Калоян Константинов„През 2001 г. искаха да построят първата наркокомуна в България близо до Сатовча. Тогава населението излезе да протестира и по новините дори съобщиха: „Българи и помаци заедно протестираха против наркокомуната“. А Драгомир Драганов, тогава водещ на популярното сутрешно предаване „Чай“ по БНТ, се обърна към нас в ефир, държейки дървен автомат: „Ей, вие, празноглавите мюсюлмани…“
Тогава написах протестно писмо до националната телевизия и получих покана да защитя нашата позиция и представя нашата общност в предаването. Отидох там с 5 момичета и 1 момче, всички мои ученици, а водещият ме дръпна настрани и попита:
– Какви хора са помаците?
– Ами какви да са, такива като мен – свити!
– Как така като Вас… Но Вашите име, дрехи, държание са български!
– Погледнете децата, които съм довел в студиото Ви, и след предаването ми кажете кои от тях са помаци. Те всички са българи, но едни са мюсюлмани, а други християни.
По време на рекламите г-н Драганов ме дръпна отново настрани и рече: „Знаете ли, не личи…“
Тази история, запечатала се в съзнанието на Калоян Шишков, учител по философия от Сатовча, описва добре разбирането, или по-скоро липсата на такова, спрямо българо-мохамеданите в обществото и медиите. Общност от приблизително 250 000 души, населяваща предимно Родопите, но със селища и на други места като Ловешко.
Макар за хората с интерес в областта темата да не представлява новост, по-голямата част от обществото и политиците подхождат към нея с неразбиране и „добронамерено дискриминиране“. Проблемът има своите корени в сформирането на най-новата българска държавност.
Кои са помаците?
„На първо място това е спецификата при формирането на модерната българска нация. Добре известно е, че тя е призната от Османската империя в резултат на кратката, но изключително интензивна борба за църковна независимост. Нейното разгръщане и победен край тъкмо в условията на османската власт, която дели своите поданици по религиозен принцип, довежда до това, че в националното самосъзнание разделителната линия между българите и „другите” задължително има религиозна окраска. Казано иначе, тези, които са православни, са българи, другите, независимо към какво вероизповедание принадлежат – не са.
Това се отразява особено тежко върху българите с мюсюлманска вяра: първо, става въпрос за това как те и техните потомци възприемат себе си, второ – за това как те биват възприемани от православните българи. Тази възрожденска особеност на българската нация съществува под една или друга форма и днес. По друг начин казано, християните са българи – мюсюлманите не са“, пише проф. Христо Матанов, цитиран в анализ на Калоян Шишков.
Това води до изключително непоследователна политика на държавата спрямо българите-мохамедани, а в днешно време и до пълната липса на такава. За последните близо век и половина имената на българите-мохамеданите са сменяни 6 пъти с променлив успех.
„Сега вече само състудентите ме наричат Шукри. Нямам против да ме наричат така“, спомня си Калоян Шишков, чието име е сменено през комунизма. В противен случай е нямал право да преподава в училище. „Това не се е случвало само в нашата държава. Гърците и турците също го правят, французите и те са имали такув период. Според легендите самият Ататюрк е бил помак, но това не може да се докаже.“
„Помня, когато бях 7-8 клас и дойдоха да сменят името на баща ми. Комунистите тогава почнаха от мъжете, защото те са глава на семейството. Тогава той и много други се скриха в горите или в други села. Но не можеха вечно да се крият. В даден момент ти се налага да поискаш услуга от държавата, да ти се свърши работа – и тогава ти се отказваше, ако си с мюсюлманско име. И ние си ги сменихме, попълнихме формуляр в общината и се случи. Но не беше доброволно, а насила.
Много колеги и познати от онова време все още ме наричат Руси. А моето име е Рамзи. След демокрацията си го върнах обратно. Но нямам против да ме наричат и по двата начина. Кой както е свикнал. Защо да им се сърдя? Има хора, които се сърдят, които ти правят забележки. Аз не мисля така. 20 години ти си ме наричал по един начин, а изведнъж да започна да ти правя проблем за това“, разказва Рамзи, друг учител от областта.
