Калоян Константинов„Преди 20-а години, когато започнах да преподавам, заведох децата от Рибново на посещение в Смолян. Влязохме в един магазин и те попитаха дали могат да си купят сладолед, разреших им – и докато ги спра, награбиха едни кофички с маргарин. Мислеха, че е сладолед… И даже две от тях тръгнаха да се карат за последната кофичка с маргарин. Продавачката попита откъде са, и когато научи, че са от Рибново, реагира сякаш им пораснаха рога на главите. А защо? Просто нормални деца, но не знаеха“, разказва Янка Топалова, учител от областта.
„Те са по-българи от християните. Чували сме го безброй пъти от учени, от туристи, от различни хора, които са си имали вземане-даване с българо-мохамеданите“, допълва тя.
Това твърдение всъщност е в сърцето не само на проблема с помашката идентичност, но изобщо с разбирането какво значи да си българин в културно и ценностно отношение. В много отношение може да се каже, че българо-мохамеданите наистина са носители на онези национални черти, описвани в класическите Вазови, Йовкови и Пелинови творби. В техните общности се пазят български народни приказки, песни, носии, танци и дори думи, които или не съществуват другаде, или са отдавна забравени. Подобно е изключително гостоприемното отношение спрямо гости и туристи.
„И вярата, и ценностите ни са едни и същи с християните. Разликата е, че едните му викат Аллах, а другите Господ. Когато правим Курбан, запазваме 1/3 от храната, останалото го раздаваме – няма значение християни или мюсюлмани. На колкото по-бедна къща дадеш, толкова по-добре! Единствено отбелязвам с недоволство, че все по-малко се готви у дома и все повече се купува от магазина и се раздава“, отбелязва Калоян Шишков, учител по философия и един от стожерите на общността в Сатовча.
Думите се потвърждават и от Янка Топалова, която е сред най-граждански активните жители на областта, организираща редица проекти, инициативи и обучения: „Тук мюсюлманите празнуват християнски празници, и християните мюсюлмански. Едните задължително пекат баница или питка на другите. И си ходят на гости, защото се уважават и обичат.“
Традиции, които се дължат до голяма степен на географската изолация и икономически по-бавно развитие на региона, но и благодарение на здравата връзка със семейството. Липсата на държавна подкрепа в обаче има своите последици в културно отношение освен че все повече хора купуват храната за Курбана, вместо да я готвят.
Памет на тетрадка
„Правим клипове с телефоните си на песни, изпълнявани от баби, които скоро няма да са между живите. Записваме на тетрадки текстовете, като се надяваме някой ден да ги предадем на по-младите. От време на време по някой проект или с подкрепа на хора като д-р Милен Врабевски успяваме да запишем професионално бабите как пеят, но културното ни богатство се топи буквално всяка година. Тук-таме нещо е на флашка, на компютър. Докога? Докато и с тях не се случи нещо. Наскоро сградата на читалището ни изгоря. За щастие бях пуснала голяма част от документите и текстовете в електронната поща и така ги спасих. А ако не се бях сетила да го сторя“, споделя Емилия Куйбишева, секретар на читалището в с. Скребатно.
Подобно на цялата останала страна, макар и с по-бавни темпове, младежите масово не искат да да следват обичаите, да учат песните на своите баби и дядовци.
„В неделя бяхме на събора на Рожен с бабите да пеем и се почувствахме невероятно, гледайки малки и големи деца, цели семейства да пеят заедно. А тук не можем да ги накараме да помръднат. Поне за екскурзията… не искат“, допълва Куйбишева.
