От Руслан ТРАД

Въпреки що-годе слабото международно отразяване, включително и в България, протестите в съседна Сърбия се очертават като главно събитие на 2017 година за Белград. Демонстрациите бързо затъмниха победата на Александър Вучич, който на 2 април спечели президентските избори.

Едва ли е имало кой знае какъв оптимизъм спрямо останалите кандидати, но 55% подкрепа, която осигури победата още на първия кръг на действалия досега като премиер Вучич, дойде като шоково изненада за мнозина. Множеството фактори – от съмненията за подправен вот, нарушения и агресивна медийна кампания до влошаващото се икономическо състояние в страната – доведоха до реакции сред сръбските граждани.

Стигна се до протести не само в столицата Белград, но и в Ниш и по-малките градове. Броят на демонстрантите само в Белград достигна от 10 000 до 30 000 само за три дни. Четири дни по-късно – 40 000. На шестия ден вече се съобщаваше за близо 80 000 по улиците. В същото време, към студентите се присъединиха и военните и полицейски профсъюзи. Медиите, подкрепящи Вучич (основните медии в страната), обаче даваха различно обяснение: „Дрогирани и алкохолици са по улиците“. Президентът пък посрещна с апатия и привидно спокойствие събития в страната му с изказването си, че в крайна сметка в Сърбия е демокрация и всеки може да протестира колкото и за каквото си поиска.

И докато се изливаха обвинения, че протестиращите са платени от Сорос и са организирани от опозиционни партии, нямаше нито един политик с демонстрантите, нито пък се ползват партийни символи. Гневът е изливан срещу кампанията на Вучич и опасността от установяване на авторитарност в страната. Последният път, когато сръбски политик печели с такава преднина на избори е през 1992 година по времето на Слободан Милошевич.

Като всяко събитие, и сегашното напрежение има своята предистория, която на нас в България и като цяло Балканите ни е дълбоко позната. Да се върнем към 2000-те години, в началото на епохата след Милошевич. Докато белградските елити, активисти и интелигенция радостно отбелязват полагащото им се място в обществото след десетилетие на доминация от Милошевич, извън столицата животът е много по-различен. Държавните активи са приватизирани за жълти стотинки на спекуланти, често част от посочените елити. Десетки работници губят работата си заради тези политики, а за младите в периферията на страната положението става още по-тежко. Хиляди се стичат към Белград, на цената на заеми от лихвари, без каквато и да е сигурност. Пристигайки в столицата, повечето работят без договори, без здравни осигуровки, отпуски (дори по болест). Разбира се, властите обещават благополучие, но две десетилетия по-късно то така и не идва.

C8pIvMEWAAA913y

Това е по-широкото обяснение на апатията, ширеща се в сръбското общество по време на избори. Можем да добавим разочарованието от цялостното отношение отвън – например, мнозина не могат да повярват все още на лидерите на ЕС, не само защото предимно говорят, без да има конкретни действия, но и защото ЕС подкрепя Вучич – човекът, срещу когото има дни наред протести в цяла Сърбия. Корупцията е също важен фактор за отдръпването на младото население от политическия елит, който е обвързан в множество схеми и сделки. Журналистически разследвания на Крик и Инсайдер показват добре детайлите.

Автобуси с привърженици на Вучич, докарани за демонстрации в негова подкрепа преди изборите на 2 април.

Автобуси с привърженици на Вучич, докарани за демонстрации в негова подкрепа преди изборите на 2 април.

В протестите участват не само студенти, но и пенсионери и работници, които се притесняват не само за начина си на живот, но и за посоката, по която върви държавата им. Вучич е известен с постоянното сменяне на позициите си относно европейското бъдеще на Сърбия. Преди години заявяваше своя скептицизъм, а днес е на точно обратното мнение. Той дори стигна дотам да заяви, че спирането на пътя към ЕС, „ще мине само през тялото му“. Тези изрази се харесват на европейската бюрокрация и лидерите в Германия и Франция, които си затвориха очите не само за икономическата реалност в страната, но също и за амбициите на Александър Вучич.

