Историята приписва на десетки имена титлата „човекът който качи света на колела“. Днес, повече от 130 години след патентоването на моторната карета на Карл Бенц, едва ли светът би си представил живот без личното превозно средство, наречено кола. Първоначално достъпна за превоз на заможните си собственици, в последствие в индустрията се разгръща концепцията за автомобила и съвсем скоро на бял свят излизат първите пожарни коли, линейки, товарни коли, автобуси и т.н. Автомобилът е много повече от средство за придвижване, дава ни възможности, дава ни шанс за спасяване на животи, дава ни свобода, дава ни и отговорности. Но какво друго ни е дал автомобилът?

Звездите Мишлен са най-емблематичният начин, по който се отличават най-добрите ресторанти. Системата е истински двигател на гурме кухнята и мотиватор за амбициозни готвачи от цял свят. Мнозина не подозират, че това има общо с френския производител на автомобилни гуми Michelin.

В началото на миналия век търговията с автомобилни гуми се извършва от амбулантни търговци. Те кръстосват страната целогодишно. За да облекчат своята работа на колела, търговците на Michelin записват в тефтери подробности за пътищата по които минават – полезна информация за ресторанти и хотели. Освен това, те разменят по между си тези тефтери. Това позволява на новите им колеги да се ориентират по-лесно в непозната обстановка. От своя страна при размяната търговците допълват това, което знаят и братята Едуар и Андре Мишлен забелязват бизнес възможност.

Първото издание на Гидът Мишлен. Източник: www.sguide.michelin.com

По това време пътуването с автомобил е цяло приключение, а и не всеки французин познава в детайли страната си. Гидът „Мишлен“ решава тези проблеми.

В страницата на изданието се публикува информация, от която се нуждае всеки водач: кой път е павиран, къде има бензиностанция, сервиз, гумаджийница, хотел, ресторант и други полезни неща. Логиката на братята е проста: ако помогнат на хората да пътуват по-често с автомобилите си на дъллги разстояния, те ще сменят гумите си по-често. На по-късен етап се появява отделна секция само с ресторанти. Анонимни експерти посещават даден ресторант и оценяват единствено и само сервираната храна. Оценените ресторанти се подреждат в три категории: „Отличен ресторант“, „Ресторант, за който си струва да се отклониш от пътя си“, а най-добрите – „Ресторант за който си заслужава да планираш пътуване“. И така системата заживява свой собствен живот. Днес е отличие за висока класа кулинария, но и начин на живот за отбрани.

След края на Втората световна война икономиката на цял свят, главно в Европа, се стреми към съживяване. Изключение не прави и автомобилната индустрия. Нуждата от раздвижване на бизнеса и липсата на суровини променят представата за автомобила от преди войната. Колите са по-прости, по-лесни за поддръжка, по-евтини и по-достъпни. Казано по друг начин, притежаването на личен автомобил от представител на европейската работническа класа е по-постижимо.

Така през следващите 20 години по пътищата на Европа все по-често се срещат на пръв поглед прости коли като Citroen 2CV, FIAT 500, Volkswagen Beetle (Костенурката), Renault 4 и познатите ни на изток Trabant, Wartburg, Москвич и Запорожец. Автомобилът вече става съществен елемент от бита на трудещия се европеец. Благодарение на достъпността на автомобила, той ходи на почивки и екскурзии със семейството си.

Френско семейство на път. Източник: www.autowp.ru

Еволюцията продължава. С развитието на маркетинга и сегментирането на пазара, автомобилната индустрия внася още една промяна в обществото. Личната кола вече не е само вещ от бита – вече е символ на статут. И всичко това по начин, по който шофьорът и неговото семейство не остават незабелязани.

Към края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век европеецът вече е преминал на следващото ниво. Той се стреми към най-доброто. Колата на средната класа не е това, което беше в годините след войната. Вече е по-просторна, по-комфортна, с по-богат интериор и повече мощност под капака. От това време датират и първите писмени сведения за статута на европейската средна класа.

Най-често в задната част на автомобила, точно до надписа на модела, се появяват комбинации от букви, например DX, LX, CL, LS, EX, GL, SE, GT и т.н. С тези букви производителите обозначават нивото на оборудване на автомобилите си. Но в консуматорското общество те имат съвсем друг смисъл. Най-яркият пример е от края на 60-те години във Великобритания. Правителството вдига данъците, и ако британец печели по 3000 паунда годишно, държавата прибира 41% от тях.

