Никол КишкинКато общество е напълно естествено да искаме да документираме себе си. А за творците разказването на истории за реални лица и събития винаги е било артистично предизвикателство. Чрез такива филми актьорът може да се вживее в мисленето на минали или настоящи влиятелни личности, а режисьорът е изправен пред предизвикателството да пренесе отминало значимо събитие в съзнанието на съвременния зрител.
В това се крие сериозна трудност и тънкост. Историческите филми разказват история, а не я отразяват. Това личи от предупреждението, което получаваме преди почти всеки такъв филм – „основаващ се на истински събития“…
Ключов аспект от работата на автора е да създаде завладяващ разказ, който да се хареса на широк кръг от хора, за да се постигне максимална печалба и въздействие на прочита му. Реалният живот обаче рядко следва подредена последователност като по сценарий. Следователно всяка история, която се разказва във филм, трябва да бъде малко или много променена в сравнение с оригиналните събития, за да стане достойна за IMAX.
Въпреки това режисьорите рядко информират публиката си кои точно части са променени, което оставя повечето зрители в неведение за потенциално важни подробности от живота на човека, за когото току-що са гледали филм. На екрана не се появява никакъв предупредителен надпис, когато дадена сцена е драматизирана и по този начин се отклонява от действителните събития.
Това драматизиране на реалния живот обаче бледнее пред факта, че често пъти детайлите във филмите, базирани на реални събития, са просто измислени или няколко души, които са били част от истинската история, са обединени в един-единствен, по-ефективен персонаж.
Филмите до голяма степен са художествена измислица, независимо от реалността на събитията, които се опитват да изобразят.
„Смело сърце“
Мел Гибсън в „Смело сърце“
Може би един от най-известните примери за огъване на факти (ако щете) във филм е „Смело сърце“ (1995). Интерпретация на живота на шотландския борец за свобода Уилям Уолъс, „Смело сърце“ изопачава по-голямата част от шотландската история – от облеклото, боядисването на лицето и оръжията, до законите, битките и образите на исторически личности. „Смело сърце“ е широко признат като 100% художествена измислица, макар и „базирана на реални събития“. Примерите за подобни ленти са стотици.
Летният хит
В контекста на последните събития в киното, чийто акцент е лятната премиера на биографичния филм „Опенхаймер“ (2023), е изключително важно да сме наясно с изопачаването на исторически събития за целите на филмовата естетика. Филмът разказва историята на Дж. Робърт Опенхаймер, директор на лабораторията „Манхатън“ в Лос Аламос през 40-те години на ХХ век. Физик, известен като „бащата на атомната бомба“. Въпреки че е „базиран на реални събития“, филмът пропуска важни подробности.
Например „изоставената пустиня“, която Опенхаймер използва като полигон в Лос Аламос, е град с училище и коренно американско население. Благодарение на групи като Indigenous Action вече знаем, че през 1942 г. американската армия е дала на 32 испански семейства от платото Пахарито 48 часа, за да напуснат домовете и земите си за да построят лабораторията, в която ще бъдат създадени първите атомни бомби в света.
Сцена от филма „Опенхаймер“ с Килиън Мърфи, в ролята на Робърт Опенхаймер
Освен това филмът сякаш предполага, че хората не са забелязали експлозиите насред пустинята. Въпреки че кинематографичният шедьовър на сцената не излиза отвъд учените и военните, които наблюдават теста „Тринити“ на различни разстояния, яркостта, звукът и разтърсването, причинени от взривната вълна, не са останали незабелязани в района. Според местни доклади силата чупи прозорците в близките градове, а в Амарило, Тексас, жителите могат да видят светкавицата от над 450 км. (280 мили). Според ново проучване тестът „Тринити“ допълнително е създал облак от радиоактивни отпадъци над населените места по посока на вятъра от Лос Аламос и в 46 щата.
Опустошително
Въпреки че Кристофър Нолан твърди, че феновете са напуснали киносалоните „опустошени“ от представянето на теста във филма, той пропуска факта, че „Тринити“ е само първата от стотиците ядрени бомби, взривени на американска земя, и едва през 1992 г. САЩ взривяват последната. Радиацията, освободена от тези събития, отравя поколения американци, които живеят в района.
Първият полеви опит на САЩ с ядрено оръжие на суша
Друга пропусната важна подробност е, че три седмици преди бомбите да бъдат пуснати над Хирошима и Нагасаки, десетки учени, работили по проекта „Манхатън“, подписват петиция до президента Хари Труман, в която го молят да преосмисли пускането на бомбите, за чието създаване са помогнали. Освен това те поискали първо да се даде възможност на Япония да се предаде. Петицията е подписана от 70 учени, но се твърди, че Труман никога не я е видял, защото Опенхаймер я е скрил.
И накрая, докато моралната борба на Опенхаймер често е преувеличавана, тази на Нилс Бор е подценявана. Когато Бор посещава базата през 1943 г. и обмисля последиците от скоро разработената А-бомба, той не одобрява използването на бомбата от Съединените щати срещу противниците им – Германия или Япония.
