Ясен Деянов

Магистър по Спортна Журналистика от НСА ‘’Васил Левски’’

Източник на заглавната снимка: buildingoftheyear.bg

Четете и Втора част: Как ученическият спорт стана жертва на държавния PR

 


Неотдавна, допреди 10-на години, в България нямаше нито една модерна спортна зала и голяма част от хората смятаха, че именно там се корени проблемът за неуспехите ни в спорта като нация.

До известна степен липсата на адекватна материална база наистина може да бъде пагубна за развитието на дейност, в която и да е сфера. И спортът, разбира се, не прави изключение. Вместо, обаче, да насочи усилията си към естествения извор на нови кадри – детско-юношеските школи и училищата, държавата залитна в грешна посока. Усилия и средства бяха насочени към инвестиране в напълно ненужни многохилядни спортни зали, наречени с популярното наименование ‘’мултифункционални’’.

Така, след като дo скоро в България нямаше нито една подобна сграда, само през последните няколко години с държавни средства бяха открити няколко на брой чисто нови зали с огромен капацитет:

„Арена Армеец София“ (12 500 места) – 90 млн. лв., „Арена Ботевград“ (4500) – 7 млн. лв., „Арена Монбат Русе“ (5100) в Русе’ 55 млн. лв., „Колодрума“ (6100) в Пловдив – над 50 млн. лв., Арена Шумен (2500 места) – за 8,5 млн. лв., както и основно реконструираната зала „Конгресна“ (5500) , предвидено да струва около 5 млн. лв, в последствие излязло почти 10 млн. лв, в „Двореца на културата и спорта” във Варна.

Чети още: Спортистите, които кичеха режима с медали

През 2015 г. министърът на спорта Красен Кралев изскочи с шокиращ анонс. Оказа се, че Министерството се кани да реализира мегаломански проект на стойност около 35 млн. лв. за нов тенис комплекс в София, включващ 4-хиляден централен корт с подвижен покрив.

Изграждането му бе замислено да стане със съдействието на турската компания ‘’Гаранти Коза’’, а за локация бе избран стадион ‘’Юнак’’, намиращ се в парка ‘’Борисова градина’’. Нещо напълно излишно с оглед на факта, че тенисът в България е сред спортовете, които най-трудно привличат зрителска аудитория на живо.

Последното доказателство бе случаят, в който националният отбор за купа „Дейвис“ събра около 400 зрители по трибуните за 1000 души на сега съществуващия Национален тенис център в Борисовата градина.

Турнирът ‘’София Оупън’’ иначе представян от правителството и г-н Кралев за изключително успешен, ясно показа, че не предизвиква масов обществен интерес, когато е налице отсъствието на най-успешния български тенисист в момента. Дори и с негово присъствие, надали турнирът би бил основателен фактор, за да може една такава мащабна инвестиция да се нарече рентабилна. Всичко това неизбежно повдига въпроса за адекватността на подобна инвестиционна политика и на кое място остава общественият интерес на хората.

Като цяло едно съоръжение от такъв мащаб, неизбежно има огромни разходи за консумативи, заплати на персонал и поддръжка. Разходи, които трябва да се избиват отнякъде, да не говорим за първоначалната мултимилионна инвестиция, която също трябва да се възвърне. Това предполага още преди започване на работа по строежа да е мислено за това какви и колко събития могат да се организират в съответната зала. Да има както краткосрочна бизнес и мениджърска стратегия за експлоатацията, така и дългосрочна визия за развитие. Оказва се, обаче, че това далеч не е първото, за което се мисли.

Зала „Колодрума“, Пловдив. Източник


Най-фрапантният пример за липса на мениджърска стратегия е от най-прясно откритата голяма зала – „Колодрума“ в Пловдив. Ден след шумната и тържествена церемония в края на август 2015г., стана ясно, че

погълналото 30 млн. лв. съоръжение всъщност няма никакъв управленски план, нито дори разрешително за някои видове дейност.

Кметът Иван Тотев призна, че на практика залата няма да може да заработи поне до Нова година. Едва-две седмици след откриването бе започната процедура по провеждане на конкурс за избор на управител. Разбира се не липсваше и скандал в пловдивският общински съвет, свързан с избора на фирма-изпълнител и нейните връзки с кмета Иван Тотев.

Със споменатите дотук съоръжения, обаче, не се изчерпва устремът за строене на нови и нови. Сякаш градовете са си обявили съревнование. Все едно, ако някой остане без своя „многофункционална“ зала, ще бъде считан за втора ръка. И още преди няколко години в Бургас решиха да засенчат всичко построено досега и стартираха процедура за съоръжение за 6500 зрители на стойност 38.4 млн. лв., които ще бъдат платени от държавата. Впоследствие през юни 2018 г финансирането за строежа на спортния комплекс беше увеличен с повече от 50%, а именно с още 18 799 065 лв с ДДС.

