червендалест мъж на около петдесет години – цъкна копчето на микрофона пред себе си и гласът му забоботи в залата.

– Скъпи колеги, днес аз съм тук, за да изразя твърдата воля на правителството да се бори за достойния живот на гражданите на Република България. През последните години направихме много, за да бъде страната едно по-добро място за живеене. Но това нямаше да бъде възможно без сътрудничеството между държавата, бизнеса и гражданския
сектор. Уверявам ви, че ние сме на разположение за конструктивен диалог и търсене на решения. Пожелавам успех на днешното събитие и ви благодаря, че сте наши партньори.

След което си взе палтото и излезе.

Спогледахме се през кръглата маса. На едната дълга страна бях аз, на другата – представителят на бизнеса, на късата – главният експерт. Журналистите вече ги нямаше, а в единия ъгъл на залата представителят на организаторите подреждаше пакетчета разтворимо кафе за почивката по-късно.

Приключихме сравнително бързо, пихме по едно кафе и си тръгнахме. Обсъдихме актуалната ситуация, възможностите, предизвикателствата и поставихме акцент върху следващите стъпки. Представителят на бизнеса беше категоричен, че всяка сериозна фирма има интерес да е социално отговорна дори и към тези без висше образование. Аз настоявах, че е необходимо да започнем конструктивен диалог между всички заинтересовани страни. Главният експерт изрази готовност да представи въпроса на по-висока инстанция.

Основното ни решение беше да се срещнем отново през януари, когато държавният бюджет ще е вече решен и ще можем да започнем на чисто. Дотогава аз се ангажирах да напиша официална позиция, представителят на бизнеса – да провери възможностите, които бизнесът може да предложи на хората в затруднено положение, а главният експерт – да държим връзка.

Друг разказ в Клин/Клин: Пликовете“ от Ангел Иванов

Беше вече началото на декември, когато стана ясно, че Народното събрание е приключило обсъжданията върху държавния бюджет за следващата година. Мина ми през ума, че по онази работа за обезщетенията идва време да започнем на чисто. Една сутрин обаче си взех от онези безплатни вестници в метрото и според едно от каренцата сред други решения на парламента преди гласуването на бюджета било за догодина обезщетенията за безработица да бъдат премахнати изцяло и за всички.

Когато стигнах в офиса, видях, че съм получил съобщение от същата организация, която организира кръглата маса през ноември, в което ме канят на кръгла маса, озаглавена „Възможности и предизвикателства пред безработните в България“. Реших този път да не ходя, понеже бях претоварен. Пък и в крайна сметка не ми плащат, за да огрея навсякъде.

Иначе не забелязах някой да е потресен. Общо взето, всичко си изглеждаше нормално – хората наоколо бързаха нанякъде (сигурно, за да наближат почивката), по обяд излезе един експертен анализ, а вечерта комунистите излязоха на протест.

Зимата дойде, градът се отрупа с пухкав сняг и отвсякъде звучаха коледни песни. Всички бяха изморени, но оптимистично настроени за идващите почивни дни почти толкова, колкото през лятото.

Два дни преди Бъдни вечер шефът ме извика в кабинета си. Изглеждаше напрегнат, но кой ли не е в този период?! Помълча няколко секунди, загледан в тефтера си, и каза:

– Ти си стар служител – каза ми – с голям принос към организацията.

Обзе ме неприятно чувство.

– Но се страхувам, че нещата се промениха. Ще трябва да те освободя.

Със задоволителната ми офисна работа беше свършено. От колеги научих, че освобождението ми е настъпило, понеже, от една страна, финансите са се влошили драстично и без съкращаване на персонал организацията щяла да се срине. От друга страна обаче се оказа, че съм спрял да изпълнявам задачите си – не съм изготвил обещана официална позиция и не съм участвал във важна кръгла маса…

Последната си заплата изхарчих за транспорт до и от интервюта за работа, а остатъка – за бира и цигари. Работа обаче така и не се намери, хазяинът не издържа и накрая се
видях принуден до някое време през март да ме подслони приятел. Той е програмист и не се вълнуваше нито от компанията, нито от парите, та се разбирахме чудесно. За да изкарвам по някой лев за храна, се хващах с всякакви дребни задачи – цепене на дърва, писане на статии и други.

Но с настъпването на пролетта депресията и алкохолът ми дойдоха в повече и се реших на крути мерки. Една сутрин спонтанно се насочих към Бюрото по труда, решен да си намеря каквато и да е работа на каквато и да е цена.

Фото: Icons8 @ Unsplash.com

Фото: Icons8 @ Unsplash.com

Бюрото се намираше в края на крайния квартал и беше всъщност бивше общежитие. Беше претъпкано и не успях да видя много от вътрешността на сградата. След шест часа чакане влязох в една мъничка, прашна стая, решена семпло – бюро, стол от едната му страна и една малка масичка с две папки върху нея. По стените висяха прастари информационни плакати.

Чети още: Един градски спор за Боб Марли

Служителят – дребен, прегърбен човечец, със сигурност наближаващ, ако не и дълбоко навлязъл в шейсетте си години – усърдно пишеше някакви числа на един лист пред себе си. Без да променя нищо в действието си и без да ме погледне, каза изпод носа си:

– Ще се възползвате ли от новото ни предложение?

Не бях сигурен дали съм го чул правилно, и смотолевих:

– Ъ-ъ-ъ, извинете… Тук съм за работа.

Служителят ме погледна рязко изпод очилата си, тропна химикала и декларира:

– Разбира се! Само сега можете да получите кредит за започване на собствен бизнес при много изгодни условия, и да започнете живота си отначало!

И посочи към един плакат на вратата зад гърба ми. На плаката един мъж ми се усмихваше предизвикателно под надписа „Превръщаме предизвикателствата във
възможности!“

Осъзнах, че това е представителят на бизнеса от кръглата маса през ноември. Най-долу с дребни букви беше изписано „Проектът се осъществява в партньорство с
Министерство на труда и социалната политика“.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Станислав Додов в Patreon!