Михаил МишевРедица политически философи и анализатори заговарят по-смело за нарастването на популизма в света. По-силното присъствие на националистически и крайнодесни партии в управлението се дължи на последователни икономически, здравни и социални кризи, подкрепа от страна на влиятелни политици като Доналд Тръмп, Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Матео Салвини, Ярослав Качински и… Костадин Костадинов.
В публичното пространство, а вече и от трибуната на Народното събрание, много се спекулира с термини като фашизъм, нацизъм, национализъм, но какво всъщност значат те? Важно е да се прави разлика между тях, за да прецизираме своя анализ и отговор спрямо ситуацията. Например, и фашизмът, и нацизмът имат за основа милитаризъм и авторитаризъм. Хората са лишени от основните си свободи, които са свързани с живота в демократична и либерална държава. Преди всичко елементът на краен национализъм взема превес, затова и често двете идеологии се свързват с крайното дясно. Но основната разлика между двете идеологии е, че расизмът е заложен в основата на нацизма, докато в идеологията на фашизма не се наблюдават такива сегрегации на расова основа и не се противопоставя на социалната мобилност на хората.
Популизмът е черта, която и двете идеологии споделят. А в наши дни всички либерални общества се изправят срещу нарастващия краен национализъм и съпровождащия го популизъм.
Няколко думи за популизма
За първи път терминът “популизъм” е използван в края на 19-ти век в САЩ, за да се опише протеста на американски фермери срещу банките и железопътните монополи. Сега терминът описва гнева, който работниците и ниско позиционираните в обществената пирамида граждани изпитват към привилегированите, могъщи елити както в публичния, така и в частния сектор.
До ден днешен все още липсва консенсус сред академичните среди какво точно е популизъм – дали идеология, или политически дискурс и стил. Въпреки това, общоприетата дефиниция за термина е предоставена от Кас Мюде (Cas Mudde) като набор от идеи. Заедно те “считат обществото в крайна сметка за разделено на две хомогенни и антагонистични групи – „чистите хора“ срещу „корумпирания елит“ – и който твърди, че политиката трябва да бъде израз на volonté générale (общата воля) на хората”.
„Анти“ в Народното събрание и извън
Следователно, ние все повече говорим за общ популизъм, когато всъщност имаме предвид предимно, а често и изключително, конкретен популизъм. Това е популисткото крайнодясно, което в България е представено от формации като “Възраждане”, ВМРО, НФСБ, БНС-НД, „Атака“ и др.
Разликата между лидера на “Възраждане”, Костадин Костадинов, и останалите гореизброени формации е, че “новият популизъм”, от който е част Костадинов, не апелира към определени социално-икономически слоеве, а към конкретна идентичност и култура.
Целевата аудитория на Костадинов не е хомогенна, разпръсната e из целия политически спектър, но споделя общи идентичности – например, решаваща подкрепа за влизането на неговата партия в Народното събрание той получи от антиваксъри, анти-Западно и проруски настроени хора с различно социално и икономическо положение, етнически произход, вероизповедание и сексуална ориентация. Парадоксално е краен националист като него да получава подкрепа от представители на ромската общност, имайки предвид неговото мнение, че:
“Тази нечовешка сган [ромската общност] просто няма място вече в нашата държава, да не кажа направо в нашата цивилизация. Тя за пореден път доказа, че общото ѝ с останалата част от човешката раса е само външният вид.”
Но това е факт, дължащ се на припознаването на тези представители на различни групи и общности с анти-Западното и анти-американското движение в България, на което т.нар. подигравателно Костя Копейкин се превърна в месия и водач.
