КлинКлинГеорги Василев е роден и израснал в София. Работи в технологична компания. Избягва да се самоопределя с политически етикети. Смята, че каузите и позициите, които заема, говорят достатъчно за него. Основател и председател на сдружението „Българската Задруга“, заради което и разговаряме с него.
Георги, разкажи ни за твоята работа като доброволец. Как започна „Българската Задруга“?
Аз съм част от една доста голяма общност в България, така наречената „синя“ общност на привържениците на футболен клуб “Левски”, и през годините различни част от тази общност са организирали много доброволчески програми и дарителски инициативи. Те са били предимно в помощ на нуждаещи се деца и от там в приятелския ми кръг се създаде традицията да подпомагаме доброволчеството като гражданска инициатива за взаимопомощ. След началото на войната през февруари 2022 г. (началото на пълномащабната военна агресия на Русия срещу Украйна от 2022 г. е продължение на войната започнала през 2014 г. бел. авт.), тази синя общност беше една от първите, които откликнаха на призивите за помощ от страна на Украйна – като даже самоинициативно някои хора закараха до там нужните медицински консумативи.
Този пример се разпространи в целия доброволчески кръг. В един момент започнаха да се акумулират много средства и подкрепа и това ни накара да създадем формално сдружение, което да институционализира тези периодични инициативи, така че дейността ни да е открита, официална и да може да се спазват законовите изисквания за прозрачност и проследимост на средствата. Целта беше и кръгът на ангажираните да се разшири извън обичайните стотина души. Така се зароди „Българската Задруга“.
Сдружението подпомага и обучение по български език за бежанци от Украйна.
Да, след създаването на сдружението и след първото ни пътуване до Украйна през март 2022 г., академия „Никола Тесла“ разбраха за нашата дейност и изразиха желание да координираме усилията си, за да подпомогнем украинските бежанци, които вече са в България. Разбира се, за нас популяризирането на българския език е особено важно, защото ние сме патриотично сдружение – в автентичния смисъл на тази дума, завещан от нашите възрожденци. Особено в сегашната ситуация, когато знанието на български език се явява средство за препитание и чрез него тези хора мога отново да си стъпят на краката след трудностите, които са преживели.
Така уроците по български бяха следващата стъпка на нашето сдружение – средства се събират през „Българската Задруга“, а преподаването се изпълнява от академия „Никола Тесла“ и техните учители и педагози. Текучеството от украински бежанци, които искаха да научат български, постоянно се увеличаваше, въпреки че паралелно с това броят на бежанците у нас спадаше.
Голяма част от украинците бежанци обаче решиха да не остават в България за постоянно. Какви са причините?
Това, че мнозинството от тези хора не искат да останат у нас е отчасти и заради направените грешки от страна на държавата, която не положи достатъчно усилия да ги задържи и интегрира. Нашата организация няма никаква връзка с държавата и не сме търсили такава. Но това, което мога да отчета, е, че държавата трябваше да създаде по-добра информационна кампания за бежанците и да работи по-активно с украинските общности, които имат корени у нас от много отдавна. Щеше да е полезно да се следи в кое населено място у нас колко бежанци има, но не просто като суха статистика от регистрациите в полицията, а като данни относно нуждите на тези хора, специализацията им, имат ли желание да работят, да учат и да останат в България.
Украинците все пак са културно и езиково близки с българите и това е сериозна основа, на която можем да си сътрудничим. Украинският бизнес, например, е много активен на нашия пазар, отварят се украински фирми, които наемат българи – това показва, че на икономическо ниво връзките ги има и те трябва да бъдат използвани, когато има нужда да се помага на хора в беда.
Руската военна агресия и трагедията за украинците може да бъде и възможност за подобряване на нашите двустранни отношения с Украйна. Става дума за огромна държава с големи пазари и очертаващо се динамично развитие след края на войната. Държава, която принадлежи към Европа и сътрудничеството с която е абсолютно задължително. Ще дам пример, за да си направите сметка на какво ниво е инфраструктурата между България, Румъния и Украйна – последното ни пътуване от София до град Лвив в Украйна беше 1100 километра, от които само 80 километра (между София и Ябланица) бяха магистрала. Показателно за свързаността на този регион и нуждата от нейното подобряване.
От дясно наляво: Георги Василев, Калин Димитров, Никола Бушняков (и тримата членове на „Задругата“) и Християн Даскалов, Директор на националния студентски дом.