Бор мисли за значението на А-бомбата във военните и следвоенните отношения между САЩ и СССР, както и за възможността разработването на такова мощно оръжие да помогне да се убедят нациите, които в крайна сметка се страхуват от война с атомна бомба, да се стремят към колективен мир. Нолан, в голяма степен изопачава мисленето на Бор и невярно представя Бор като одобряващ използването на бомбата по време на война.
Проблем ли е харизмата?
Важно е да се обърне внимание на друг основен проблем на съвременните биографични филми – този за актьорите. Най-често актьорите, които играят исторически личности в киното, са обичайно привлекателни и изключително харизматични.
Това може и да не звучи като проблем, докато не обърнем внимание на факта, че според психологически изследвания хората са устроени така, че да възприемат конвенционално привлекателните хора като притежаващи по-добри качества. Така че, когато гледаме Силиан Мърфи в ролята на Опенхаймер, независимо колко измъчен изглежда и колко вътрешно противоречив е героят му, подсъзнанието ни съчувства на него, защото той е конвенционално привлекателен и харизматичен актьор, който разиграва драматизирани и куриозни моменти, заснети с красива и скъпа кинематография и придружени от завладяваща музика – всичко това под контрола на висококвалифициран монтажист по нареждане на режисьора.
Резултатът от всичко това е, че излизаме от киносалона с подсъзнателно по-благоприятно впечатление за Опенхаймер и събитията, случили се по това време на Студената война, отколкото ако просто бяхме гледали документален филм за тях.
Скритите режисьори
Сега е моментът да споменем, че филмовото студио, което финансира и разпространява „Опенхаймер“, е NBC Universal. То е собственост на Comcast, чиито най-големи акционери са Capital Group, Vanguard Group и най-известната компания Blackrock.
Capital Group е една от най-големите инвестиционни компании в света, която притежава акции в стотици компании, включително BAE Systems, най-големият изпълнител на отбранителни услуги в Европа и шестият по големина доставчик на Министерството на отбраната на САЩ (DOD).
Кадър от филма „Трансформърс“, който също е подкрепен от Министерството на отбраната на Щатите
Vanguard Group е инвестиционна компания, която се отличава с това, че е инвеститор номер едно на въглища в света. Само през 2021 г. компанията е отговорна за инвестирането на 300 млрд. долара в изкопаеми горива и активно участва в проекти, пряко отговорни за унищожаването на тропическите гори на Амазонка, според групи като Amazon Watch.
Blackrock е поредната инвестиционна компания, която притежава повече акции в петрол, газ и въглища от всяка друга компания за управление на инвестиции. Тя е известна и с това, че е спечелила много проекти за възстановяване на военни зони, последно в Украйна.
Тенденцията холивудските филми да се финансират от такива инвестиционни компании и дори от Министерството на отбраната на САЩ не е нещо ново. Според уебсайта на Министерството на отбраната то „работи с филмовите продуценти от близо 100 години с двойна цел: да се представят достоверно военните истории и да се гарантира, че чувствителна информация няма да бъде разкрита“.
Това е известно като военно-развлекателен комплекс (ВРК), който включва сътрудничеството между Министерството на отбраната и развлекателната индустрия за взаимна изгода, особено в областта на киното, мултимедията, виртуалната реалност и мултисензорната разширена реалност. Примерите за този ВРК включват:
„Топ Гън“ (1986)
Пример за филм, повлиян от Министерството на отбраната, е франчайзът „Топ Гън“. Документирано е, че министерството не само е подкрепило продукцията и е предоставило ценни технологии (всички тези самолети не са били евтини), но и е направило промени в сценария.
Лентата, която излиза по време на втория президентски мандат на Роналд Рейгън, оказва огромно влияние върху американското общество. След появата ѝ на екран се съобщава, че кандидатурите за военноморски летци са скочили с 500 процента.
Кадър от филма „Топ Гън“
Вербовчиците от военноморските сили се възползвали от интереса на младежите и организирали щандове пред кината, за да набират новобранци, надъхани от филма. В интервю за Playboy през 1990 г. самият Том Круз заявява, че „някои хора смятат, че „Топ Гън“ е десен филм за популяризиране на Военноморските сили. Но аз искам децата да знаят, че войната не е такава“. Иронично кимвайки към бъдещето, Круз добавя още: „Ето защо не продължих и не направих „Топ Гън II“, „III“, „IV“ и „V“. Това би било безотговорно.“
Въпреки фактът че Министерството на отбраната се е възползвало от патриотичния стимул, който оригиналният филм даде, не е изненадващ, участието му в забавянето на продължението на филма е много по-шокиращо.
По времето на премиерата на филма американската армия била изправена пред множество скандали, свързани със сексуални посегателства. За първи път проблемът става публично достояние през 1991 г. със скандала „Tailhook“, при който близо 100 жени са били нападнати от военнослужещи от флота.