Амбицията е залата, в която ще има атлетическа писта (нещо, което досега построените големи съоръжения не предлагат), да кандидатства за европейско първенство по лека атлетика още през 2019 г, въпреки че съоръжението още не е готово.

За подобен проект се гласят и в Стара Загора. В средата на септември 2016 г., кметът Живко Тодоров обяви, че общината работи съвместно с екип на спортното министерство „за изграждане до година на нова многофункционална спортна зала“, за 4000 посетителя, струваща около 10-12 млн. лв. „Това ще помогне на града ни да бъде домакин на още големи събития като европейски и световни първенства“, допълни кметът.

В Плевен също гледат да не изостанат. За целта градът вече получи 2 млн. лв. от бюджетната програма на кабинета „Орешарски“ от 2014 г., която бе на обща стойност 500 млн. лв. Но по замисъл, съоръжението ще струва 12 млн. и сега се търсят останалите пари.

В Смолян през август 2015 бе открита ремонтирана зала за 5 млн. лв. С милиони, по програма бяха захранени и други скъпи проекти за строеж или ремонт на зали. На Своге се отпуснаха 4 млн., на Гоце Делчев – 3.5 млн., на Ямбол – 1.5 млн., на Хасково – 1.4 млн. И дори 1 млн. лв. за потопения преди 10 години от наводнение Цар Калоян, където пострадаха 700 къщи и надали точно зала е най-важната придобивка за града.

С държавни пари (4.5 млн. лв., все още от кабинета „Орешарски“) се направи и основната реконструкция на залата в Дупница, в която играе и тренира волейболният шампион „Марек Юнион Ивкони“. Затова, поради ремонтните дейности, преди няколко сезона, тимът провеждаше домакинските си срещи в Сливница. Там, защото през август 2014 г. в градчето бе открита зала за 1200 зрители на стойност почти 7 млн. лв., платени по „Програмата за развитие на селските райони”.

Чети още: По-малко романтичен ли е футбола или просто си остарял

Впрочем, по подобни програми доста други общини също влязоха в графата „престижни“, след като се сдобиха с „многофункционални“ съоръжения, макар да не е ясно как точно ще ги поддържат. Като Белоградчик, където откриха зала с 520 места, финансирана с 4.3 млн. лв. от Държавен фонд „Земеделие“ и обясниха, че придобивката щяла „да привлече спортни отбори и гости в града, което ще стимулира туризма“. В Петрич пък на 1 септември 2015 г., тогавашният министър на икономиката Божидар Лукарски откри зала, наречена по модерния тертип „Арена Петрич“. Тя има 650 седалки и струва 3 млн. лв., дошли от проекта „Подкрепа на масовия спорт в трансграничния район на община Петрич и община Серес, Гърция“.

С „многофункционална спортна зала“ се сдоби дори и Панагюрище. „Арена Асарел“ (2000 седящи места), както подсказва името, е построена със съдействието на фирмата „Асарел Медет“. Но и тя заявява амбициозна програма, понеже „отговаря на всички изисквания на международните спортни федерации и техните стандарти и критерии за провеждане на световни и европейски първенства“ (цитат от сайта на залата).

В Правец „Лукойл“ смята да строи огромен спортен комплекс, най-вече за баскетболния „Академик“. Същевременно на 10-ина километра е „Арена Ботевград“.

В Мадан пък бутнаха старата зала и правят нова за 4.3 млн. лв.

Има още и още такива проекти – в развитие или вече осъществени. И това не може да не изведе на преден план въпроса – кому са необходими „многофункционални спортни зали“ едва ли не във всеки град?

Бъдещата зала в Стара Загора. Идеен проект


И без човек да е професионален спортен мениджър, е наясно, че такива съоръжения изискват скъпа поддръжка и това ще направи наемите непосилни за ежедневни занимания и тренировки на деца, ученици, местни или регионални спортни отбори. Аргументът със строежа на зала специално за европейско или световно първенство звучи несериозно. Тогава каква е ползата от подобна мегаломания? Брошка в ревера на съответния град? Или нечия далавера покрай милионното строителство?

Болезнената истина за тези ‘’практични’’ многофункционални зали е, че почти всички работят на загуба от самото си начало.

Друг проблем е тяхната същинска обвързаност със спорта. Единици са клубовете в България, които могат да си позволят да плащат наеми за подобни многохилядни зали, като дори и да го платят, възвръщаемостта от билети ще бъде нищожно ниска, поради занижения интерес на зрителя към българския спорт и посещаемостта на спортни събития като цяло.

В последните години се забелязва категорична тенденция на Запад, където голяма част от развитите страни започнаха да отказват домакинства на големи спортни форуми, именно поради невъзможността за възвръщаемост на вложените средства и нискоблагоприятния социален ефект, който тези големи спортни форуми имат върху населението.

