"Не искаме втори Путин. След победата Зеленски да си ходи"

В зависимост от своята идеологическа или финансова принадлежност медийното и обществено мнение по света относно войната в Украйна се дели или на яростно русофилско, или на свирепо украинофилско.

Докато самите украинци масово имат доста реалистична преценка на ситуацията както в собствената им държава, така и навън. Чест им прави, че проявяват подобна самокритика.

В западния обществен дебат изключително рядко ще чуете нещо лошо спрямо украинските военни, президента Володимир Зеленски или държавната администрация. Местните обаче не пестят своите остри изказвания относно чудовищната корупция, желязната хватка на олигарсите и военни грешки.

Може да се каже, че обществото е разделено на две приблизително равни части: тези, които напълно и безрезервно подкрепят Зеленски и неговите хора; и тези, които го правят по принуда. Почти всички събеседници пожелаха анонимност, тъй като в момента критика към правителството може да им навлече сериозни проблеми.

Tяхната теза е следната: ние категорично подкрепяме Зеленски и ще се борим до край срещу руския агресор. Но не бива да прощаваме грешките на президента, който преди войната се доказа като зависим и некомпетентен. Той трябва да си ходи, но едва след като победим Русия.

Най-добрата роля в света

„Той играе изключително своята роля на политик, а всъщност е много добър търговец. Търговец, който предлага на украинското общество това, което то търси: нещо просто и лесно за смилане. Човек от народа. Някой, който да му каже (преди пълномащабната война), че кризата с Русия всъщност не е чак такава голяма заплаха за страната ни и ситуацията много се преувеличава.

Това е урок и за България, където проруските настроения са дори по-силни. Представата, че Руската федерация не е заплаха за вашата независимост и държавност – е напълно погрешна. Тя цели да ви накара да си свалите гарда, за да може да нанесе своя удар. Както се случи при нас. Зеленски дойде с предизборни обещания за нормализиране на отношенията с Москва и направи много крачки в тази посока. И как му се отплатиха“, коментира Алиса Коверда, преводач и деец в областта на политиката и журналистиката.

Тя обяснява, че в началото на своя мандат Зеленски е подел редица инициативи за подкрепа на руския език и търговия с Москва. Преди да стане президент, дори е продуцирал филми на руски и с тематика, която да сближава двата народа.

Смелостта да бъдеш украинец – един от множеството плакати в Киев. Снимка: КлинКлин

„През 2019 г. бях твърдо против кандидатурата му и подкрепях Петро Порошенко. Той безспорно е корумпиран, но въпреки това направи много за страната. Зеленски не беше професионален политик, а шоумен. Освен това имаше много силни връзки с Игор Коломойски (бел.ред. – един от най-влиятелните украински олигарси от еврейски произход, какъвто има и Зеленски). Моето мнение за него не се промени след това. Сега, по време на войната, обаче смятам, че се справя отлично. Това е рядък пример как една фигура може да промени историята. Такива личности се раждат от съвпадението между характер, излъчване, култура и политика. Порошенко нямаше да се справи така добре на негово място. В момента Зеленски е герой. Но за мирни времена не струва“, категорична е София, която работи в известна международна политическа организация.

Неопитният екип на президента

Според Алиса голяма част от екипа и администрацията, назначена от президента, са твърде млади, неопитни и непрофесионални. И това вероятно е било поне една от причините Русия да нападне, докато те все още не са натрупали необходимия професионализъм. Според военни и политици, с които разговаряхме, атаката над Украйна е подготвяна от руснаците поне 1-2 години предварително.

„Някои хора казват, че Зеленски е добър човек, заобиколен от лоши хора. Нима не ги назначава именно той и не може да прецени? Или може би не ги назначава той? Зеленски беше кукла на конци за олигарсите. От 24 февруари 2022 г. това се промени. Вече е кукла на конци за международната ситуация. Олигарсите всъщност се оказаха полезни, тъй като оказват цялата финансова и лобистка подкрепа, на която са способни. Защото те знаят, че руските олигарси са много по-големи риби от тях. И ако Русия стъпи в Украйна, това ще е техният край“, изтъква тя.

Тя дава примера с Ринат Ахметов, смятан за най-богатия човек в страната. „Донецк беше негов“. Той инвестира страшно много в Мариупол, собственик е и на завода „Азовстал“. В момента съди Руската федерация за разрушаването на града и завода.

Война на олигарси

Ситуацията със задкулисните влияния и зависимости в Украйна е изключително сложна, а войната я направи още по-оплетена. Съвсем условно и генерализирано може да се каже, че те се делят на два лагера: тези около Зеленски и тези около Порошенко (самият той олигарх).

Володимир Ариев, депутат от партията на Порошенко, коментира пред КлинКлин:

„Зеленски е фасада на олигархията. Той е близък приятел и бизнес партньор на Коломойски, като му спомогна за изпирането на 6.5 милиарда долара от частната му банка. С правителствена помощ банката му успя да стане номер 1 и да взима евтини кредити от Международния валутен фонд, където парите ги дават Щатите. А президентът ги използва, за да купи имоти по цял свят, включително и Америка. Беше доказано, че по време на пътуванията си Зеленски е ползвал бронирана кола, лична собственост на Коломойски. Делели са и един телохранител.

Дупка в стената на жилище. Снимка: КлинКлин

Алиса Коверда, видяна през дупка в стената на жилище в Ирпин. Снимка: КлинКлин

Всеки знае кои са олигарсите, които помогнаха за избора на Зеленски, и той им се отплати: Игор Коломойски със сериозни инвестиции в енергетиката, търговията с електричество и въглища. Дмитри Фирташ, който търгува с газ (бел.ред. – и е смятан за олигарха на Путин в Украйна). Ринат Ахметов, който притежава множество електроцентрали и медии. Това са само най-известните.“

Депутатът изтъква, че бизнесът на всички тях е бил тясно обвързан с Русия и Беларус, като държавата им е давала преференциални цени и оферти. Един от тези примери е сделката с „Укрнафта“ на Коломойски, както и продажбата на газ за негови бизнеси на половината от пазарната цена.

„Войната особено дава много изкушаващи възможности за държавни репресии и разчистване на политически опоненти. Настоящето правителство се опитва да поеме пълен контрол над телевизията. Трите канала на опозицията бяха изключени от дигиталния броадкастинг под контрола на правителството. Изгубихме около 20-30% от публиката си (бел.ред. – юли 2022 г. олигархът Ринат Ахметов предаде доброволно, поне публично, медийните си активи на държавата). А медиите на приближените до властта работят необезпокоявани, като например 1+1 Media Group“, изтъква Володимир Ариев.

Чистият като сълза Порошенко

Човек обаче не трябва да приема за чиста монета всяка дума на опозицията в Украйна. Нито пък на управляващата партия. Запитан дали самият Порошенко не е олигарх с корупционни провинения, Ариев изумено отрече:

„Петро Порошенко бе първият напълно независим от олигарсите президент на Украйна. Той е много богат и не се нуждае от техните пари. Замислете се, неговият бизнес е шоколадът (бел.ред. – продуктите на фирма „Рошен“, които се намират и на българския пазар). Не енергетиката. Как можеше да се възползва от високата си длъжност, като нареди да продават от неговия шоколад в лафката на Върховната Рада? Той изгуби на изборите, защото всички останали олигарси се обединиха срещу него, тъй като се опита да спре олигархизацията на Украйна.“

Дори без да е попитан, Ариев зачерква и темата с Виктор Медведчук. Украинският бизнесмен и политик бе считан за най-ревностния поддръжник на Кремъл и наследник на Зеленски, след като Русия превземе страната. Той беше арестуван от украинските власти през април 2022 г.

„Връзката между Медвечук и Порошенко идва оттам, че едно време са били в една партия. Нищо повече. Сега обаче, за да отърве кожата, той обвинява Порошенко и партията ни във всяко възможно зло и връзки с Русия. Това просто не е истина.“

Володимир Ариев. Снимка: КлинКлин

Защо Зеленски проспа войната?

Факт е обаче, че Украйна не беше подгтовена за пълномащабната война, която започна на 24 февруари 2022 г. Въпреки предупрежденията седмици наред на американски и европейски правителства и служби, че Русия ще нападне.

„Зеленски наистина не искаше да повярва, че ще има война. И смятам, че това не е само негова лична вина. Някои от хората в личното му обкръжение са го убеждавали, че подобно нещо е невъзможно. Те са го излъгали“, смята Алиса Коверда, но не иска да назове имена.

Както вече отбелязахме, Русия е подготвяла войната от поне 1-2 години. В предишни репортажи писахме как в множество градове в страната са открити складове и жилища, пълни с амуниции, резервни части за бойна техника, запалителни вещества и украински униформи, които се оказали тайни руски снабдителни депа.

Последните седмици Зеленски уволни десетки лица от службите за сигурност и отбрана на страната, сред които и главния прокурор и началника на отбраната. Стотици са заподозрените украински военни, политици и агенти на тайните служби, че са работили в полза на Русия.

Множеството украинци от разнородни социални сфери, с които разговаряхме, намират за трудно да повярват, че Зеленски не е подозирал нивото на заплаха и компрометираност на държавата си. Освен ако някой не се е погрижил за това.

На война без оръжия

По време на мандата му преди войната заплатите във военните предприятия са били обидно ниски и дори не са се изплащали навреме. Някои от хората там са работили по 1 ден седмично, защото не е имало заплата за повече. 4 военни промишлени комплекса са затворили врати по негово време. Зеленски дори е искал да продаде противоракетните комплекси, които в момента пазят Киев, само година преди това.

Това потвърждават и други източници. Володимир Ариев допълва:

„Парите за армията бяха дадени за пътища. Седмици преди инвазията тя нямаше дори гориво. Нямаше отбранителни позиции. Дни преди атаката, благодарение на усилията на нашата партия и най-вече на Татяна Хорновол, преместихме ракетните системи от складовете им на тайна военна локация. Въпросните складове бяха първото, което руснаците удариха. Аз и много други хора бяха сигурни, че ще има инвазия месеци преди това. Докато Зеленски изглежда го разбра 1 ден, преди да се случи. На 23 срещу 24 февруари нашата авиация бе вдигната във въздуха, а армията изкарана от казармите. Това поне се случи, иначе жертвите и последиците щяха да са много по-тежки.“

Взривеният мост между Ирпин и Киев. Снимка: КлинКлин

Депутатът от партия „Европейска солидарност“ обаче не се притеснява да назове едно от ключовите лица, които са виновни за това правителството да проспи подготовката за войната: Андрей Йермак. Йермак е сред най-близките хора на Зеленски, който има и тесни връзки с Дмитри Козак, спряган за един от възможните наследници на Владимир Путин.

„Ако на Запада му трябва герой – лесно могат да направят Зеленски такъв. Но той не е, повярвайте ми. Истинските герои са войниците ни на фронта, а те загиват с десетки хиляди.

Докога Зеленски ще е президент?

През 2024 г. в Украйна трябва да се проведат нови избори за президент. Само че по закон във военно време президентът може да управлява неопределено дълго. Ако войната се проточи още 10 години, Зеленски може да продължи да е президент.

„Това не бива да се случва. Първо, самият Зеленски е човек. Съмнявам се, че има почивен ден през войната и сами можете да си представите колко изтощаващо е всичко това. Кой може да го върши години наред? Освен това съществува рискът, че ще се превърне в Путин, който ще се страхува от всички, и всички ще се страхуват от него. Ние не искаме втори Путин. Зеленски може да бъде сменен само по демкратичен начин, което значи след победата ни над Русия. Макар да не го подкрепяме, вярваме в демокрацията“, категорична е Коверда и допълва:

„След войната ще имаме много по-сериозни проблеми за решаване, а не мисля, че той е подходящ за тях. Нужен е опитен и честен екип. По време на война грешките ти се замитат под килима, но след това вече няма с какво да се извиняваш. Но е важно да отбележи, че вече дори той не вярва на руснаците и не лансира политики в подкрепа на техните език и култура.“

Ариев изтъква и нуждата от сериозни реформи, за да може страната да стане по-добро и справедливо място за живеене, но също така и приета в ЕС. Това обаче изглежда малко вероятно скоро време. Нито партията на Порошенко, нито тази на Зеленски е направила сериозни крачки в посока на съдебна реформа. Но със сигурност трябва да се започне оттам, за да се оправи държавата.

А черешката на съдебната торта е главният прокурор. В Украйна той се назначава от мнозинството в парламента, което го прави силно политически зависим. В България се назначава от Висшия съдебен съвет, който пък в по-голямата си част е политически избран.

Изглежда, че приликите между България и Украйна са повече от една.