„На която и да е оперативка в партия или институция, където се говорят различни неща и се обсъждат различни варианти, ако запишете едни 10 минути, ще извадите и по-големи новини.“

Това е част от коментар на депутатът от ГЕРБ Тома Биков по случая „Ало, Банов съм“, направен в интервю за БНР.

Изказването на Биков дойде в късните следобедни часове на поредния „скандално“ натоварен ден в българската политика и журналистика.  Беше сигурно 50-ото изказване на политик по темата и второто от този конкретен човек. Не направи впечатление на никого, защото „не съдържа новина“, а грозната и добре известна на всички истина, която политическата класа дори не се опитва да крие. А като ей така я прочете човек, може би, е поне малко притеснителна?

Същественото по вчерашния случай – депутатката от БСП Елена Йончева, по професия журналист, обвини културния министър Боил Банов в злоупотреба с власт, лишила държавата от поне 700 000 лева. Йончева пусна аудио запис от 2016 година, на който се чува как „Банов съм“, тогава зам.-министър, предполагаемо дава по телефона указания на фирмата-изпълнител на скандалния проект „Антична Сердика“, за да бъдат избегнати 700 бона неустойки за просроченото му изпълнение. Главният прокурор Сотир Цацаров нареди проверка на случая още преди Йончева да беше приключила пресконференцията. Банов обидено отговори, че не е спирал никакви неустойки и държавата си води неприключило дело за парите. Официалната и неофициалната развръзки по случая предстоят.

Чети още: Защо никой не пита шофьорите за пакета „Мобилност“?

Може би най-непосредствената ще е отговор на въпроса дали Банов ще си подаде оставката. При катастрофата в Своге през есента видяхме министри на ГЕРБ да капят при далеч по-косвени провинения. От друга страна, влязохме в изборна година и всяко „даване на задна“ от страна на премиера, каквото ще е евентуално изгонване на културния министър заради обвинения от БСП, може да стане причина за загубени евроизбори през май и предсрочно прекратяване на трети негов мандат. По такъв показател Бойко Борисов сигурно ще е някакъв вид рекордьор, без да сме се ровили изрично в калните анали на българската политика. Към тази съдба по-сигурно го водят националистическите му коалиционни партньори, чието поведение и отношения, лакатушещи между подигравателна наглост, лицемерие и откровена простотия, вероятно са важни фактори за поддържането на нивата на емиграция.

Но да се върнем към днешната политическа „Бомба“, ако се изразяваме като Корнелия Нинова (може би е притеснително, че лидерката на опозицията използва речника на най-проблемните информационни източници в страната?). По-точно на изказването на Тома Биков, с което започнахме.

В горните няколко параграфа се съдържа поредната „политическа хроника“, в случая провокирана от записа с Банов. Четейки или пишейки за „политика“, вниманието ни най-често е ангажирано от „скандали“ и „интриги“. Това са по-сериозни или по- полвинчати обвинения в корупция и шуробаджанащина, както този случай; „парламентарна математика“ – кои партии подкрепят еди-кой-си-закон и защо – отговорът рядко е в идеологията им, ако изобщо имат такава; просташки изказвания и спорове – честа причина са малцинствата или сложни теми, като неравенствата или полово-базираното насилие; размяна на обиди между институции или отделни личности управляващи, или тези на президента и ГЕРБ.

На журналистите ни се налага да титулуваме незаслужено тези противни отношения като „политически диалог“, „политическо говорене“. Защото ги практикуват политици и с това кофти човешко поведение реално се управлява страната.

Чети още: Знае ли Каракачанов какво се случва в Афганистан?

Съществува големият „слон“ в общата стая  – „политиката“ е комбинация от оправдания за административни гафове и разрешаване на бизнес спорове, с легален и нелегален характер. „Кой е виновен“ и „Къде ще отидат едни пари“ са ключовите въпроси на нашето съвремие, от масовата и частната приватизация до фалита на КТБ. Разменените реплики в телевизионни студия само галят повърхността.

Истинските отговори всъщност се казват на едни оперативки, на които никой не записва. Или пък някой записва, но ще си трае докато не му откажат парите или докато главният прокурор не му звънне да извади делото от шкафа.

Точно това ни казва в прав текст депутатът от ГЕРБ Биков, който сам по себе си е интересен случай на фурнаджийска лопата. „Пф, т’ва ли ви е новината? Аз ако запиша 10 минути от някоя оперативка ще ви побелеят косите.“ Много журналисти могат да кажат същото за неща, които са чули от хора с власт „оф дъ рекърд“ – неофициално, при спрян микрофон.

Ето и в какъв контекст Биков каза това за оперативките – някой предполагаемо е записал Боил Банов. Йончева предизборно ви го съобщава, но прокуратурата ще каже истински ли е този запис и какво означава. Престъплението се доказва в съда или, хайде, поне с обвинителен акт. Обиденият Банов пък дори не отрече, че това е неговият глас на записа. Прокуратурата да каже ощетена ли е държавата.

Което ни насочва към още два „слона“. Най-напред, прокуратурата е тяхна. Чат-пат са необходими жертви като семейство Баневи или Живко Суджука, но това е, защото са останали без гръб. И изобщо не е сигурно, че дори и те ще влязат в затвора, тъй като наличните „послушни“ прокурори не се славят с професионални качества. После, Йончева, социалистка, която не се срамува да използва офшорни фирми в бизнес отношенията си, реално просто си движи партийните предизборни интереси.

Чети още: Зимата на нашето неравенство

Нейната партия си прецака предишното управление заради една кофти оперативка през лятото на 2013-та, на която бившето й гадже казал  нещо от рода на „Избираме го или пада правителството“.

Нямаме запис от нея, но какво толкова щеше да промени записът? Като с Ларгото. Изчезнали били 700 000. Не вярвам! На онова същото място, което струваше 16 милиона лева, изглежда като направено с фалшиво „Лего“, върху древноримските плочи е видимо изписан телефонът на производителя им, а плексигласовият таван тече? Само за там не бих предположил!

Политическата класа е наясно, че й знаеш магариите. Знаеш какво става на оперативките, който и да е на власт. Наясно си и че на политиците не им пука, че знаеш, затова и омазаните обяснения са доста скучни и интересуват все по-малко хора. Ефектът от тридневни чудеса, в които няма трупове и не става въпрос дори за 1 милион лева, има доста мимолетен потенциал да разклати тази стабилност. Това не е новина.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Константин Мравов в Patreon!