Реториката, която използва Костадинов, силно напомня тази на Доналд Тръмп. Неговият ултиматум към останалите парламентарно представени политически партии да спрат да работят заедно и да разпуснат настоящото Народно събрание и последвалата заплаха за нахлуване на „народа“ в парламента могат да се разглеждат като аналог на случая с Капитолия в САЩ през 2021 г. Призовани към действие от Тръмп, хиляди негови поддръжници се събраха във Вашингтон на 5-ти и 6-ти януари 2021 г., за да подкрепят фалшивото му твърдение, че изборите през 2020 г. са били „откраднати от смелите радикално-леви демократи“ и да изискват конгресът да отхвърли победата на Байдън. В случая с Костадинов, неговата закана е директна и опасна, защото той е категоричен: “или ни слушате, или революция”. Поставяйки под опасност целостта на властта, лидерът на „Възраждане“ нарушава чл. 95 от Наказателния кодекс:
“Чл. 95 Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.“
Подхранващите сили на популизма
Възможно е твърдението, че популизмът е продукт на демокрацията, да бъде прието със скептицизъм. Но популизмът се появява тогава, когато в хората се зароди усещане за несправедливост, липса на вслушване в “гласа на народа”.
Въпреки това, важно е да се отбележи, че съпоставянето на популизма с “гласа на народа” е опасно и неправилно. Това предполага, че популистите са автентичните представители на народа, като това до голяма степен е грешно определение. Може да се види в чужбина, но и в България – на парламентарните избори през април 2023 г. “Възраждане” спечелиха гласовете на малко над 358 174 души (14.16%), което не представлява дори 6% от имащите право да гласуват над 6 500 000 български граждани.
Популизмът създава две измерения – вертикално и хоризонтално. Популистите целенасочено създават и експлоатират тези противоречия в обществото, Първо, тази вертикална връзка поставя в борба хората от върха на обществото (т.н. „елити”), които могат да бъдат политици, бизнесмени или учени, и хората на дъното на социалната пирамида. Вторият подход на популистите е да създават и експлоатират хоризонтални отношения в обществото между „нас” и „другите”, под което те разбират класови, религиозни, етнически и други врагове.
Това означава, че или популистите са в състояние чрез своя дискурс да създадат антагонистични отношения, или че те са много добри в използването на съществуващите антагонистични вертикални и хоризонтални социални отношения и че тези съществуващи отношения сами по себе си пораждат популизъм.
Пример за това е продължаващата кампания на „Възраждане“ да се позиционира като единствената българска партия в Народното събрание и да заклеймява останалите партии като „слуги на САЩ“, които превръщат България в американска колония. По този начин те обявяват на широката общественост, че само „Възраждане“ работи в интерес на българския народ и за българския национален интерес (какъв е той – не могат да обяснят, но твърдо защитават идеята, че именно те се борят за него).
Друг движещ мотив на популизма е различните икономически, политически, социални и здравни кризи. В България борбата с политическата корупция е една от основните характеристики на новите партии – „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, „Има Такъв Народ“, „Възраждане“, „Изправи се!“ – всички те се зародиха в отговор на невъзможността на системни партии да удовлетворят обществените нужди за сметка на собствения си интерес, което води до желание за реваншизъм у хората и търсене на алтернатива.
Докато основните икономически и социални причини могат да бъдат растящата безработица и неравенства, ниският растеж и инвестиции, липсата на добра социална политика, миграцията, високите нива на корупция и др. Част от тези проблеми до голяма степен са резултат от финансовата криза през 2009 г., като се очаква една предстояща финансова криза допълнително да задълбочи тези проблеми и противопостави различни групи в обществото. Подобни процеси са протичали в Нацистка Германия и Италия, довели до възхода на Хитлер, Мусолини и фашизма. Здравната криза с Ковид-19 през последните три години е един от основните аргументи в полза на популистите.
Друг силен мотив на популизма са културните причини. Тези културни причини могат да бъдат свързани с промени в “ценностните системи на обществото ни – от патриархално към равнопоставено общество; от ”протекционизъм” и национализъм към отворено общество; от ксенофобия и хомофобия към права на човека. Подобни промени в обществото могат да бъдат формулирани общо като бавен, постепенен процес на промяна в ценностната система на човек от консерватизъм към либерализъм.
