Прекрасният нов свят: как Ердоган победи Покемон

Реши ли Марк Зукърбърг да нанесе още няколко промени в кода на своята социална мрежа, зомбито на комунизма ще дойде с гръм и трясък и ние дори няма да разберем за това, защото в същото време ще сме се концентрирали да бъдем главни герои на своя малък и объркан свят

От Кирил Беспалов

„Aко една рота войници мине по някой мост в крак, мостът може да падне. Имало е такива случаи и затова, когато колоната минава по мост, им заповядват да не вървят в крак. А представяш ли си, когато милиони хора гледат телевизора и виждат едно и също, какъв резонанс се получава в ноосферата.“

Виктор Пелевин, Generation „П“

Военен хеликоптер обстрелва цивилни в Истанбул, камион, пълен с гранати мачка хора в Ница, протестиращи убиват полицаи в САЩ. Научаваме за тези събития някак между другото: след снимките по бански от морето, манията по Покемон Гоу, някой цитат, публикуван с кадър на сутрешното кафе. Същевременно аз и ти не сме сами. Ти получаваш същата информация, каквато Джон в САЩ, Кадир в Тунис, Кимико в Япония, Мария в Аржентина. И ако Пелевин говори за телевизора, който обикновено се гледа в ограничен период от време, то ти и аз получаваме всички тези факти и поводи за емоции през целия ден. В джоба си.

Да, знам това, глупако. Нали живеем в информационната ера. Това са нормални неща. Социалните мрежи са новата телевизия, в която главен герой си ти,

бихте си казали и ще спрете да четете тази статия. И ако го направите, няма да ви се разсърдя. Ако не го направите обаче, ще ви попитам как се чувствате днес? Щастливи, тъжни, уплашени? Как се почувствахте, след като прочетохте във фейса за преврата; след като вашите приятели споделиха своите емоции по този въпрос; след като споделихте статия от някоя медия?

Аз например се почувствах бесен, че цял ден не можах да „пробутам“ една публикация за София, локалният свят, в който живея, защото алгоритъмът на Фейсбук прави така, че 90% от информацията в моя нюзфийд да е related, сиреч свързана с глобалната новина за пишман преврата в Турция.

Ако преди интернет служеше за обмен на факти и информация, днес представлява обмен на емоции.

Радост, впечатление, учудване, гняв, объркване, страх… Но по-интересният процес, който всъщност заслужава внимание е, че грижите, надеждите и идеите на хората стават все по-унифицирани в различни точки на света. Обитателите на места, които може би никога няма да посетите, хора, които никога няма да срещнете, се вълнуват от същите глобални неща, каквито и вие. И така забравяме за локалните си хабитати.

Всичко, което Фейсбук иска да знаете

И те, и ти, и аз нямаме друг избор заради пустия алгоритъм на червендалестия милиардер с лунички и андрогинно изражение Марк Зукърбърг. В глобалния свят той е идол, но ако се озове в локалния свят на някое квартално капанче в Люлин, вундеркиндът може да се окаже сериозна летва за професионализма на лекарите от спешното отделение в Пирогов. И ако съм свидетел на случващото се, не гарантирам, че няма да загърбя журналистическите си принципи, и нищо чудно да се включа в „кълбето“ с шамарите.

Парадоксалното е, че информационният бум в епохата на комуникациите не води до разбиране и осъзнаване на текущите събития и процеси. Многобройните, денонощни и персонални канали създават едновременното усещане, че си част от общност и че си сам, което къса връзката с реалността и създава чувство на хаос. Още по-лошо става, когато няма кой да ти натресе канчето, като ти каже:

Абе пич, пред блока ти е станал коптор от твоите отпадъци, не се грижиш за себе си, не мислиш за близките си, какво правиш изобщо на този свят?

Тогава започваш да възприемаш всичко за театър, за конспирация, за таен замисъл. Срещу теб, срещу хората, с които не разменяш две нормални приказки или срещу близките ти, за които така или иначе не ти пука. Когато си се осрал в локалния си свят, глобалният изглежда примамлив, изглежда като възможност да изразиш целия словесен отпадък, който мозъкът ти е събрал като прахосмукачка от световната инфомрежа.

Но в прекрасния нов свят ние не се различаваме особено от нашите врагове. И не защото стоим на едно и също бойно поле вече прекалено дълго време, а защото един без друг не можем.

Днес враговете имат много имена: мултикултурализъм, национализъм, либерален хуманизъм, еко-социализъм, либертарианство, капитализъм – все идеологии, които между другото имат много човешки облик и това им помага да се абсорбират светкавично от широките маси или конкретни прослойки. Защото са тук и сега, лежат върху ежедневните сблъсъци със системата и са неделима част от опита ни да ремонтираме единния си свят. Те процъфтяват, за разлика от остарелия класически социализъм, който просто не може да оцелее в ерата на хиперинформираността. Но ако Марк Зукърбърг нанесе още няколко промени в кода на своята социална мрежа, зомбито на комунизма ще дойде с гръм и трясък и ние дори няма да разберем за това, защото в същото време ще сме се концентрирали да бъдем главни герои на своя малък и объркан свят.

Вземете едни ясно изразени врагове като мултикултурализма и национализма. И двете са агресивни в своите крайни прояви, които зачестиха напоследък. Тези малоумни издънки на човешкия разум са учудващо популярни измежду западната облагодетелствана средна класа (мултикултурализъм) и широките слоеве на работническата и пенсионерска европейска общност (национализъм).

И ако първите достигнат абсурда, махайки думата „негър“ от приказката за Пипи дългото чорапче, то за вторите въпросният чернокож гражданин не трябва преминава границите на тяхната държава за нищо на света.

Но, съгласете се, ако едните ги нямаше, другите щяха да бъдат обезкръвени и безсилни. Именно силата на противодействие ги поддържа с постоянен приток на нови воини в редиците. Те заедно изграждат и поддържат единния свят.

Благодарение на настъпващата технологична ера и начина по който функционират облачните технологии, можем да се погледнем отстрани и да видим как заедно, глобално и неусетно се връзваме на някой друг алгоритъм, създаден, за да спаси света, и без да искаме ставаме още по-плоски натури. Хубавото е, че това по някакъв начин ни сближава с останалия свят. Лошото е, че последствията са непредвидими и се опасявам, че хомо сапиенс скоро може да ни изненада с някоя грандиозна глупост.

И ако и вие сте от „късметлиите“, които напоследък изпитвате повишено чувство на хаос, спрете да се връзвате. Излезте навън и потърсете някой покемон, скрит в бунището зад блока. Може пък и светът да стане с една идея по-красиво място.

Още от автора: