Калоян КонстантиновМюсюлманската общност в страната не е единен субект, а е раздробена на множество по-малки груби. Така, например, турците често пъти смятат помаците за втора ръка мюсюлмани. Те, от своя страна, считат ромите за лоши вярващи. Но завършилите висше образование в Саудитска Арабия и други арабски държави, често считат всички останали мюсюлмани в България за трета ръка.
Казаното по-горе е сериозна генерализация, защото ситуацията при българо-мохамеданите варира от село до село, но като цяло е в тази линия на мислене.
„Мюсюлманинът си е мюсюлманин. Няма първо и второ качество. Единствено Аллах знае това. Според определението на Корана, този, който е богобоязлив, той е добър мюсюлманин“, коментира Ведат Ахмед, Председател на Висшия мюсюлмански съвет към Главното мюфтийство пред КлинКлин.
Мюфтийството е една от малкото институции в държавата, която полага целенасочени усилия за положителна промяна у помаците. Макар че политиката на Мюфтийството е да не разделя мюсюлманите по етнос, а единствено по религия. Традиция по целия ислямски свят.
„Ние отчитаме етноса, но не водим статистика. Ако сравним броя турци, роми и помаци в страната и го съпоставим на броя имами в България, може да направим съвсем груба сметка колко от тях са помаци. В страната има около 250 000 помаци и общо около 800 имами (броят им се мени постоянно, но са плюс-минус 10-20). Ако съпоставим и с районите, където живеят, може да кажем, че около 200 от имамите в България са помаци“, допълва Ведат Ахмед.
Мюфтийството издава ежемесечно списание на турски и български език, наречено „Мюсюлмани“, както и превод на Корана на български. В редките случаи, когато друго издателство го печата, то все пак се допитва до Мюфтийството за мнение върху превода и правата. Тиражите на Корана на български към момента са около 100 хиляди бройки. На турски обаче не издава, тъй като турскоговорящите мюсюлмани у нас се снабдяват от южната ни съседка.
Така Мюфтийството успява да избегне една от основните грешки в Западна Европа, а именно липсата на контрол върху разпространението на религиозна литература и послания в джамиите (чрез обучените, назначени и платени от него имами). В Западна Европа това се оказа един от основните корени на радикалния ислям, който в България отсъства напълно.
Колко важна е Турция?
„Ако издаваме 10 книги на година, да речем, че една ще е на турски. Всички останали са на български. Турският език изобщо не е задължителен, за да работи някой към Мюфтийството. Няма такова правило или отношение.
Но обстоятелствата в определени моменти налагат човек, който се издигне в йерархията на мюсюлманското вероизповедание, да владее и турски език. Ако не го владее, значи да се ограничи в определен район на работа. На много места службите се водят на турски език, почти всички мюсюлмани роми също говорят на турски. Така че човек, който не го владее, трудно може да влезе в сърцата на хората.
Има и исторически момент, разбира се. По време на т.нар. Възродителен процес се забраняват проповедите на турски език. И това е емоционално за много хора. Ако човек иска да направи проповед пред турскоговорящи мюсюлмани в страната на български – няма да го изгонят от джамията, разбира се. Но имаше и такъв период, края на 80-те и началото на 90-те години.
Именно заради Възродителния процес. В Кърджали, Пловдив и Шумен е бил изгонен Недим Генджев, когато се е опитал да проповядва на български, тъй като това е било наложено от държавата със сила. С течение на времето тези неща се променят, тъй като се е видяло, че на някои места просто трябва. В Софийската джамия и в Джумая джамия в Пловдив се изнасят служби на турски и български. В столицата и на арабски“, обяснява Ведат Ахмед.
На Балканите и в Западна Европа турският също е важен език не само в религиозните среди, но и в чисто икономически план, тъй като много българо-мохамедани отиват да работят именно с турци. Местни хора споделят, че се случва гурбетчии да се завърнат силно религиозни, след като са попаднали в такива среди на Запад.
Случва се и да получават пари от чужбина, за да се обличат и държат по определен начин, когато се завърнат в България: да носят дълги бради, арабски дрехи и да забулват съпругите си. Тези случаи обаче са редки и не успяват да хванат корен заради добрата работа на Мюфтийството и като цяло различния характер на българския ислям.
Важен елемент е и липсата на дискриминация между християни и мюсюлмани в общите населени места.
„Гърмен е почти 100-процентово християнско село. Съседното Дебрен пък е 100-процента мюсюлманско. Два километра делят двете села, работили сме на полето заедно цял живот. Никога не сме имали проблеми. А подобни примери в Родопите са много. Смесените бракове между християни и мюсюлмани са страшно много. Накрая децата сами решават какви ще са и дали изобщо ще са религиозни. Не можеш да им забраниш или наложиш“, разказва Янка Топалова, учител от областта.
Първа част: Кажете ми кои деца са българи, кои християни и кои мюсюлмани
Втора част:„Помаците са по-българи от християните
Трета част: Станах член на ГЕРБ заради 50 000 лв. за гъби
Четвърта част: Първо, второ и трето качество мюсюлмани
Пета част: Родопите в снимки I
Шеста част: Родопите в снимки II
Публикацията е част от поредицата текстове, снимки и видеа за бита, културата, икономиката и религията сред българо-мохамеданите, финансирани от MRG по проект MARIO.