Ти беше два пъти след февруари 2022 г. в Украйна – разкажи ни за тези пътувания.
-Първото ходене до Украйна – до град Чернивци, беше с цел да закараме медицински консумативи за батальона на парамедиците. По пътя ни помолиха да изчакаме майка и дъщеря бежанци да стигнат до нас, за да ги закараме в София. Това беше и причината да се решим да направим сдружението „Българската Задруга“. Тогава, след връщането ни в България и след като историята ни се популяризира от Борис Станимиров и от медиите, видяхме вълна от реакции. Част от тях бяха положителни, но друга част бяха отрицателни. На нас като хора, участвали в различни кампании и инициативи, за първи път ни се случи да получим негативни реакции за това, че сме помогнали доброволно на хора в тежко положение. Тази негативна реакция ни накара да разберем колко силни са хибридната война и руската пропаганда у нас и какъв унищожителен ефект имат за мисленето на част от българите.
Аз лично не бях наясно с проблемите на Украйна преди 2022 г. , с детайлите на конфликта, започнат от Русия през 2014 и последвалите събития. След първото ми пътуване до Украйна осъзнах колко силен е филтъра на информация, която се допуска до България и колко силна е руската пропаганда. Тук отново виновна е българската държава, но вина имат и някои от европейските лидери, които след руската окупация на Крим и войната в Донбас продължиха да смятат Путин за равноправен партньор и да подценяват хибридната информационна агресия на Русия срещу страни като България. Това създава трудности в момента, защото немалка част от българското общество е „обучено“ в продължение на години да следва руската гледна точка, изкривяваща реалността. Тази тенденция е опасна за нашата страна, защото чрез манипулиране на широки маси от населението, Русия може лесно да дестабилизира България и вече го прави.
Наскоро бяхме за втори път в Украйна, за да закараме автомобил за нуждите на украинската армия. В Лвив се срещнахме с нашия съмишленик Калин Димитров, който ни разказа много за историята на Украйна и връзките с България. Тези разговори могат да бъдат видяни в нашия Ютюб канал. В бъдеще планираме нови пътувания до Украйна, чиято цел ще бъде да запознаем българската общественост със случващото се там.
Посещението на страна, в която се води война, със сигурност е необикновено преживяване. Как ти се отразиха лично пътуванията до Украйна и промениха ли твоето разбиране за войната?
Нагласата, преди да влезеш в Украйна, е, че още от самата граница ще видиш нещо невиждано. Нещо изключително, което ти е оставило впечатление от новинарския поток и нямаш търпение да го видиш. Но реалността е, че там виждаш хора като самия теб. Наистина, има малко повече униформени, но пътищата, дупките по тях, градовете , бизнесите, магазините – приличат на нашите. Виждаш леки нюанси защото все пак тази страна е във война. Виждаш билбордове с военни и с патриотични мотивационни послания. До нашия хотел в Лвив имаше църква, но в църквата виждаш ранени войници – завърнали се от фронта, превързани, възстановяват се и отиват на църква. Това го няма в България. На автобусната спирка също виждаш войници – или отиват към фронта или се връщат от там.
Говориш си с местните хора и виждаш как те постоянно си гледат телефона и следят дали някой техен близък не е бил ранен или не е загинал на фронта. Ето тази украинска реалност е трудно да си я представят хората у нас – нуждата да напуснеш работата си и семейството си , да се отзовеш на призовката , да минеш военно обучение и да отидеш в гора или окоп, където да рискуваш живота си , за да може твоя град или твоето село да не стане жертва на руска окупация. Ето това е най-страшното сега – че украинците рискуват живота си, за да запазят свободата и държавата си и някой ден да живеят отново в мир.
Какви са активните кампании на „Българската задруга“ в момента и имате ли бъдещи планове?
Вече споменах за кампанията за уроците по български – тя все още активна. Във Фейсбук страницата ни може да бъде видяна сметката за дарения към тази кампания. Също във Фейсбук всеки може да си купи от нашите тениски, средствата от които ще отидат като дарение към украинската армия. Скоро ще стартираме и кампания, която да е насочена към хората, пострадали от наводненията в Северозападна България. A в най-скоро време ще имаме и сайт, където всички активни кампании ще са лесно достъпни.
–––––––––––––––-
Автор: Александър Малинов е политолог, анализатор на процесите в Източна Европа и на Балканите. Магистър по европеистика от Амстердамския университет.