Злоупотребите с алкохол и наркотици не са чести в помашките села, но се срещат. Колкото по-голямо е селото или градът, толкова по-вероятно. Особен проблем са енергийните напитки, но в никакъв случай като в големите градове. Местните обаче виждат вината предимно в себе си и родителите: „Детето гледа от родителя. Каквото види у дома, това прави и навън.“
Това е може би една от отличителните черти на характера у българо-мохамеданите при сблъскване с проблем: вглеждане навътре в себе си и опит за разрешаване на ситуацията чрез труд и постоянство. Понякога на инат. Това често води до трезва и земна преценка на обстановката в държавата и донякъде философско, донякъде примиренческо приемане на съдбата си. И връщане към изконните ценности на труда и семейството, които предоставят отговор в един все по-объркан свят. Разбира се, макар и с по-бавни темпове, реалността не пропуска и Родопите:
„Все по-малко сватби имаме, дори и да се намират младежи. Любовта не е вафла, която да изядеш и да се приключи. Трябва да има някакво привличане, а то вече не става толкова лесно. Сега момичетата искат да имаш кола, къща или поне самостоятелен етаж. А любовта не се гради на такива неща. Тя се гради на взаимност и чувства. Когато се ожених, живеехме 10 души в една къща с една баня и една тоалетна. И така 9 години. И бяхме щастливи. Сега това е абсурд, трябва първо да си набавиш материалните неща, чак след това любовта.
От своя страна, все по-малко момичета се учат на домакински умения от родителите си. Мислят си, че в интернета има всичко и оттам ще научат. Не става така. Жената също нещо трябва да даде. Къща и кола иска, добре. Но нека да сготви, да почисти, да посрещне гости, близки. Да уважават и своите, и на момчето родителите“, коментира Янка Топалова, учител от областта.
Поздрави от Америка
Сред най-консервативните селища в Родопите е „Републиката“*, както някои баби наричат Рибново. Селото е едно от най-големите и се гордее със своите уникални традиции, сред които са сватбите. Лепене на гелината или рисуване на булка се осъществява само и единствено там, като последните години се е превърнало в своеобразна туристическа атракция. Местните насърчават гости в селото, които да станат част от празника, на който така или иначе всички жители се радват. На страницата във Фейсбук, поддържана от учителя Ибрахим Къдриев, дори се публикуват датите на ритуалите.
Както може би става ясно в текстовете, учителите все още са мотор на гражданските и интелектуални ядра на българо-мохамеданските общности, и се ползват с голямо уважение.
„Това е може би единственото село в общината, където не се усеща чуждото влияние. Хората живеят в собствени бит, традиции и култура, които се отличават от останалите селища наоколо. Те си ходят с традиционните облекла на Рибново, които са шалвари. Когато има сватба, ходи цялото село. Когато има погребение – също. И макар да са самоизолирани, последните 10-а години хората много се разчупиха.
Това се дължи най-вече на факта, че все повече местни, включително и жени, отидоха да работят в чужбина. Виждат какво е там, на какво ниво живеят на Запад, връщат се и правят същото. Това е една от силните черти на Родопите: много се ходи по гурбет, но след това се връщаш и си градиш дом за теб и цялото ти семейство. В сравнение с остатъка от сраната, като Северозапада, където цели села изчезнаха, тук хората се завръщат.
Преди 10-а години в Рибново нямаха чешми в къщите, топлеха вода на печката, за да се къпят с нея. Вече обаче кухните им са оборудвани с най-модерна техника. Баните и тоалетните с най-скъпи душ кабини и т.н.“, обяснява Янка Топалова.
Добрият стандарт на живот обаче се крепи най-вече на парите, които цели семейства заедно с децата си работят лятото в чужбина. Местната икономика се държи в политико-олигархична хватка.
––––––––––
*Едно време заради смяната на имената и репресиите, за кратко се заражда идеята да се създаде автономна помашка република с части от България, Македония и Гърция. В днешно време идеята няма поддръжници.
Първа част: Кажете ми кои деца са българи, кои християни и кои мюсюлмани
Втора част:„Помаците са по-българи от християните
Трета част: Станах член на ГЕРБ заради 50 000 лв. за гъби
Четвърта част: Първо, второ и трето качество мюсюлмани
Пета част: Родопите в снимки I
Шеста част: Родопите в снимки II
Публикацията е част от поредицата текстове, снимки и видеа за бита, културата, икономиката и религията сред българо-мохамеданите, финансирани от MRG по проект MARIO.
