КлинКлинНарастващото влияние на Китай в световен мащаб привлича вниманието на мнозина през последните години, като разширяващото се присъствие на страната в няколко държави предизвиква опасения относно нейните намерения и влияние. От 2009 г. до днес китайските инвестиции под формата на заеми за правителствата страните от Западните Балкани са достигнали над 32 млрд. евро. Балканите са регион, който исторически е подвластен на влиянието на т.нар. „големи сили“. За пръв път в историята обаче влиянието на Китай е толкова ключово.
Инфраструктура, икономика и инвестиции
Финансовото въздействие на Китай върху този регион се дължи най-вече на участието му в инициативата „Belt and Road Initiative“ (бел.ред.-BRI или познат като „Един пояс, един път“ на български), която има за цел да подобри свързаността и търговията между Китай и останалата част от света. Поради стратегическото си местоположение на кръстопътя между Европа и Азия Балканите привличат китайски инвестиции в различни сектори.
Сърбия е най-големият получател на китайски инвестиции на Балканите с общо над 10,3 млрд. евро заеми и инвестиции. Енергийната индустрия на Сърбия е получила значителна помощ от Китай, особено в областта на въглищните електроцентрали и инициативите за възобновяема енергия. Въглищната електроцентрала в Костолац, например, бе финансирана със заем от Китайската експортно-импортна банка, което значително подобри капацитета на Сърбия за производство на енергия. През 2016 г. китайската Hesteel Group придоби стоманодобивния завод в Смедерево, което отбеляза първата пряка китайска инвестиция в голямо сръбско дружество.
Това придобиване беше възприето като облекчение за сръбското правителство и за приблизително 5000-те работници, тъй като предотврати значителни разходи и потенциално затваряне на фабриката. Китайската инвестиция не само се оказа печеливша, но имаше и значително социално въздействие чрез запазване на работните места и подкрепа на местната икономика в региона на Смедерево, където стоманодобивният завод е най-големият работодател. Този факт, в крайна сметка, доведе до подобряване на имиджа на Китай сред сърбите. Преди тази инвестиция китайските компании в Сърбия се фокусираха предимно върху инфраструктурни проекти, финансирани чрез държавно спонсорирани заеми.
Разработването на магистралата Бар-Боляре на стойност почти 1 млрд. евро – критичен инфраструктурен проект – ще подобри транспортната свързаност вътре в страната и ще засили търговските връзки със съседните държави, демонстрира участието на Китай в Черна гора. Инициативата, която се финансира с китайски заем, има потенциала да стимулира икономическия растеж и регионалната интеграция. Въпреки това строителството отне повече от осем години и имаше редица закъснения.
В резултат на строителството на пътя Черна гора придоби значителни дългове към Китай, които надхвърлят една трета от годишния ѝ държавен бюджет. Това породи опасения относно икономическите рискове, пред които може да бъде изправена Черна гора в дългосрочен план. Критици твърдят, че проектът е ясна демонстрация на китайските кредитни практики, които често са прибързани и съчетани с местната корупция създават нестабилна обстановка.
След изборите през 2021 г. и идването на новото правителство Министерството на капиталовите инвестиции на Черна гора възложи задачата да се направи предпроектно проучване на две компании, за да се прецени дали инвестицията в заем от почти 1 млрд. евро е добра сделка, или не. Една от компаниите, Scott Wilson Group, британска консултантска агенция, заяви, че строителството трябва да струва 522 млн. евро, което е малко повече от половината от настоящата стойност. Критици твърдят, че Китайската експортно-импортна банка и последното правителство на Черна гора са замесени в корупция и сключване на сделки, които не са в полза на държавата.
От 2010 г. насам Черна гора е закупила множество китайски търговски кораби за превоз на насипни товари, за да обслужва морските си търговски и транспортни нужди. Същевременно Китай проявява постоянен интерес към пристанищната инфраструктура на страната, като в споразумението си за заем е включил клаузи, които биха могли да му позволят да изземе части от пристанището Бар, ако Черна гора не изпълни задълженията си по изплащане на дълга.
Въпреки споровете около проектите, според проучване, проведено от Центъра за изследване на общественото мнение през 2020 г., 68 % от черногорците се обявяват в полза на Китай и не смятат, че тя или финансовите рискове, свързани с магистралата, представляват сериозна опасност. Въпреки че дългът принуди правителството на Черна гора да повиши данъците, частично да замрази заплатите в публичния сектор и да прекрати помощите за майки, за да оправи финансите си.