Докато говори за европейско бъдеще, той купува оръжие от Москва и поддържа близки отношения с Владимир Путин.

Протестиращите скандират „Не на диктатурата!“. Макар все още Сърбия да е далеч от авторитарно управление, притесненията не са без основание. Вучич консолидира властта си през своята Прогресивна партия (Српска напредна странка, CHC) и докато беше премиер, извърши съмнителни сделки като тази за изграждане на съвместния проект с Абу Даби, Belgrade Waterfront. В сделката участва и кметът на Белград, Синиша Мали.

Неслучайно по време на демонстрациите последните дни, имаше скандирания „Излез от екрана!“. Вучич стана известен и с намесата си по време на директни предавания, затягане на контрола върху медиите в страната, дори спиране на продукции, които не му допадат. В седмицата преди изборите на 2 април, например, почти всички водещи издания имаха призив за подкрепа за Вучич на корицата си.

C8QMJX7W0AA6TBL

Ситуацията в медийната среда в Сърбия напомня на тази в България, като последните проучвания показват, че се увеличава дела на самоцензура сред журналистите в страната. През 2015 Human Rights Watch издават специален доклад за пагубното влияние на политиката върху медиите в Сърбия и като цяло в Западните Балкани. Междувременно, освен президент на Сърбия, Вучич остава и президент на партията си, и критиците му смятат, че ще опита да засили влиянието си върху държавните институции.

Апатията и последвалият гняв след 2 април се чувстват не само в Белград. Аз самият го усещам всеки път, когато пътувам в Сърбия по работа и комуникацията с колеги журналисти и анализатори. В областта около Ниш това се вижда особено добре. Ако вземете автобус от Белград към Ниш, както направих аз докато присъствах на конференция за свободата на словото в Югоизточна Европа миналият ноември, можете да видите през прозореца редицата изоставени предприятия из Източна Сърбия. Най-силно се усеща мрачното настроение по автогарите – някога поддържани, изградени в типичния югославски стил, днес те са полупразни на фона на разлепените навсякъде плакати в подкрепа на Воислав Шешел и Александър Вучич. Същото видях и при последното посещение два дни преди изборите за президент.

Разликата от други балкански страни, е наличието на силна разследваща журналистика. Макар многото пречки, екипите като този на Крик, са видими и тяхната работа сериозно притеснява властите и прилежащата им олигархия. Също така, високата степен на политическа ангажираност и политическа култура в сръбското общество е видима.

Това е една от причините Вучич да действа с „мека сила“ срещу своите опоненти, стараейки се да ги привлече с увещания. Така например, един от аргументите в негова подкрепа сред хора извън Белград е, че Вучич не призовава към етническа омраза, подобно на други сръбски политици. Изпълнената с войни сръбска история от близкото минало, разпадането на Югославия, етническото и религиозно напрежение заради конфликти от края на 1980-те и 1990-те, сериозно се отразява на обществото днес. Проблемът с Косово и спомените от американските удари през 1999 година, се тема, които няма скоро да излезе от ежедневните дебати от най-ниското ниво до етажите на политическия елит. Вучич съумя да използва това в своя полза със смесени про-европейски и про-руски послания, балансирайки между различните съсловия на обществото.

Не се знае накъде ще се развият протестите. Засега те продължават, а липсата на партийни символи е добър знак. В Сърбия, отиваща към авторитарност, но и със силно обществено недоволство, нещата могат да загрубеят преди встъпването в длъжност на Вучич като президент на страната в края на май месец. Със сигурност, в България трябва да обърнем сериозно внимание на съседите си, особено на фона нестабилността по две други граници – с Македония и Турция. Посланията на протестиращите в Белград, обаче, може би не са любима и на българския политически елит и медиите, обслужващи интересите на свързаните с политически партии олигарси. Със сигурност да се говори и действа открито срещу корупция, е все още екзотика на Балканите.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Руслан Трад в Patreon!