Калоян КонстантиновКатастрофалните събития, които се развиват в Донбас, привлякоха правдивия гняв на Запада и нови санкции срещу Русия.
Възмущението срещу превърналата се в традиция агресия на Москва не е без своите основания. Усети ли, че някоя държава започва да се изплъзва от желязната му хватка – Кремъл подклажда или инсценира въоръжен конфликт, който трайно да дестабилизира въпросната страна и да я постави в тотална зависимост от Москва.
Същата стратегия се ползва и за „опияняване на масите“, когато вътрешната ситуация в Русия започне да се влошава. Болшинството руснаци живеят в отчайваща мизерия дори по българските стандарти, нo си струва в името на великото отечество, което от 1917 г. досега не спира да громи всякакви реални и измислени врагове.
Така през 1956 г. и 1968 г. потушава въстанията в Унгария и Чехословакия, през 1979 г. нахлу в Афганистан, а последните 30 г. успешно прилага една и съща тактика в Чечня, Грузия, Таджикистан, Армения, Азербайджан, Молдова, Беларус, Киргизстан и Украйна. Нараства през последните години и стратегическата военна намеса в Сирия, Централноафриканската република и Мали.
Всички знаем, че руснаците са „лошите“. Но нима това означава, че ние сме „добрите“? Как, въпреки цялата си прелест, богатство и справедливост, Западът среща такъв сериозен отпор по земното кълбо?
Западът създаде свят на нестабилност, омраза и война
След края на Втората световна война – и особено след края на Студената война – Западът, начело с Щатите, тотално доминира земното кълбо. Но вместо да използва силата си, за да стабилизира континентите и да спомогне за просперитета им, той прави точно обратното. Сее разруха и нестабилност, за да може да черпи от ресурсите им и да забогатява. Свидетелствата за това са десетки:
– Варварското изпепеляване на Виетнам в продължение на 20 години;
– Инвазията на Куба през 1961 г.;
– Инвазията на Панама през 1989 г.;
– Незаконните натовски бомбардировки над Сърбия и подкрепата за независимостта на Косово през 1989-1999;
– Катастрофалното клане в Афганистан, продължило 20 години до срамната поражение преди месеци;
– Безумното и изфабрикувано с фалшиви документи сриване на Ирак със земята през 2003 г., което доведе до възхода на тероризма и „Ислямска държава“;
– Бомбардировките над Либия, които хвърлиха държавата в кървава гражданска война през 2011 г.;
Десетки преврати, инсценирани или подкрепени от САЩ
Това са само по-големите военни намеси и конфликти, а дори не споменаваме десетките случаи, в които ЦРУ и Вашингтон участват в преврати и смяна на режими, които те считат за неприятелски, а в много от случаите просто не искат да са американски марионетки.
Някои от най-известните са в Иран през 1953, Чили през 1973, Боливия през 1971, Бразилия през 1964, Доминиканската република през 1961, Лаос през 1960, Ирак през 1963, Египет през 1952, Гватемала през 1954.
Редно е отбележим и френската война в Алжир в средата на миналия век, която отнема живота на близо 2 милиона души, както и геноцида в Руанда, при който биват избити над милион души, предимно с мачетета. И при двете Западната реакция или опит за прекратяване са незначителни.
Или пък благосклонния поглед и дори подкрепа за режими, които активно спонсорират тероризма по света (като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) или извършват ужасяващи престъпления срещу собствения си народ (като Израел, Китай и Египет).
Наистина ли сме добрите?
Разбира се, геополитиката е много по-сложна от няколко реда. Но е редно да се запитаме за трети пореден път в този текст: дали наистина ние сме добрите? Само допреди година Вашингтон подклаждаше напълно несправедлива война срещу Иран, но изглежда, че никой не беше готов да наложи санкции срещу Щатите, ако се беше стигнало дотам? Точно както не се случи с престъпната война в Ирак, в която даже се включихме.
Сега сме тръгнали да се възмущаваме срещу агресията на Русия. И с право, както вече бе отбелязано. Но и с не малка доза лицемерие. Войната е война независимо дали се води от „нашите“ или от „вашите“. В 21 век, когато сме на крачка от необратима природна катастрофа, а финансов трус в единия край на планетата може да доведе до цунами в другия – да водиш война е безумие!
Накрая нека завършим с виц, защото добре, че е шегата, за да си кажем истината:
Попитали вожда на едно диво племе, какво е щастие? „Щастието е да нападнем вражеското племе, да убием мъжете, заграбим земите и поробим жените“, отговорил вождът. А на въпроса, какво е нещастие, той отвърнал: „Нещастие е вражеското племе да ни нападне, избие мъжете, заграби земите и пороби жените ни“.
Колко удивително си прилича нашият собствен начин на мислене с тази проста житейска философия…