Друга критична инфраструктура, финансирана от Китай, е планираната железопътна линия Будапеща-Белград-Скопие-Атина – знаков проект на Китай в Централна и Източна Европа, свързващ управляваното от Китай пристанище Пирея в Гърция със сърцето на Европа. Очаква се проектът да струва повече от 5 млрд. евро.
Китай също е направил инвестиции в Гърция, особено в пристанищната ѝ инфраструктура. С придобиването на контролния пакет акции в пристанището от Китайската компания за океанско корабоплаване (COSCO) пристанище Пирея се превърна в значим център за китайската морска търговия във водите на Средиземно море. Това придобиване доведе до значително подобряване на пристанищната инфраструктура, привличане на по-голям морски трафик и укрепване на позицията на Гърция като регионален логистичен и транспортен център. По време на Украинската война Гърция се превърна в стратегически логистичен център, като споделяше пристанищата си със съседните държави, за да ги снабдява с петрол, втечнен природен газ, внос на храни и др.
От ляво надясно: Председателят на Европейската комисия (2014-2019 г.) Жан-Клод Юнкер, китайският президент Си Дзинпин, френският му колега Еманюел Макрон и германският канцлер (2005-2021 г.) Ангела Меркел на обща пресконференция. Снимка: Reuters
В региона на Западните Балкани също се наблюдава увеличение на китайските инвестиции. По данни на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) преките инвестиции на Китай в Западните Балкани се очаква да достигнат около 1,6 млрд. евро през 2020 г. Тези инвестиции са подпомогнали основно секторите на енергетиката, транспорта и комуникациите, като са подкрепили регионалния икономически растеж и развитие.
Въпреки че китайските инвестиции предложиха така необходимата помощ за развитието на инфраструктурата на Балканите, следва да се повдигнат въпроси относно условията и обстоятелствата на тези инвестиции. Някои критици твърдят, че конкретните инициативи са двусмислени и могат да натоварят страните получателки с неустойчив дълг. Огромното дългово бреме, свързано с финансирания от Китай проект за пристанище Хамбантота в Шри Ланка, например, предизвика опасения относно потенциалните опасности от дипломацията на дълговия капан.
За да се справят с тези проблеми, държавите, които получават финансиране, трябва да направят задълбочена оценка на икономическата осъществимост и дългосрочната устойчивост на финансираните от Китай проекти. Прозрачността, спазването на международните стандарти и задълбочените оценки на разходите и ползите са от решаващо значение, за да се гарантира, че тези инвестиции допринасят за икономическото благосъстояние на Балканите, като същевременно не налагат неразумни финансови задължения.
Влияние и дипломация
Освен икономическите инвестиции, Китайската комунистическа партия се стреми и към дипломатически инвестиции. Една от ключовите дипломатически инициативи, които Китай провежда в региона, е създаването на платформата „16+1“. Платформата обединява Китай и 16 държави от Централна и Източна Европа, включително Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония.
Рамката „16+1“ предоставя възможност на Китай и други държави да участват в политически дискусии, икономическо сътрудничество и културен обмен. Според статистически данни на китайската митница обемът на търговията на Китай с държавите от ЦИЕ възлиза на 67,98 млрд. долара през 2017 г., което представлява увеличение с 15,9% в сравнение с 2016 г.
Същевременно, поради финансовите си ресурси и готовността си да участва в мащабни инфраструктурни проекти, Китай е придобила популярност сред няколко балкански държави. Това доведе до опасения, че влиянието на Китай може да отклони фокуса и отдадеността на балканските държави от стремежа за интеграция в ЕС, тъй като повечето от държавите, подкрепяни от Китай, не са членки на ЕС. В резултат на това ЕС трябва да преразгледа стратегията си за ангажиране, за да остане привлекателен и конкурентен партньор за балканските държави.
Изразени са опасения относно възможните геополитически последици от присъствието на Пекин в стратегически ключови пристанища като гръцкото Пирея и черногорското Бар. Участието на страната в изграждането и експлоатацията на пристанищата открива възможности за морска търговия, военноморско сътрудничество и евентуален достъп до военни съоръжения. Това обаче има последици за позицията на НАТО в региона, както и за балканските амбиции на Русия. Появата на силна глобална сила като Китай има потенциала да дестабилизира настоящия баланс и да усложни динамиката между регионалните субекти.