За да заобиколят системата, работодателите плащат по-малко, но в замяна на това купуват на служителите си коли, тъй като не подлежат на облагане. Именно тук се намесва и системата с буквите. Ето как стои положението с най-масовия автомобил в кралството Ford Cortina: Cortina – базов модел за търговския представител, Cortina L – за мениджър продажби, Cortina XL – за директор продажби, Cortina GT – за управляващия директор и Cortina E – за изпълнителния директор. Разликата от „L“ до „Е“ е по-мощен двигател, повече екстри в салона, хромирана решетка и т.н.

Брошура на Ford Cortina 1600E. Източник: www.lotuscortinainfo.com

Аналогично е и при други производители и в други страни от тази епоха. Така буквите на задния капак стават символ на статута. Въпреки че днес пазарът е сегментиран по различен начин, този принцип все още съществува под една или друга форма.

Безспорен факт е, че моторният спорт е перлата в короната на индустрията. Най-старите автомобилни състезания са символ на мъжество и безстрашие.

Мнозина мечтаят, малцина се осмеляват, а още по-малко записват имената си в историята на моторния спорт. От друга страна, с появата на масовия автомобил, все повече хора си осигуряват достъп до аматьорски състезания. Автомобилни маниаци от цял свят модифицират своите коли. Често тези коли са бързи, но не и безопасни, особено когато се използват в незаконни състезания.

Но една друга индустрия предоставя възможност на милиони да се докоснат до моторния спорт, да печелят ралита, купи от Формула 1, незаконни гонки и т.н. През 1974 г. американската компания Atari пуска „Gran Trak 10“ – първата състезателна видео игра.

Играта е проста – играчът води състезателен автомобил, погледнат отгоре. Целта на водача е, пазейки се от стени и пилони, да премине през колкото се може повече контролни точки преди да изтече времето. Управлението е като в истинска кола – волан, скоростен лост, педали за газта и спирачка. От тогава насам се превръща в бизнес за милиони. С напредването на технологията това развлечение влиза и в домовете.

BMW M3 GTR – кола от виртуалния свят, вдъхновила мнозина за визуален тунинг. Източник: www.nfscars.net

Състезателни игри се правят за всяка една конзола и всяко едно устройство. През последните 40 години излезлите игри са хиляди. „Домашните пилоти“ се състезават с всичко съществуващо, концептуално или измислено: от радиоуправляеми колички, мотори, коли от всички серии, шосейни автомобили до камиони и автобуси. Изборът на трасета е необятен – виртуално съществуват истински и измислени писти, улици, шосета. Сред най-популярните игри на всички времена са: Need for Speed, Burnout, Mario Kart, Forza Motorsport, Forza Horizon, Gran Turismo, F1, Dirt Rally, WRC, Real Racing, Colin McRae и др. Бизнесът на състезателните игри не се ограничава до подобряване на графиката и геймплея. На пазара отдавна се е открила ниша за аксесоари и за най-големите ентусиасти. Несъмнено това вече е нещо повече серии видео игри.

По темата за коли и култура няма как да не отдадем почит на приноса на киното и телевизията.

Колите-икони от екрана не са една или две: Хърби, Бъмбълби, Елинор, Екто-1, Кит, Маккуийн Светкавицата. Едва ли има дете от 90-те, което поне веднъж да не си е мечтаело да бъде на мястото на Майкъл Кийтън зад волана на Батмобила.

Шон Конъри до емблематичния Aston Martin DB5 от филма Goldfinger от поредицата за тайният агент Джеймс Бонд. Цена като нов през 1963-1965 г. – 4 175 паунда. Днес, обявени за търг на аукциони за класически автомобили, подобни екземпляри надхвърлят 850 000 паунда. Източник: www.topgear.nl

Спиращите дъха сцени с преследванията в „Бързи и яростни“ са оставили трайни следи у всеки киноман. Но нищо не може да се сравни с постижението на трима зле облечени британци на средна възраст. Да, става дума Джеръми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей.

