Женският национален отбор на България, за първи път след седем години прекъсване отново беше сформиран в настоящата 2021 г.  Не случайно това се случва точно сега.  В последно време имаме много и талантливи млади футболистки, като  през 2019  националният ни отбор девойки до 19 години постигна историческо класиране за елитния кръг на квалификациите за Европейско първенство.

Тези новини остават скрити от широката общественост, макар и в момента, заради европейското по футбол, всички погледи да са насочени към този спорт.

От КлинКлин се свързахме с младата изследователка Корнелия Найденова, която има огромен опит с женския футбол в България. Самата тя е била вратар в женския национален отбор (2003-2011) , в последствие става треньор на вратарите в женския отбор на НСА, а в момента е преподавател по Теория и методика на физическото възпитание и спорт в НСА „Васил Левски“.  Участва в международни изследователски проекти разглеждащи проблемите на почтеността във футбола, устойчивото развитие на женския спорт и в защита на футболистките.

В момента е част от международен научен консорциум с участници от Франция, Великобритания, Полша, Финландия, Испания и България, събрани под шапката на проекта E-WinS – https://e-wins.eu/ – финансиран от Европейската комисия, по програма Еразъм + Спорт. Проектът  „Европейски жени в спорта – за адаптивно управление на спортните практики на жените“  е насочен към разбиране на проблемите, които срещат състезателките в рамките на Европейския съюз, като в последствие ще бъдат изготвени препоръки към спортните федерации и държавните спортни институции, които да подпомогнат по-доброто реализиране на жените в спорта.

Бихте ли ни разказала малко повече за новосформирания женски национален отбор на България? В отбора влизат Симона Петкова и Евдокия Попадинова, които в монета се водят най-успешните ни футболистки, и двете играят професионално в чужбина, за относително големи отбори. Кои други имена си заслужава да знаем и какви са Ви очакванията за развитието на отбора?

Една от най-хубавите новини в женския футбол в страната в последните години е именно завръщането на женският национален отбор по футбол. Възобновяването на участието на отбора в квалификации за големи първенства дава възможност за изява на най-високо ниво на добрите състезателки в страната. Не мисля, че е необходимо да открояваме имена, а че всяко едно от момичетата попаднали в отбора заслужава своето място и перспективата да се развива. Безспорно това са най-добрите състезателки в страната в настоящия момент и мое лично мнение е, че в колективен спорт като футбола не е необходимо да бъдат откроявани отделни състезателки, а напротив акцента трябва да е върху колектива и отборното представяне.

Вие имате практически и теоретичен опит с женския футбол, според Вас, кои са най-сериозните проблеми, които българските футболистки срещат в професионалната си реализация в България?

Популярно е да говорим, че най-важен е финансовият проблем, но моето мнение се различава. На първо място това е нивото на женското ни футболно първенство и контраста между първите два или три отбора в класирането и останалите и това не е следствие от липсата на финансови стимули. Тази разлика във възможностите е следствие на липсата на целенасочена и системна тренировъчна дейност при повечето отбори. Липсата на официални мачове на високо ниво при повечето момичета е предпоставка за формиране на висока лична самооценка, което пък е основната пречка за реализацията им в силни европейски футболни първенства.

На този етап женският футбол в България се развива само на аматьорско ниво, имали шанс за преминаване към професионалния футбол?

Все още сме далеч от нивото на женските футболни първенства на Германия, Франция, Англия и т.н., но се развиваме и усъвършенстваме, но следейки тенденциите в страната в последните 20 години мисля, че ще ни трябват поне още 10, за да си помислим за професионален женски футбол в България.

Националният ни отбор девойки. Легнали от ляво надясно са Валя Асенова, Велина Кошулева, Нели Атанасова, Мария Келева и Йоана Папазова. Прави са Красимира Андонова, Златка Габерова, Деяна Петракиева, Йоана Джамбазова.

От изследванията, които се проведоха с български футболистки по проекта E-WinS – https://e-wins.eu/ , стана ясно, че повечето ни спортистки не получават твърда заплата от клубовете си, осигурени са им спортни екипи, но не и бутонки, тях трябва да си набавят със собствени средства. Имат добра спортно-техническа база да тренират,  благодарение на реновираните стадиони с пари от Европейския съюз, могат и да я ползват наравно с мъжете, но липсата на възнаграждение за труда им много рано ги отказва от състезателската им дейност. Това според Вас може ли да се промени? 

Следейки мъжкото футболно първенство в страната не съм сигурна, че решението е в професионалните футболистки и не мисля, че заплащането на труда им ще подобри подготовката или пък представянето им.

Дълги години Вие сте част от най-успешния женски отбор по футбол ФК НСА, който е шампион на България рекордните 18 пъти, как успявате да го задържите на върха толкова дълго?

Може би тук ще видите доказателство са предходното ми твърдение. Рецептата е работа и проява на професионализъм в аматьорски условия. Ежедневно през последните 20 години състезателките и треньорите в клуба тренират ежедневно, бих казала на професионално ниво, като следствие от отличните условия, които ни предоставя Национална спортна академия. Парадокса е, че нито една от състезателките или треньорите през годините не са получавали заплата, а повечето работят, за да си позволят лукса да тренират и играят, друга част са студентки или ученички, но въпреки това ежедневно са на тренировъчното игрище и участват в тренировъчен процес на високо ниво.

Интересът към женския футбол се увеличава, няколко медии излъчват мачовете на живо, в онлайн платформи, очаквате ли това да доведе до повече спомоществователи и съответно приходи за женския футбол?

Надявам се този повишен интерес да доведе и до интерес към момичетата, които участват в женското футболно първенство от чуждестранни отбори и да им се отдаде възможност да поиграят зад граница, след което да върнат натрупания опит и мироглед и в нашето първенство.

Вие самата кога и как решихте да се посветите на женския футбол?

Не мога да кажа точно кога или пък как, но сега, замисляйки се установих, че искам да играя футбол от съвсем малка. Всъщност гледайки назад виждам много малко моменти, които не са свързани с коженото кълбо. Няма да забравя един отрязък, когато съм била в трети или четвърти клас и в моя отбор имаше, както е модерно да се казва, кастинг за детски футболен отбор. Тогава треньорът ми каза, че не мога да се включа, защото съм момиче, пък футболът бил само за момчета. Е, може би това е моментът, в който съм решила да се занимавам с футбол, тъй като все още обичам да правя нещата, които някой ми казва, че не мога да направя.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Боряна Ангелова-Игова в Patreon!