Българската държава през последните 30 години страда от стратегическо късогледство, което обрича България да бъде шамандура в океана на международните отношения, лашкана от вълните, създавани от по-големите или целеустремени плавателни съдове – катери, танкери, самолетоносачи и други.

Политическият ни и интелектуален елит – с малки изключения – решително проспа надигането на китайския дракон, чийто огнедишащ дъх вече усещаме във вратовете си, мислейки си че е топъл летен бриз, но ще сгрешим.

Редица държави в Африка, където Китай измести Запада като най-голям инвеститор, вече берат горчивите плодове на своята политическа алчност и недалновидност, а все повече страни в Южна Америка и Близкия изток вървят по пътя им.

Всъщност не е нужно да поглеждаме толкова надалеч, за да разберем бъдещето си. Достатъчно е да се обърнем и хвърлим поглед през рамо в купичката на някои от съседките ни: в средата на април 2021 г. Черна гора се примоли на ЕС да ѝ помогне да изплати дълга си от 1 милиард евро към Китай, финансиращ магистрала (което Брюксел отказа), а Белград още 2019 г. с радост закупи от Пекин прочутите му камери за лицево разпознаване и следене. Преди дни пък се разбра, че Унгария смята да отвори първия филиал на китайски университет в Европа – с 1,5 милиарда евро заем от Пекин.

Сърбия, между другото, е изключително красноречив пример за късен стадий на китайския информационен десант, но за това по-късно. Първо нека разгледаме как действа китайската пропаганда по света и в частност в България.

Ще ми бъдеш ли приятел, ако ти платя?

„Има много различни видове пропаганда, които Китай използва в момента. Тя не винаги е отрицателна, като да втълпява колко са зле Щатите и да налага санкции за критика срещу китайското правителство. Напротив, през по-голямата част от времето пропагандата е положителна. Набляга само върху хубавите страни на Китай – културни обичаи, храни, интересни истории, природни забележителности.

Те се опитват да сменят световния дискурс относно страната, тъй като знаят, че Западът не ги харесва. Трябва да променят мисленето на хората и го правят по този начин – чрез видеа на китайски баби и внуци, които готвят заедно. И хората започват да се впечатляват и да си казват: „Не знаех, че китайците са такива любящи и мили хора“, коментира за „КлинКлин“ естонската журналистка Тиили Рибани, която от 2017 г. живее и работи в Хонг Конг.

За тази цел Пекин обяви през 2009 г., че ще отдели 6,6 милиарда долара през следващите години за създаването на „Гласът на Китай“ – официалния международен глас на Пекин зад граница, който обедини в едно трите национални телевизии и радиа на английски: „Китайска глобална телевизия“, „Китайско национално радио“ и „Радио Китай“. Медийният мастодонт е под прекия контрол на Отдела по пропаганда на Китайската комунистическа партия.

Според „Икономист“ обаче картината е много по-тревожна, ако и впечатляваща по своите размери. Изданието твърди, че Пекин харчи годишно около 10 милиарда долара в опит да изгради желания си образ зад граница и да повлияе върху мисленето на световното население (говорим за дезинформация, филми, музика, изкуство и култура, насочени зад граница).

Това включва освен официалните вестници, сайтове, телевизии и радиа на английски – блогъри, влогъри и инфлуенсъри във всевъзможни платформи като Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Ютюб, Тик-Ток (която е Китайска) на почти всеки национален език.

Важно е да се помни, че т.нар. Велика китайска огнена стена (системата на Пекин за контрол върху интернет пространството в страната) категорично забранява достъпа до Фейсбук, Туитър и Ютюб. VPN-ите, разбира се, помагат на гражданите да заобикалят забраната и да посещават въпросните сайтове, но е абсурдно да вярваме, че профили с десетки хиляди до милиони последователи не съществуват с одобрението на Отдела по пропаганда. Или направо са на заплата при него.

Иверсон Ънг.

Иверсон Ънг.