Популизмът може да навреди на демокрацията в една страна, дори и да не участва директно в управлението. В интерес на истината, един от страховете на популистите е, че ще получат шанс да упражняват власт, което ще ги държи отговорни пред обществото. Виден пример е Найджъл Фараж (Nigel Farage) след референдума (т.нар. Брекзит) във Великобритания, който след излизането на кралството от Европейския съюз, подаде оставката си и излезе от политиката. В началото на юли месец 2023 г. излезе информация, че Фараж е получавал финансиране от Кремъл за своята Брекзит кампания. Към момента сметките на Фараж са замразени в редица банки поради новите разкрития.
Противодействие в бъдещето
Противодействие на популизма е трудно да се оформи във вид на панацея, защото проблемите, които овластяват тези хора, все още са тук и се задълбочават. Въпреки това, австрийският професор Карл Айгингер (Karl Aiginger) предлага четири стъпки, които да подпомогнат борбата срещу нарастващия популизъм.
СТЪПКА 1: Първата стъпка е да се коригира грешната рамка, на която се основава днешният популизъм. Песимистичното тълкуване е, че животът е станал лош, икономиката се приближава до колапс, а моралните и социалните отношения са по-лоши, отколкото в някаква златно минало.
СТЪПКА 2: Втората стъпка е да се разработи визия, очертаваща къде страната или регионът иска да бъде в средносрочно бъдеще, например до 2030 г. Визията трябва да посочи кои обществени услуги да се предоставят и как могат да се подобрят условията на живот. Изпълнението трябва да се оценява въз основа на Целите за устойчиво развитие на ООН. Визията трябва да бъде амбициозна, но достъпна и постижима, споделена от гражданите и разработена съвместно с експерти и политически партии.
СТЪПКА 3: Третата стъпка е да се дефинират инструменти за промяна на играта и да се намерят партньори в процеса на промяна. Стратегията трябва да бъде обсъдена и прецизирана в диалог с граждани, неправителствени организации, настроени към реформи синдикати и представители на нови фирми. Освен това уменията на мигрантите трябва да се използват и техните деца да бъдат интегрирани.
СТЪПКА 4: И накрая, една нова стратегия изисква наратив, който емоционализира и обединява Европа. Старият наратив за мир на Европа вече не движи нейните граждани, въпреки че всеки ден виждаме, че мирът не е гаранция. Тъй като Европа е малък географски регион и делът на Европа от световното население е пропорционален по размер, това трябва да бъде наратив, основан на качество, иновации и партньорство.
Важно е да се отбележи, че голяма част от подкрепата за популистките партии идва под формата на реваншизъм от страна на гласоподавателите. Те не са толкова идеологически съгласни с тезите на популистите, колкото искат да накажат партиите на статуквото или да намерят по-читава в морално отношение алтернатива. Други, станали жертва на на все по-ескалиращите дезинформационни кампании на външни и вътрешни политически сили – съвсем естествено намират пристан в радикално опростените послания на популистите. Послания, които почиват върху страховете и мечтите на хората за достоен, спокоен и сигурен живот.
Популизмът и крайнодесните течения са симптоми на болна политическа, икономическа и социална система. Те могат да бъдат приглушени, само за да се завърнат по-силни след това, докато истинските причини не бъдат адресирани и решени. Борбата с тях е наше задължение, защото в противен случай излагаме демокрацията, икономиката, околната среда и мира. За съжаление хората рядко вярват, че най-лошото ще се случи и то именно на тях.
––––––––––––
Автор: Михаил Мишев, POS[T]RUTH SOCIETY, Американски университет в България. Михаил е студент по Политически науки в Американския университет в България, интересува се от широк набор международни отношения, както и изборния процес в България, и механизмите за борба с изборните измами.