Подобни недалновидни политики обаче са в основата на объркването на помашката идентичност. От една страна, турците ги отхвърлят, защото са етнически българи, които говорят български. От друга, българите християни ги отхвърлят, защото са мюсюлмани. Това води до „раздробяване“ на саморазбирането на помаците и дори до търсене на трета, самостоятелна идентичност. „Едно село с друго не си прилича“, казват местните.
Едно село е по-религиозно, друго е по-либерално. В едно местните държат да се наричат помаци, в друго се обиждат и настояват на „българо-мохамедани“. И обратното. На трето изобщо не се занимават с етнически категории, а се определят само с религията си.
Един от най-големите учени в областта – Антонина Желязкова – прави следния условен разбор, отново цитиран от Калоян Шишков:
– помаците, живеещи с компактно турско население, афишират себе си като българи;
– тези, които живеят с българи-християни, афишират себе си като турци;
– трета група идентифицират себе си нито като българи, нито като турци, а казват, че са просто помаци.
4-те дискриминации
„Не е напълно сигурно откъде идва наименованието „помаци“, но една от теориите е от думата „помъчени“ от Османските времена. Дискриминацията към нас идва първо от българите християни – макар че съм длъжен да отбележа, че аз лично никога не съм я изпитвал и до ден-днешен имам приятели християни, с които съм се срещнал, докато съм учил и преподавал в Ихтиман, Дупница, Благоевград, Бобошево, Пазарджик и Софийския университет.
Втората дискриминация идва от турците, които никак не ни обичат, тъй като не ни приемат като равностойни мюсюлмани. Третата дискриминация е от държавата, която никога не е гледала на нас като на българи, а напротив. Въпреки че българо-мохамеданите винаги са били предани на родината си и са се сражавали в двете световни войни.
Има и четвърти вид дискриминация, макар че „вменяване на вина“ е по-точна дума. И тя е към онези от нас, които не се притесняват да кажат с гордост, че сме българи и да възпитаваме децата си в национален дух. Това отношение идва най-вече от ходжи и имами, които последните десетилетия завършиха в Саудитска Арабия, Турция и Кувейт. Имах един ученик така, който ми спореше. Аз го уча на светска философия, а той ми казва: „Г-н Шишков, в Саудитска Арабия не ни приемат като българи, сърби или македонци, а като мюсюлмани. Трябва да изпълняваме религията такава, каквато е в Мека.“
Връщайки се тук те проповядват именно тази политика. Голяма част от тях се държат като партийни секретари. Ходят по хората и вменяват вина на тези като мен, които не ходят да се кланят в джамията. Но успяха да обособят група мъже, които са образовани, с професия, но все по-вярващи. Дотам, че някои от тях отказват да работят в петък. И накрая се обособи последна група на фанатици, както ги определям аз, които гледат с недоверие към невярващите и се забраждат“, коментира Калоян Шишков и допълва:
„В нашата махала имаше един аго Осман, 82-годишен, лека му пръст. Как да се определи той като българин, когато почти век държавата му повтаря, че е турчин? А той знае, че не е! Не говори турски, никога не се е възприемал като такъв. Турците обаче не го приемат, защото е българин, макар да е мюсюлманин. И той като какъв да се приема? Като помак. Но в 21-и век е смешно да се определяме единствено по религията си.
По какво се определя националната идентичност обаче? Ще Ви кажа: по езика, ценностите, музиката, литературата, изкуството, религията, материалната култура и семейният живот. Какво ни е различното на българо-мохамеданите? Само религията.“
Първа част: Кажете ми кои деца са българи, кои християни и кои мюсюлмани
Втора част:„Помаците са по-българи от християните
Трета част: Станах член на ГЕРБ заради 50 000 лв. за гъби
Четвърта част: Първо, второ и трето качество мюсюлмани
Пета част: Родопите в снимки I
Шеста част: Родопите в снимки II
Публикацията е част от поредицата текстове, снимки и видеа за бита, културата, икономиката и религията сред българо-мохамеданите, финансирани от MRG по проект MARIO.