Иверсон Ънг, журналист от Хонг Конг, който живее и работи в Естония, потвърди това:

„Не мога да кажа, че 100% от тях са платени, но със сигурност са националисти, които подкрепят съвременен Китай и Китайската комунистическа партия. Те искрено вярват, че демокрацията не е успешен модел на управление. За тях либералните демокрации просто не работят, свободата също. Не знаем на колко от тях се плаща, но със сигурност им се позволява да казват това, което ние чуваме. В противен случай ще имат проблеми.“

Българо-китайска дружба

Макар че сме относително малка и бедна държава, китайската информационна инвазия не ни изпуска от обхвата си. На територията на страната активно действа българска редакция на „Радио Китай“, която ежедневно пуска различни новини за възхода, величието и добрината на Китай.

Така, например, на 9 май, Деня на майката, не пропусна да ни запознае с топлите и уважителни взаимоотношения между генералния секретар на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин и майка му – Ци Син. Това се случи и на още 45 езика.

През останалото време, в което не ни информира за синовната обич на великия си лидер и културния и икономически разцвет на Поднебесното царство, „Радио Китай“ любезно ни напомня за престъпленията срещу човечеството на Запада и неговото неминуемо морално, икономическо и военно падение.

Общо взето новинарският поток наподобява следната картинка: „Китай победи КОВИД“ / „Русия е стабилен и добър партньор“ / „Щатите са бастион на злото“ / „Вижте този красив танц от провинция Синдзян, където няма геноцид и концентрационни лагери!!!“

Фейсбук страницата на „Радио Китай“, от която тя публикува на десетки езици, включително и български, има над 436 хил. последователи. Съдейки по броя на гледанията и реакциите, китайските новини се радват на средна популярност (като за онлайн медии) сред българската си аудитория. Коментарите са предимно положителни и безкритични.

Като цяло отзвукът в други медии под формата на препечатване засега е нисък и по-скоро случаен, с едно ярко изключение – „24 часа“. Популярната българска медиа от месеци насам публикува по няколко дописки на ден, снабдени от „Радио Китай“, като за по-малко от 3 месеца бройката им е над 350 статии, а за целия период на сътрудничество с посолството може да са хиляди.

Според Иверсон Ънг топлите братски чувства не са единствената причина за това. Във всяка една държава Китай си набелязва популярна местна медиа (понякога и повече от една), на която започва да плаща, за да публикува текстовете ѝ.

„В Естония това се случи дори с най-популярния вестник „Õhtuleht“, който за последната година пусна 3 платени публикации на посолството. Първата беше на 4 юни (денят, в който се е случило клането на площад Тиенанмън през 1989 г.) 2020 г. и в нея се говори как Законът за национална сигурност всъщност е най-хубавото, което се е случвало на Хонг Конг.

Вторият бе на 2 октомври 2020 г., китайския национален празник, и бе за приятелството между двете държави с доста пресилени твърдения. Третият бе пуснат преди седмици и говореше за Синдзян (бел.авт. – провинцията, където живее мюсюлманското уйгурско население, което е подложено на страхотни репресии, изтезания, глад, побоища, убийства, изнасилвания). В него се твърди, че местното население изживява невиждан разцвет и никога не е било по-щастливо. Жените не са систематично стерилизирани насила, а концентрационни лагери просто не съществуват. Това са лъжи. В Синдзян се извършва геноцид. Нека наричаме нещата с истинските им имена“, заяви журналистът от Хонг Конг.

Надя и Илей. Снимка: Фейсбук.

Надя и Илей. Снимка: Фейсбук.

Пекин дори използва своето най-мощно оръжие – „независимите“ влогъри. В случая с България това са двете харизматични момичета Илей и Надя, които са започнали своя видео поредица (и страница) на български език, наречена „Студио Витоша“. Както можете да се досетите, в нея те редовно представят културни особености от Поднебесното царство и връзката им с България. Приемът им е повече от добър: над 20 000 последователи, хиляди гледания на всяко видео и стотици одобрителни реакции и коментари на всяко видео.