Разследването на скандала от страна на Конгреса сигнализира за „манталитета на Топ Гън“ сред военнослужещите, което допринася за отзвука, забавил продължението толкова дълго.
„Блек Хоук“ (2001)
Министерството на отбраната на САЩ засилило цензурата си върху холивудските филми след Инцидентът в Могадишу през 1993 г, при който бил свален военен хеликоптер. Това довело до продължителна престрелка, която погубила повече от дузина американски войници и стотици сомалийци.
Филмът „Блек Хоук„, в който изрично се разказва за инцидента в Могадишу, претърпява сериозни промени в сценария, които го променят изцяло, преди да бъде одобрен за излъчване. Само осем години след действителния инцидент Министерството на отбраната успява да превърне историята на своя провал във вдъхновяващ филм (разбира се, базиран на действителни събития) за военната доблест пред лицето на непреодолими трудности срещу див, безличен враг – сомалийците.
Кадър от филма „Black Hawk“
„Огнени полета“
Въпреки че Министерството на отбраната е допринесло за създаването на много холивудски филми, има някои проекти, които спира напълно. Един пример е „Огнени полета“, който никога не е бил одобрен за пускане, тъй като съдържа подробности за войната във Виетнам, които Пентагонът смята за неподходящи за обществеността.
Филмът трябваше да се базира на разказа на ветерана от морската пехота Джеймс Уеб за войната във Виетнам, който той публикува през 1978 г. През 1984 г. майор Фред Пек, тогавашен ръководител на службата за връзка с развлеченията на морската пехота, представя проекта пред „Дисни“ за възможен филм-адаптация, но му е отказано.
Това кара Уеб (който за кратко е бил и министър на флота) да напише сам сценария и сам да осигури финансиране. Когато през 1993 г. се обръща към Министерството на отбраната за съдействие за продуцирането на творбата, му е отказано поради неприемливи сцени, включително убиване на по-висшестоящи военни, използване на наркотици от морски пехотинци, екзекутиране на заподозрян член на местната съпротива и изгаряне на къщи в села.
В писмо до Уеб, представител на Пентагона дава следната причина за отказа на проекта:
„Това, че са се извършвали тези видове престъпления, е документирано, но като предоставят официална подкрепа за филма, морските пехотинци и Министерството на отбраната ще ги приемат мълчаливо като ежедневни, но достойни за съжаление, аспекти на войната.“
В отговор Уеб каза следното:
„…когато става въпрос за Виетнам, Министерството на отбраната ще подкрепя само стерилни документални филми или игрални филми, които не представляват нищо повече от нечестна пропаганда.“
„Театри на войната“ (2022)
Примерите, анализирани по-горе, се появяват в скорошен документален филм, който разкрива степента на участието на Пентагона и ЦРУ в цензурирането на филми за по-благоприятно представяне на армията на САЩ.
В „Театри на войната“ (бел.ред. – заглавието „Theaters of War“ е игра на думи, на английски „theater“ се използва и за „театър“, и за „киносалон“, и за „бойно поле“) който разкрива тъмната страна на правенето на филми, медийният професорът Роджър Стал ангажира учени, ветерани, ПР служители и продуценти в разкриването на това как американският военно-промишлен комплекс „прокарва версия на историята, която промотира военни престъпления, корупция, критика на ядрения арсенал, расизъм, сексуално насилие, убийства и изтезания“. Според документалния филм цензурата на холивудските филми от Министерството на отбраната и неговите агенции „е един от големите ПР преврати на нашето време“.
Колаж на герои на „Марвел“, поредицата има подкрепата на ЦРУ и Пентагона
Хиляди филми са одобрени или подкрепени от Пентагона и ЦРУ, а стотици са спрени. Изборът е прост: или предоставяте благоприятен имидж на американската армия и правителство, или не снимате филма си.
Последни мисли
Тъй като това лято повечето от нас седнаха в сумрачната зала или пред телевизора у дома, за да гледат „Опенхаймер“, важно е да сме наясно с интерпретация на събитията, която ни се представя.
Имайки предвид въздействието на скритите военни интереси върху филмите, който сме гледали поколения наред и ще продължим да гледаме в бъдеще, трябва да сме усърдни в изучаването на историческите събития. Преди да изгледаме с нетърпение поредните биографични адаптации и истории „базирани на истински събития“, е редно да си подготвим и доза скептицизъм. Въпреки че тези филми са безспорно забавни, а кинематографията често спира дъха, трябва да ги признаем за историческа измислица.
Каквито и да са вашите възгледи за „Опенхаймер“, не бива да забравяме думите на Indigenous Action, които не са толкова забавни: „Геноцидният колониален терор на ядрената енергия и оръжията не е забавление. Да прославяш такава смъртоносна наука и технология като драматично изследване на характера означава да плюеш в лицето на стотици хиляди трупове и оцелели, разпръснати в историята на така наречената атомна ера.“
