от Ивайло Дончев

В края на миналата година ви информирахме за първата книга на нашия автор и приятел Ангел Иванов. Сборникът с разкази, кръстен „Техническа проверка“, вече заживя живота си чрез различни представяния из страната, наличност в най-големите книжарници и, разбира се, с присъствие във все повече хорски библиотеки. Книгата можете да си купите тук, а какво да очаквате от нея надолу ще ви разкаже друг наш автор и приятел – Ивайло Дончев.

Дебютният сборник с разкази на Ангел Иванов, „Техническа проверка” (изд. „Скалино”, 2018 г.), съдържа близо петдесет истории, докосващи се до твърде много прояви на реалността, че да бъдат обхванати от един кратък обзор. Поради липсата на претенция за изчерпателност, тук ще спомена само онези от тях, които, струва ми се, заемат централно място в книгата; останалите само ще маркирам: това са детството, младостта, футбола, консумеризма, приятелството, семейството, животните, храната… Изброяването може да продължи. Много рядко някоя от изброените теми обаче ще присъства самостоятелно, без да граничи, се пресича с или бъде погълната от Жената, Пътят, Вярата или Любовта. Последните четири са плътта и духа на „Проверката”, без които Смисълът би се дематериализирал.

Жената

фигурира в целия спектър от проститутката до богинята: като обект и субект на завоеванието; като родната земя, която познаваме наизуст и чуждоземна екзотична мистерия; вечна и мимолетна; интуитивна, наивна, луда, лукава; като майка или непозната закрилница. Нейното съвършенство не се корени в познати културно обусловени представи за това какво е красиво и добро, а в отказа от тях. В непринудения жест, с който се изтръскват трохите чипс, останали на дъното на пакета („Преди полета”). Авторът – къде от първо, къде от трето лице – я познава лично и отблизо или я гледа скришом и отдалеч; понякога хищнически, друг път – боязливо смирен пред могъществото ѝ.

Прочети един от разказите в „Техническа проверка“: „Пликовете“

Пътят

присъства в две форми: физикогеографска и душевна. Без значение дали действието се развива в Румъния, Израел, Южна Корея или по родните планини и Черноморие, външният аспект, движението от една точка към друга, макар често да е подплатен с любопитни културологични наблюдения, е в повечето случаи фон на далеч по-вълнуващи вътрешни процеси. В известен смисъл „Проверката” поставя знак за равенство между него и Живота. Той е безкрайното лъкатушене между истина и самозаблуда, любов и его, добродетел и падение. В която и от двете крайности да попадне авторът-герой, той нито ще се опияни и самозабрави, нито ще погледне на себе си с разрушителна самокритичност. Ако извърши добро – ще се пошегува със себе си, за да не се вземе насериозно. Ако съгреши – ще каже, че „Нормалността е спирка по Пътя” („Поморие”).

Това смирено разбиране за противоречивото му поведение произтича от

Вярата.

Следвайки така зададената линия на разсъждение, връзката с небето се оказва онова, което привързва към земята и прави „летенето в облаците” невъзможно. Православното християнство е основният източник на ценностен тон в книгата – понякога съвсем открито, друг път – имплицитно. Авторът, без да може да бъде обвинен във войнствена кръстоноснопоходност, бидейки Ангел, е, в известен смисъл, воин на Христа. Това няма да се хареса на крайните атеисти, които по всяка вероятност ще са основните критици на „Проверката”. Струва ми се обаче, че дори те могат да намерят предостатъчно удоволетворение от четенето на онези разкази, в които не мирише на тамян.

Още от Ивайло Дончев: Фейсбук е множител на отчуждението и конформизма

Любовта

е думата, с която най-много се проституира в съвремието и Ангел Иванов добре си дава сметка за това, като не я изтърква от употреба. Тя е спойката, без която нито Пътят, нито Вярата, нито Животът биха били възможни. Авторът не се опитва да открива някаква топла вода, а цитира неколкократно Първо послание на апостол Павел до коринтяните: „щом любов нямам, нищо не съм”. Тези думи се срещат на доста места в „Техническа проверка”, включително в едноименния разказ, дал името на сборника, и спокойно могат да бъдат счетени за смисловото ядро на книгата.

Разнообразието от теми далеч не е единственото достойнство на този дебют. Авторът умело борави с литературни похвати и глаголни времена; разказва от първо и трето лице – в общия случай без да осъжда; винаги с любопитство, понякога – съчувствено, друг път – присмехулно. Чувството му за хумор не е самоцелно и насилено, а искрено, и не държи сметка за политическата коректност; проникновена е социалната критика („Странният случай на Брейвън Столк”, „Опашките на дявола”). Героите, без значение дали стъпват на реални познанства или са продукт на ума му – са винаги психологически правдоподобни. Най-много от всичко обаче впечатлява необикновеният усет към детайла. Сякаш авторът има дистанционно, с което може да слага живота на пауза. Така цеди докрай впечатленията, които и най-обикновената ситуация му предлага, за да я предаде впоследствие по необикновен начин.

Още из „Техническа проверка“: Опашките на дявола

„Техническа проверка” можеше спокойно да се казва и „Форми на живот”. Трудно би било в триста страници да бъдат набутани повече от тях. Тя е проверка на най-фината техника, човешката душа: ако имате отношение към Словото и Живота – по всяка вероятност ще я обикнете.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете клин в Patreon!