Нека за момент оставим цифрите да поговорят. 14 години на екран, 22 сезона, 176 епизода (вкл. 11 специални епизода), 6 отделни филма. Top Gear е записан в Книгата на рекордите на Гинес като най-гледаното телевизионно предаване, тъй като на седмица събира 350 милиона зрители в цял свят. Към 2014 г. официално Top Gear се излъчва в над 200 държави.

От ляво надясно: Ричард Хамънд, Джеръми Кларскън и Джеймс Мей. Кадър от епизод на Top Gear, отдаващ почит на британското производство. Източник: www.envybroadcast.co.uk

Причината, поради която предаването е това, което ще помним дълго време, е много проста. Тя се корени в системата на финансиране на ВВС. Телевизията се финансира единствено и само от британските данъкоплатци, т.е. водещите имат пълна свобода, без страх от саморазправа от страна на спонсорите. Именно тази свобода на действие, в комбинация с духа на водещите и възможностите на екипа зад камера, изстрелва Top Gear високо над конкуренцията. Шоуто е информативно, но го постига посредством уникално съчетание на комедия, екшън и драма, прехвърля границите на възраст, пол и култура.

В потвърждение на този факт, 40% аудиторията на най-гледаното автомобилно предаване е съставена от жени. Триото разбива парадигмата на автомобилната журналистика. Вместо стерилни ревюта, Top Gear възпитава една нова култура – наслада от шофирането, култ към естетическите коли, търсенето на Х-фактора (не само у най-скъпите суперколи), красотата на пътя в цял свят. Шоуто снима своите филми на шест континента, като стига на колела дори до Северният полюс.

Именно това е другата причина, поради която това шоу е обичано глобално. Камерата проследява по уникален начин не само тестваните коли. През годините екипът на предаването улавя спиращи дъха пейзажи, на които и National Geographic би завидял. Уви, почитателите на шоуто са съкрушени през 2015 г. Нарастващото фриволно поведение на Джеръми Кларксън достига своя връх в Аржентина, когато заради една негова шега, във връзка с Фолкландската война, цялата продукция бяга от тълпи разгневени аржентинци.

Последния удар за шоуто „Джеза“ нанася в лицето на продуцента Ойсин Таймън. ВВС прекратява отношенията си с водещия. Хамънд, Мей и част от екипа се оттеглят от телевизията, в знак на съпричастност към колегата си. За голяма радост на феновете на триото, приказката не приключва тук. В края на 2016 г., със съдействието на Amazon Studios, Кларксън, Хамънд и Мей се завръщат на екран с нови сили в The Grand Tour.

Кадър от предаването The Grand Tour (сезон 3 епизод 13). В този епизод водещите сглобиха сами в средата на нищото вседеход с който се отправиха на пътешествие през Монголия. Източник: www. carscoops.com

С леки козметични промени по познатия ни формат, до момента предаването направи 38 епизода в 3 сезона. Освен това, тримата създават DriveTribe – онлайн платформа за автомобилно общество. Платформата разполага с различни „племена“, свързани с автомобилната тематика, към които хората могат да се присъединят и да обменят информация, да споделят своите страсти.

В последния епизод на The Grand Tour, водещите обявиха, че от следващия сезон предаването ще претърпи коренни промени. Вече няма да ги има палатката (студиото), тестовата писта, гостите, коментарите. Вместо това ще бъдат подготвяни и излъчвани само т.нар. специални епизоди. По-късно бе публикувана информация, че детайлната пипълметрия на Amazon Video отчита драстичен спад на гледаемостта на сцените в палатката и на пистата, за сметка на самите филми. За радост или не, шоуто вече няма да е същото, но важното е – то продължава.

На последно място, редно е да споменем името на главния виновник за тези 17 години – Анди Уилман. Изпълнителният продуцент зад известното трио споделя формулата на успеха: „Това е пътешествие в главата на мъжа. Аз вярвам, че наистина е възможно най-забавното място, защото, да си кажем честно, нищо не се случва там.“

Днес автомобилът вече не е само вещ. Не е и просто средство за придвижване, печелене на пари или забавление. Без да си даваме сметка, колите са се вплели в нашата култура и светоусещане. Ние се променяме, светът около нас също продължава да се променя. В крайна сметка не ни остава нищо друго освен да му се наслаждаваме. А какъв по-хубав начин, от това да се отпуснем и да пътуваме. Bon voyage!

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Александър Николов в Patreon!