„КлинКлин“ се свърза с тях с молба за интервю, но получи любезен отговор, че началникът им не позволява. Ако още не сте се досетили: те работят за „Радио Китай“.

Учен от Хонг Конг, с когото „КлинКлин“ се свърза и който пожела анонимност, даде и друга гледна точка: „Трябва да разберете, че Китай е много далече от Европа и да заминеш да учиш или работиш там е лукс, който много малко младежи от Китай могат да си позволяват. Затова то остава привилегия предимно на децата на партийни дейци на комунистическата партия или на богаташи, повечето от които са с връзки в партията така или иначе. Затова и посланията, които те изпращат, също трябва да бъдат приемани с едно на ум.

Често пъти също така ще срещнете китайци в собствената си държава – да вземем България за пример – които ще започнат да ви обясняват колко прекрасна страна имате, как те винаги са мечтали да отидат в нея, как са били запленени още от деца по вашата култура, традиции, език и природа. Това, в повечето случаи, е лъжа, за да ви се харесат. Да, може да е вярно понякога за страни като Франция, Италия или Америка, но за малки държави с почти никакъв контакт с Китай постигането на подобни силни впечатления е трудно. Тези хора всъщност биват обучавани – или вербувани, ако щете – нарочно от Пекин, понякога дори против желанията им, за да се превръщат в културни и идеологични проводници на страната си в чужбина. Това са всъщност едни роли, дадени им от правителството, и не бива да им вярвате. Особено по отношение на сведенията, които ви дават за случващото се в родината им, те са верни на партията националисти и в никакъв случай не биха се отклонили от партийните опорни точки.“

Умни и красиви – китайската версия

На олимпийските игри през 2008 г. светът се възхити от 9-годишната Лин Мияокъ, която порази със своите красота и талант, като изпя съвършено песента „Ода за Родината“. Малко след това светът научи с потрес, че гласът всъщност е принадлежал на 7-годишната Янг Пейи, която била твърде грозна, за да представя страната си.

Същата тактика Китай прилага и по отношение на своите инфлуенсъри и б/влогъри – почти всички са млади, красиви и чаровни. Обикалят страната и света и събират милиони последователи, като изричат заучени фрази и репортажи. „Грозните“ и опозиционни гласове са заглушавани.

Лин Мияокъ (вляво) и Янг Пейи. Снимка: YouTube.

Лин Мияокъ (вляво) и Янг Пейи. Снимка: YouTube.

Сред най-популярните във Фейсбук – а те са хиляди на стотици езици в десетки социални мрежи и платформи – са: Серена Донг (181 хил. последователи), Гуан Син (50 хил. пос.), Тиан Вей (415 хил. пос.), Су Жейю (1,6 млн. пос.), Жу Тян (147 хил. пос.), Дани Ву (152 хил. пос.), Ли Джинг-джинг (2,5 млн. пос.), Джесика Жанг (1,3 млн. пос.), Лю Синин (1,2 млн. пос.), Вика Ли (1,4 млн. пос.).

„КлинКлин“ опита да се свърже с тях, но напразно. Отговор или не получихме, или ни беше казано същото като с „българките“ Надя и Илей – началникът ни не позволява.

Под контрола на Отдела по пропаганда  са и стотици медийни и културни страници. Сред най-популярните англоезични във Фейсбук са: China Focus (2 млн. пос.), T-House (4,7 млн. пос.), People’s Daily-China (86,5 млн. пос.), People’s Daily – Hong Kong (701 хил. пос.), China Science (3,5 млн. пос.), Beautiful China (3,7 млн. пос.), Sports China (3,3 млн. пос.), Different China (133 хил. пос.), China.org.cn (34 млн. пос.), People’s Daily Online Australia (835 хил. пос.), China Mosaic (8 млн. пос.), That is China (2,9 млн. пос.), China Q&A (7,7 млн. пос.), Modern China (4,3 млн. пос.).

В обхвата на тези страници попада и образованото българско население, от което десетки, ако не и стотици хиляди души следват китайските медии и лидери на мнение най-вече на английски, но също така и на френски, арабски, немски, испански и др.

Ли Джинг-джинг е сред най-популярните китайски лица. Тя има близо 2,5 милиона последователи само във Фейсбук. На тази снимка е на посещение в Ислямската асоциация в Китай, където обясняват как мюсюлманите в страната имат пълна свобода и просперитет. Снимка: Фейсбук.

Ли Джинг-джинг е сред най-популярните китайски лица. Тя има близо 2,5 милиона последователи само във Фейсбук. На тази снимка е на посещение в Ислямската асоциация в Китай, където обясняват как мюсюлманите в страната имат пълна свобода и просперитет. Снимка: Фейсбук.

Спешно търсим бели хора

Страниците и медиите, изброени по-горе заедно с техните последователи, са едва малка част от наборната информационна войска, с която Пекин разполага. Сред най-ценните активи на Китайската комунистическа партия обаче са нейните бели глашатаи.

Във всички тези канали редовно могат да бъдат забелязани редица бели (най-вече от Западна Европа, САЩ и Австралия) журналисти, учени, бизнесмени, артисти и политици, които да свидетелстват за това, че Поднебесното царство е едно от най-прекрасните места на планетата, народът е щастлив, икономиката цъфти, а обвиненията в нарушения на човешки права, цензура, изтезания, лагери, корупция и измами – измислици на прогнилия капиталистически Запад.

В обобщението ни няма никакви ирония и преувеличение. За запознатите с руската пропаганда подобен дискурс не е чужд. На много от тези хора им се плаща, но дори още повече живеят в изкуствени балони:

„Чуждите коментатори не винаги са платени. Много от тях са искрени, но трябва да имаме предвид, че да си чужденец в Китай все още е изключително различни преживяване от това, което имат местните. Те са по-богати, към тях се отнасят с внимание и уважение, те не могат да разберат напълно ситуацията в страната, тъй като живеят наистина хубав живот там. Живеят в модерни жилища, имат достъп до целия световен интернет, могат да се изразяват свободно, могат да пътуват свободно – повечето хора в Китай нямат тази възможност“, твърди Тиили Рибани.

От други места разбираме, че най-ценните от тези чуждестранни коментатори получават не само пари и материални удобства, но също така жени и привилегии. Един западен коментатор струва колкото хиляда китайски в информационната война на Пекин.

Троловете ми са много по-добри от троловете ти

Китайската комунистическа партия обаче не спира дотук. На свое разположение тя има и т.нар. „Армия за 50 стотинки“ (заради сумата, която се плаща на коментар), която представлява масивна бройка интернет тролове, които пишат позитивни коментари и публикации за Китай и нападат критиците му.

„Партията специално плаща на тези хора и ги наема да правят това по цял ден. Преди малко над 10 г. започна да принуждава затворници да тролят по цял ден във форуми и социални мрежи, да заливат дискурса с хубави гледни точки за Китай, представяйки се за редовни граждани, които са много щастливи от правителството си“, категоричен е Иверсон Ънг.

Според проучване на Харвард от 2016 г. годишно „Армията за 50 стотинки“ произвежда над 488 милиона коментара. Всяка по-голяма медиа, оперираща в страната или отвъд, е задължена да има екип от тролове, който да следи и пише под публикациите ѝ. Трудно е да се прецени, но се предполага, че в пика си бройката на тези хора е била около 300 000 души, но не пада под 100 000.

Преди време изтекоха опорните точки на Отдела по пропаганда към Китайската комунистическа партия, които гласят:

(1) Доколкото е възможно, превърнете Америка в обект на критика. Омаловажете съществуването на Тайван.

(2) Не се изправяйте директно срещу [идеята] за демокрация; по-скоро формулирайте аргумента по отношение на „каква система наистина може да приложи демокрацията“.

(3) Доколкото е възможно, изберете различни примери в западните страни на насилие и неразумни обстоятелства, за да обясните как демокрацията не е подходяща за капитализма.

(4) Използвайте намесата на Америка и други държави в международните дела, за да обясните как западната демокрация всъщност е нашествие в други страни и [как Западът] насилствено налага [към други държави] западните ценности.

(5) Използвайте напоената с кръв и сълзи история на [някога] слаб народ [т.е. Китай], за да подбудите про-партийни и патриотични емоции.

(6) Извеждайте на преден план положителното развитие на Китай, като го обвързвате с поддържането на стабилността.

Скелетите в китайския килер

„Без съмнение Китай дръпна невероятно в икономическо отношение последните години и това се дължи най-вече на развитието на технологиите. Но трябва да имаме предвид, че същите тези технологии увеличиха пропастта между най-бедните и по-богатите в страната“, изтъква естонската журналистка, базирана в Хонг Конг.

Макар страната да изживява икономически бум, той не е без своите огромни последици за околната среда и милиони души от най-ниските прослойки, както и от чужбина. Всяка вътрешна съпротива в Китай пък бива безмилостно смазвана.

Кари Лам. Снимка: Фейсбук.

Кари Лам. Снимка: Фейсбук.

Хонг Конг, който до скоро бе единственият бастион на демокрацията и свободното слово на 7,5 милиона души в Поднебесното царство от близо 1,4 милиарда жители– наскоро бе тотално превзет от Китайската комунистическа партия. Оттогава досега стотици журналисти, общественици, преподаватели, интелектуалци и бизнесмени биват „изчезвани“ заради антикитайските си изказвания и нагласи. Повечето се появяват след време в китайски затвор, но за много от тях повече нищо не се чува, а някои са доказано убити.

Въпреки това малкият „автономен“ регион продължава да се бори със зъби и нокти. На 26 април 2021 г. Кари Лам, лидерът на Хонг Конг, която е китайска марионетка, обяви, че ще води собствено предаване по местната телевизия 4 пъти на ден до 17 май. Целта на предаването е да промотира китайските политики и политически кандидати.

Рибани споделя пред „КлинКлин“, че по-голямата част от населението на Хонг Конг е решило, че това е шега. Но не било. Местната медиа RTHK (която е тамошният еквивалент на Би Би Си), по която се излъчва пропагандата на Кари Лам, в смел ход разкри истинската причина – „все повече предавания и журналисти просто изчезват от RTHK“ и няма какво да излъчват.

Февруари 2021 г. Отделът за пропаганда изпрати до всички китайски блогъри, влогъри и лидери на мнение писмо, в което ги уведоми, че им се забранява да публикуват собствени мнения по политически, икономически, образователни, правосъдни, здравни и военни теми. Позволено им е да говорят само това, което им се спусне.

Това потвърждава наблюденията ни над десетки китайски медии и лидери на мнение, които представихме по-горе: за Китай или добро, или нищо.

Дръзката публикация на медиата в Хонг Конг.

Дръзката публикация на медиата в Хонг Конг.

Китайци от вси страни – замълчете

Законът за национална сигурност, който Пекин наложи над Хонг Конг, има интересното свойство да е приложим по целия свят. Ако негов гражданин го наруши – независимо дали се намира в рамките на „автономния“ регион или където и да било другаде по света – той ще бъде преследван и наказан.

Това заяви пред „КлинКлин“ Иверсон Ънг, който от години вече се намира в Естония. Но заради интервюто си пред нас и активната си критика спрямо Пекин –  той ще бъде арестуван или наказан, ако се завърне в Хонг Конг. Въпреки това възпитанието и моралът му (той има западно възпитание и разбиране, тъй като до 1997 г. областта бе част от Британската империя) не му позволяват просто да замълчи и да гледа как родината му бива скована от диктатура.

„Престъплението ми е, че пиша в естонски вестници против пропагандата на Пекин, която се води. Посочвам грешки и лъжи на правителството. Според Закона за национална сигурност (ЗНС) аз извършвам престъпление като подривам авторитета на Китай.

Всички в Хонг Конг ужасно се страхуват да говорят за случващото се там, особено ако е свързано с политиката и цензурата. Големият брат гледа. Полицията има право да нахлуе у вас дори без заповед и да те арестува. Ако подозират, че нарушаваш ЗНС – могат да те арестуват, без да предоставят доказателство. Ще получиш поне минимална присъда“, коментира журналистът пред „КлинКлин“.

Според новия закон, освен всичко друго, кандидатите за висши държавни и обществени постове трябва да демонстрират преди всички лоялност към Китайската комунистическа партия и страната. Така всеки анти-китайски или про-демократичен кандидат за местния парламент, съд или друга важна длъжност веднага бива дисквалифициран от надпреварата.

„Почти всеки ден се будим с лоши новини – някой или е арестуван, или уволнен. Особено сред журналистите. В Китай на всеки е позволено да критикува правителството, независимо дали е гражданин, блогър или журналист. Дали правителството ще те накаже за това – вече е друг въпрос“, допълва и Рибани.

Китай може да ни купи и продаде

Поднебесното царство все още е екзотично, непознато и най-вече безобидно място за повечето хора в България, а и по света. Това значи, че не му обръщат много внимание и мнението им в повечето случаи е безразлично, но заради нарастващата пропаганда бавно започва да се променя към положително. Особено когато няма какво активно да ѝ се противопостави.

В началото на материала обещахме да се върнем на Сърбия (а Унгария я следва отблизо). Там властите активно се включват в пропагандирането против ЕС и в полза на Китай и Русия. Тръби се, че Пекин ги снабдява с ваксини, с хуманитарна помощ, съветници и технологии, докато Брюксел спи. Но на каква цена? Белград мълчи за договорките с китайските комунисти и какво им дава в замяна. А отговорът е солени лихви и скъпи концесии, геополитическо влияние и раздор в Европа и на Балканите, пласиране на китайски стоки и отдаване на всякаква информация, каквато Пекин пожелае.

Това е цената, която всяка страна в Африка и Южна Америка досега е платила и продължава да плаща – краткосрочно подобрение за сметка на дългосрочни вреди. И най-вече утвърждаване на политическия авторитаризъм.

И двамата ми събеседници са категорични – китайците не вярват в либералната демокрация. Тя е нефункционална и безполезна. С диктатори се работи лесно и бързо, не се мръщят, когато им предлагаш подкупи. Затова и страната продава своите технологии за лицево разпознаване, следене и контрол на редица диктатури в Близкия изток, Африка и Южна Америка, които само бетонират статуквото там.

И ако не бдим, утре Пекин може да стори същото и у нас. Не е трудно при сорта политици, който вирее по нашите земи. А основните идеи на китайската пропаганда са три (отвъд промяната на нагласите и мисленето): закупуване на стоките и услугите им, приемане на тяхното присъствие и влияние, липса на желание у населението да се противопостави на китайските действия и политики както у дома, така и зад граница.

Политики като геноцида на уйгурите, забраната на свобода на словото, унищожаването на Тибет, смазването на демокрацията в Хонг Конг и подготовката за инвазия на Тайван, а защо не и отвъд?

Западните ни съюзници не са без своите трески за дяланe. Научни трудове могат да се напишат за войната, превратите, икономическото превземане и пропаганда на Щатите и Европа – истина е. Но също толкова може да се напише за отмяната на робството, утвърждаването на универсалните човешки права и демокрацията.

Способността да гледаме критично към всякакъв вид информация – била тя от Китай, Русия, Щатите, ЕС или самата България – е ключова за вземането на правилни решения от обществото ни и неговият т.нар. интелектуален и политически елит. В противен случай ще се превърнем в бананова република, на която всеки с малко повече пари може да втълпява какво да мислим и правим, да ни купува и продава.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!