Вместо това се влагат средства и усилия в създаване на спортни площадки, салони и съоръжения, насочени към спорта за всички, а не към професионалния спорт.

Само през последните няколко години България прие домакинство на редица големи спортни форуми, за които и плати огромни суми:

  • Европейско първенство по волейбол за мъже – 2015 г
  • Европейско първенство по карате – 2016 г
  • Европейско първенство по бокс за жени – 2016 г
  • Световно първенство по самбо за мъже и жени – 2016 г
  • Европейско първенство по таекуондо – 2017 г
  • Европейско първенство по ММА – 2017 г
  • Световно първенство по батут – 2018 г
  • Световно първенство по художествена гимнастика – 2018 г
  • Световно първенство по волейбол за мъже – 2018 г

За 2019 пък се състояха или предстоят:

  • 8-10 март: Световно първенство по шорттрек за мъже и жени – Арена Армеец
  • 12-14 април: Световна купа по художествена гимнастика – Арена Армеец
  • 12-15 август: Бадминтон – олимпийска квалификация и открит шампионат на София.
  • 13-15 септември: Таекуондо Балканско първенство и др.(Не са споменати многобройните през последните години балкански, европейски и световни домакинства в България, за юноши и младежи в различните видове спортове)

Да не забравяме и бомбастичната новина, която предизвика много дискусии и породи редица въпроси в спортните ни среди. България се готви за обща кандидатура с Гърция, Сърбия и Румъния за домакинство на Евро 2028’ и Световното първенство по футбол през 2030г. За целта в страната трябва да бъдат наново изградени 4 на брой нови стадиона.

В момента нито един от стадионите в страната не отговаря на критериите за срещи от подобен ранг. Дори Националният стадион ‘’Васил Левски’’ изостава сериозно във всеки един аспект от изискванията, които ФИФА има. Избраните градове за евентуални нови стадиони са София, Пловдив, Варна и Бургас. Капацитетът на стадионите ще бъде не по-малък от 40 000 места.

Калкулирането на цената на всяко едно съоръжение става на база цена на ‘’седалка’’. Според проучванията на БФС и ММС, в нашия случай цената за един 40 000 стадион, ще бъдат необходими около 1000 евро на седалка. С проста сметка можем да установим,че това ще бъдат около 40 млн. евро за един стадион и приблизително 160 млн. евро за четирите съоръжения.

С други думи, ръководителите на българския спорт, с покровителството на управляващите стартират едно начинание със съмнителна социална и икономическа обществена полза.

Преди да се юрнем да инвестираме държавни средства за подобни грандиозни проекти е редно да се запитаме:

  • Колко пъти на година се пълни сегашният Национален стадион ‘’Васил Левски’’, който е с капацитет равен на планираните за бъдещ строеж стадиони?
  • Имаме ли достатъчно силен национален отбор по футбол, който да пълни 4-те стадиона в цялата страна по време на надпреварите, в които участва?
  • Имаме ли толкова силно клубно първенство, което да може да се похвали всеки кръг с посещаемост от поне 15 000-20 000 зрители на няколко мача?
  • Какво ще стане със стадионите след края на големите форуми като цяло?
  • Как ще се издържат? Има ли план за самоиздръжка на съоръженията? Или и те ще станат скъп паметник на културата, каквито вече видяхме след в Атина след Олимпиадата през 2004, в Пекин през 2008, Рио 2016?

Предстоят вложения от над 300 млн. лв за напълно необоснована инвестиция, както в икономически план, така и в социално-обществен. Парите от джоба на всеки гражданин в страната за един необосновано скъп и ненужен накит в спорта. Средства, които могат да бъдат вложени в една много по-разумна и рентабилна насока – в училищата, сред децата, подрастващите, младежите.

ВИЖ ОЩЕ: СНОУБОРДЪТ ПРЕЗ 90-ТЕ: КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО

През 2014 г. в СОУ ‘’Отец Паисий’’ в Мадан бе построен чисто нов физкултурен салон след финансиран проект от Министерството на младежта и спорта на стойност 466 000 лв. През 2015 в Бургас в ОУ ‘’Княз Борис I’’ за 1,5 млн. лв бе изграден още по-мащабен и луксозен физкултурен салон. Добри примери, но единични.

Остава въпросът каква е причината държавното финансиране да не отива именно в тази посока: липса на достатъчно финанси в спорта в България, или липса на интерес от страна на управляващите? Или интерес насочен в грешната посока.

Интерес за строеж на стойност над 300 млн.лв на абсолютно ненужни 4 футболни стадиона, вместо построяването на над 250 на брой нови физкултурни салони в училища в страната и закупуване на оборудване за поне още 50 такива.

Четете и Втора част: Как ученическият спорт стана жертва на държавния PR


Заглавието е на редакцията. Оригиналното заглавие на автора е: „Мултифункционалните зали и луксозните стадиони” – начин за развиване на спорта или просто една „скъпа верижка” на суетата?

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!