И Китай, и Русия имат общи интереси в противодействието на западното влияние в региона. Те също така се борят помежду за икономически възможности, политически лостове и регионално влияние. В този смисъл Балканите могат да се превърнат в геополитическо бойно поле за Китай, Русия, САЩ и ЕС, което ще повлияе на регионалната стабилност и просперитет. Тази конкуренция може да приеме много форми, но най-значимата ще бъде енергийният сектор. Пекин и Москва инвестират в балкански проекти за енергийна инфраструктура, за да получат контрол върху големи енергийни активи и да монополизират регионалните енергийни доставки. Например, руският „Газпром“ покриваше над 90% от доставките на газ за България, докато страната, заедно с Полша, не отказа да плаща в рубли след старта на войната в Украйна.
Важен момент, който следва да се отбележи, е нарастващото влияние на Поднебесното царство на Балканите и неговото отражение върху НАТО и западното влияние в района. Стратегическите и политическите му интереси се обслужват чрез финансови стимули и зависимости на държавите от Западните Балкани. Това се простира отвъд икономическия и промишления сектор, тъй като Пекин е установил сътрудничество и с политически, медийни, образователни и културни структури. Особено силно е партньорството със Сърбия, което се засилва след случайния въздушен удар на НАТО по китайското посолство в Белград по време на операцията на Алианса – „Съюзна сила“ – през 1999 г. Оттогава Китай подкрепя Сърбия по въпроса за Косово, като отказва да признае Косово за независима държава и подкопава кандидатурите му в международни организации като ООН и Интерпол.
Изследователите отбелязват, че Китай оказва влияние върху сръбския парламент и политическите партии, като ги притиска да се съобразяват с нуждите на китайските компании. Това влияние се простира отвъд „Сръбската прогресивна партия“ на Александър Вучич, доминиращата в страната, до други партии и политически представители. В резултат на това Сърбия, подобно на други държави в региона, не поддържа политически отношения с Тайван. Китай използва и инструменти на „меката сила“, като университетски обмен, синоложки програми и културни центрове, за да поддържа присъствието си в Западните Балкани. Тези инициативи обаче са подложени на критики за цензуриране на либерални идеи и спорни теми.
По отношение на медийното сътрудничество информационна агенция Синхуа си сътрудничи с агенции в Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия (както и България), като организира посещения за обмен на журналисти и предоставя безплатно съдържание. В Сърбия медийното сътрудничество е институционализирано чрез споразумение между сръбското Министерство на културата и Информационното бюро на Държавния съвет на Китай. Тези дейности не само намаляват критичните мнения, но и насърчават положителните разкази за китайското правителство и справянето му с пандемията COVID-19 и медицинската помощ.
Сръбският президент Александър Вучич (вляво) и китайският президент Си Дзинпин (вдясно) по време на последното посещение на Вучич в Китай. Снимка: EPA-EFE/KENZABURO FUKUHARA / POOL
Икономическите инвестиции и дипломатическите опити на Китай осигуряват на балканските държави алтернативен източник на подкрепа и развитие, като по този начин намаляват зависимостта им от западната помощ и интеграционни процедури. Тази динамика усложнява опитите на ЕС да насърчи политическите и икономическите реформи на Балканите и има потенциала да породи геополитически разцепления в района.
Що се отнася до Съединените щати, нарастващото влияние на Поднебесното царство в района може да окаже влияние върху интересите на САЩ, както и върху връзките им с регионалните играчи. Вашингтон може да разглежда участието на Китай на Балканите като риск за собствената си регионална мощ и да реагира, като увеличи ангажираността и отношенията си с балканските държави.
Сложните взаимоотношения на Балканите между Китай, Русия и САЩ може да генерират по-многополюсна динамика, с противоречиви интереси и влияние от много чуждестранни страни. Пекин и Москва вече са говорили за прекъсване на хегемонията на САЩ и за връщане на света от еднополюсен световен ред към многополюсен, в който Китай и Русия балансират САЩ и ЕС.
–––––––––––––
Автор: Михаил Мишев, POS[T]RUTH SOCIETY, Американски университет в България. Михаил е студент по Политически науки в Американския университет в България, интересува се от широк набор международни отношения, както и изборния процес в България, и механизмите за борба с изборните измами.
