Опашките на дявола

Монахини се молят пред надпис "Разпродажбата свършва днес" - графити произведение, приписвано на артиста Банкси
от Ангел ИВАНОВ

Днес е Черният петък“ (BlackFriday) в САЩ. Това по традиция е петъкът след Деня на благодарността, който от своя страна се празнува в последния четвъртък на ноември.

Въпросният петък всъщност е най-пазарният ден в годината, тъй като тогава официално се откриват коледните покупки. За да се възползват максимално от консуматорския бяс, големите вериги отварят много рано сутрин или дори още през нощта. Много работодатели са склонни да дават свободен ден на служителите си, които отрано застават на опашките за ограничените коледни промоции. В интернет могат да се видят шокиращи кадри на тълпа агресивни потребители, които се бият помежду си за заветната намалена стока.

Този съвременен феномен постепенно зарази целия интернет (заради онлайн търговията) и практически почти целия свят: човеци прегазват човеци край плъзгащата се врата заради система за домашно кино. Две  възрастни жени се  млатят заради сешоар. Младо момче изпада в транс пред намерения кивот на собствения си живот – видеоигра.

В същия нездрав дух, наскоро излезе дългоочакваният нов модел смартфон на може би най-популярната марка. Това ме накара да изровя този свой текст, който написах преди години, когато по-преден модел на същия смартфон предизвика отново опашки и безредици.

***

Живеем в свят, в който чакаме джаджа като предстоящо дете. Чакаме машина, както се чака човек. Обичаме машина, както се обича човек…

Нов модел смартфон предизвика истерия сред купувачите-консуматори.

Чакането е голяма работа. Чакането като идея и акт. Когато очакваш нещо хубаво с вълнение в относително здравото си тяло. Например очакваш момичето да се появи отново на отсрещната тераса. Или слънцето да изгрее след следобеден порой. Или ти предстои славна вечер сред приятели, светлини, случки и картини от нощния град. Същото е, когато редиш раницата за пътуване; когато слизаш по стълбите към чакащата долу любов; когато се качваш към потайна таванска стая в непозната земя. Когато след малко ще изкарат насъщния от фурната в тъмната утрин. Дори когато чакаш Годо. Очакването … Всъщност целият ни живот е Очакване на Истинския смисъл.

Банер-На-Тениски

А сега чакаме нов модел смартфон с добри характеристики.

В Берлин желаещите да си го купят чакаха на опашка 6 дни. В Париж клиентите се редиха пред магазините в колона, продължаваща цели 3 пресечки. Десетки души се събраха в близост до операта, приготвени за преспиване, въпреки прогнозата за дъжд. Някои са носили одеяла и столове за кемпери.

Повече от 400 души са чакали в централния бизнес район на Сидни в продължение на около осем часа преди отварянето на магазина.

Баси, дори не дочакаха Black Friday,  за да чакат на опашки.

Ето какво казва Сачилиса Саичики, 45-годишен японец, който ръководи свой собствен бизнес и е лагерувал извън магазина в токийския квартал Гинза най-малко шест пъти преди това: “Застанах на опашка преди пет дни. Бях с група от 10 човека и се редувахме да излизаме за храна и за връщане у дома за по един душ. Спах тук, лежейки на една картонена кутия.”

Бих се наредил сред чакащите на опашките по световните мегаполиси и бих попитал самото човечество: “Какво чакаме, хора? Началото или Края? Добра дума? Любов? Спасител? Кого чакаме наистина? Да не би да е красиво дете, което ще ни прости всичко с усмивка? Да не би да е гласът на магьосника от Оз, който ще ни даде вълшебни червени обувки, за да се приберем у дома? Или приливът, който ще изхвърли на брега древни пророчества, записани на пергамент и затворени в бутилка? Или пък ще се роди Нов Голям Поет? Кого очакваме? Какво чакаме? Защо не спим, не ядем и не се къпем? В името на какво чакаме и умираме …“

Сетне бих се отделил от опашката и бих застанал в кътчето на ораторите в Хайд Парк, на последното стъпало към Сакре Кьор в Монмартър, с лице към града и с гръб към храма (дано Бог ми прости и ме подкрепи), или ще се кача на Джомолунгма (ще помоля Боян Петров да ме заведе, макар той да има върха за комерсиален), а защо не и сред снеговете на Килиманджаро (където тъжно умират героите на Хемингуей), а може и някъде из Родопите, например Кръстова гора …

Изобщо, ще се кача на последната световна скала, малко прашна и ронеща се, където лешоядът още кълве дроба на Прометея и където котенцето, което ще стане Цар Лъв, е представено на вселената. Ще въздъхна след усилието, ще обърша с ръкав потното си чело, ще вдигна очи към хоризонта и ще кажа:

“Смартфонът няма да ви направи щастливи, приятели. Няма да запали огньовете на далечното било, за да е красиво. Няма да шупне вълните на пяна, за да е лято. Няма да се смее като дете на игра със сенки. Няма да ви изпоти ръката от държане на нечия друга. Няма да ви свърже с апостолите на истината. Няма да бъде едър дъжд, който тупва челата и погледите нагоре. Няма да пусне в стаята хладта между отворените прозорци в непоносимо горещ ден. Няма да ви каже къде е чешмата в селото на праотците. Няма да преброи облаците, когато небето е съвършено синьо. Няма да преброи птиците, когато се завръщат. Смартфонът няма да ви обича …

И ти, Сачилиса, 45-годишен японец, който ръководиш собствен бизнес и цял живот лагеруваш пред магазините, какво чакаш, бе, джанъм?! Защо не станеш от спечената картонена кутия и не отидеш да полетиш с парапланер някъде над Сапоро. Защо не си купиш аквариум с големи красиви риби, които да наблюдаваш по цял ден? И не гладувай, ами вземи изяж дузина вагаши! Впрочем, помниш ли как “50-имата от Фукушима” твои сънародници не чакаха заповед и на своя отговорност влязоха в авариралата ядрена централа, за да спасяват животи с риск за своите. Днес те продължават да умират тихо. Ракът и левкемията не са хубави стоки, Сачилиса. Не ги продават в лъскави, бели кутии. А ти какво чакаш, бе, да те еба!? Къде е самурайският ти меч? Подпрял си го на стената. Вместо меч – смартфон! Самураи със смартфони, това е светът днес.

Отхапахме ябълката и ще повръщаме.

Какво чакаме!?”

След това ще си пристегна обувките, ще сляза от скалата и ще отида на кино.

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *