Ситуацията в училищата в страната е пълен хаос заради въведените неадекватни мерки в борбата с коронавируса, които дори не се спазват.

Това заяви Деси Петрова, преподавател по български език и литература в реномираното столично 32-о ОУ „Св. Климент Охридски“ в предаването „По острието с Калоян Константинов“.

„Децата масово се движат по коридорите без маски, прави им се забележка, те си слагат маските, извиняват се – след което те подминават и пак ги свалят. Борбата е безмилостно жестока. Те самите не осъзнават достатъчно нуждата да ги носят“, коментира учителката.

Престъпят ли прага на училището, повечето веднага си свалят маските и се скупчват на приятелски групички. Превенцията е нулева.

Самите учители са принудени по цял ден да ходят с маска навсякъде, но рискът за тяхното здраве е огромен, тъй като децата не осъзнават нуждата да пазят учителите от заразяване. Няма подсигурени нито маски, нито тестове за преподавателите.

„Има колеги, които ходят с настинка на работа, никой не им казва да си направят тест. При кашлица, кихане, хрема си длъжен да отпратиш детето вкъщи. Започва се масово: боли ме корем, лошо ми е, дори се спекулира с това. Ако деца са заявили желание да учат дистанционно, не е ясно как да постъпим“, твърди тя.

Трябва да се премине на онлайн обучение

Деси Петрова изтъква, че трябва да се премине към онлайн обучение, но не за всички възрастови групи. От 1-4 клас е редно децата да идват на училище, защото са твърде малки и нямат изградени навици и самостоятелност.

„За прогимназия – зависи от децата. За гимназията обаче не е никакъв проблем. Дори самите ученици предпочитат да е електронно обучението. Тези, които искат да учат, си учат и у дома. Тези, които не искат, идват на училище да се видят с приятелите си и пак не учат“, смята преподавателката.

Според нея, оставането на горните класове вкъщи ще намали навалицата в градския транспорт, скупчването на ученици около училищата и коридорите, което ще намали риска от зараза. В момента навсякъде в сградите са отворени прозорците, за да се проветряват, но когато застудее – това няма да е вариант и училищата ще се превърнат в развъдници на КОВИД.

„Учителите са мързели с високи заплати“

Въпреки огромните извънредни усилия, които учителите полагат, те няма да бъдат възнаградени финансово. Вместо това се обещава от догодина стартовата им заплата да стане около 1260 лв., а средната 1700 лв. Въпреки това има значителна част от обществото ни, която смята, че и това е много за „даскалите“.

„Създава се впечатлението у хората, че учителите започват да взимат огромни заплати за това, което правят. Но всяко едно вдигане на заплатите ни е изяждано от инфлацията, увеличението на цените за консумативи, стоки и услуги. Стандартът ни на живот се вдига едва забележимо. Преди 3-4 г. бях на обмен в Англия. Тогава учителка от Италия попита колко взимаме. Ние отвърнахме 350 евро. „На седмица?“, запита тя. „Не, на месец“, отвърнахме. Тя не можа да повярва“, споделя учителката по БЕЛ.

Тя вижда, че доста млади искат да стават учители, но бързо се отказват и то не само заради ниските заплати – отношението на родители, ученици и директори често е отблъскващо.

„На фона на всичкото това получаваш удар от обществото, което казва: „Е, та те по цяло лято са отпуска, половин ден работят, само пари искат“. Добре, след като е толкова хубаво – елате и бъдете учители. Вижте дали е лесно да лавираш между угодата на детето, на родителя, на собствените си ценности, на ръководството.“

Комплексирани учители и овластени ученици

Деси Петрова посочва, че лекарите и учителите са основата на едно общество, а в България те са унизени и отритнати:

„Ние трябва да изграждаме способни, мислещи и независими личности. Но някак си никой не го отчита това. Нита една професия няма да я има, ако ни няма нас. Въпреки това отношението на обществото не е добро.“

Тя признава, че се забелязват преподаватели, които си избиват комплексите върху учениците или не си вършат работата изобщо.

„Има изключително качествени учители, но има и такива, които дори аз самата не знам защо са там. Те се държат грубо към учениците, обиждат ги, унижават ги и не си вършат работата. Трябва да има механизъм, по който учителят да бъде освободен, ако не си върши работата качествено. Такъв де факто няма. Но дори да има, няма кой да дойде на негово място“, смята Петрова.

Сходно е и положението с късането на ученици. Механизмът да оставиш дете на поправка е изключително мъчен и безполезен. Така вместо да децата да се напасват спрямо критериите, МОН сваля критериите на нивото на учениците.

„Да оставиш двойка на дете за срок или година е ходене по мъките. Първо, имаш проблем с родителя, второ, имаш проблем с ръководството, трето, трябва да минеш цяла бюрократична процедура. Ако напишеш 2-а на един-единствен ученик, си усложняваш живота неимоверно. Трябва да му правиш индивидуални програми, консултации, ангажират се класен ръководител, родител, педагогически съветник, психолог – една камара хора се ангажират около това, че един ученик просто го мързи да си научи“, категорична е Деси Петрова.

Българското образование е безполезна и отблъскваща теория

Отгоре на всичко българската образователна система не полага никакви усилия да привлече децата към ученето, напротив – отблъсква ги.

„Нашето образование няма никаква практическа насоченост и децата го забелязват и спира да им е интересно. Те учат напълно ненужна и неприложима теоретична материя. Учениците искат да могат да си направят разчет на парите, да знаят от колко години могат да работят, какви видове договори да сключват, как да водят счетоводство, как да подават данъчна декларация – практически знания. Училището трябва да дава обща култура, но и да те научи да се справяш сам с живота си.

Децата завършват училище абсолютно неподготвени дори за университетите. Те излизат отегчени, отвратени от образователните институции и ученето. После казваме, че децата нямат мотивация да учат. Ами как да я имат?“

Учителката е категорична, че освен МОН и министрите през годините – огромна вина за кухите реформи имат и учителските синдикати, които са напълно безполезни.

„Образователната ни система е една напарфюмирана бабка в хубави европейски дрехи. Не може само като смениш имената на предметите и включиш 1-2 урока – да кажеш, че си направил реформа. А ако нещо реално бива променяно, то обикновено не е за добро“, категорична е Деси Петрова.

Още коментари и интервюта от „По острието“ може да чуете във Facebook, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!